Тодор Бачев намира изцеления, възстановявайки параклиса „Св. Георги” в с. Бадино преди над 60 години, родата и до днес се събира на курбан в китното селце

 Завет, оставен от родоначалника на голяма фамилия от село Бадино Тодор Бачев преди над 60 години, събира и до днес наследниците на рода на курбан в китното село. Цялата рода пристига от близко и далеч на курбан в древния параклис „Св. Георги”, на който техният прародител вдъхва нов живот през 1950 г. Обновеният храм събира не само семейството на Бачев, но и всеки жител на селото, който желае да се включи в празника. Началото на традицията поставя една история, която семейството от Бадино си спомня и предава на по-младите потомци на фамилията и до днес.

Около 1950 г. Тодор Бачев, мъж в разцвета на силите си, е споходен от здравословни проблеми. Сънят му бяга, чувства се напрегнат и потиснат, често го боли глава. Той вече е загубил едно от децата си. Но има още трима синове – Сотир, Димитър, Васил, и една дъщеря – Иванка. Състоянието на Тодор силно притеснявало не само съпругата Сузана (Суса), но и децата и внуците. Години наред търсят лекарска помощ, но подобрение няма. Дядо Тодор, който е дълбоко вярващ християнин, все по- упорито разчита на вярата в Бога. Включва се в черковните служби на местния храм. Многократно посещава и дни наред помага с каквото може на Рилския манастир. Търси помощ и утеха в манастира в гр. Карлово.

Една нощ в съня му се явява св. Богородица с Младенеца. Казва му, че всичко ще отмине и ще настъпи успокоение, ако построи параклис.

След този сън той отива и при баба Ванга. Тя му казва същото. Посочва му и мястото на стара, вече несъществуваща черква „Св. Георги”, в едноименна местност. Намира точното място. Открива каменни основи, тухли и хоросан. Мястото представлява живописно горско възвишение с полянка, сред смесена естествена гора, на около 1,5 км извън село Бадино.

И така, през 1955 г. с лични средства, закупени от него материали, много труд и с помощта на близки и съмишленици върху старите основи на черквата той изгражда параклис „Св. Георги”. Освещават параклиса и дава курбан за миряните.

Ефектът е чудотворно неочакван и Тодор се възстановява напълно. През последните 37 години от своя земен път животът му е в пълна хармония и душевно равновесие.

Техните трима синове и дъщеря им имат по две деца. Най- многолюдно е четвъртото поколение – около петдесетте. Най- много са живеещите в София. Единствено младият Тодор построи вила в с. Бадино. Завърши ветеринарна медицина в Стара Загора. Бивш директор на ГУМ-Дупница, където и живее. Работи в Областната дирекция по безопасност на храните с офис в Кочериново, има семеен бизнес – пчеларство.

След 40 години от първото възстановяване, през 1995 г., всички наследници решават да построят нова, по-внушителна постройка на параклиса. Дарителите са тринадесет физически лица. Решаваща е финансовата помощ на правнука Димо Йорданов Павлов и на Росен Павлов, който не е от наследниците.

Сегашният параклис „Св. Георги” е респектиращ с обема и размерите си. Вътрешно и външно е боядисан с вар. Обзаведен е с рамкирани икони. Подът е постлан с домашно тъкани пътеки с мотиви, типични за селото. Таванът е обшит с дървена ламперия. С олтар, свещи, маса и четири класически черковни стола от черквата в селото, които навремето миряните си откупиха за вечно ползване. Параклисът е достъпен денонощно и всеки мирянин може да запали християнска свещ.

Сегашният параклис е осветен от архиерейския наместник на Дупнишка епархия – отец Георги Паликарски.

От 2002 г. ежегодно на 6 май – Гергьовден, целият род дава курбан в параклиса. Възприели са всички разходи и цялата организация поема един от наследниците. И тази година, под ръководството на внучката Суска и съпруга й, семейната традиция бе спазена и родата се събра в храма. Присъстваха общо 55-има миряни.

Курбанът се готви в черквата „Св. вмчк Димитър” на с. Бадино. Освещава се в параклиса от отец Кирил и се консумира пак в черквата. Това са налага от обстоятелства, че параклисът няма вода. Районът е безводен. Службата по освещаването на курбана може да бъде посетена от всеки желаещ. Така през 2005 г. миряните са около седемдесет и петима.

Не само за наследниците, но и за всички миряни това е едно поклонение пред паметта и богоугодното дело на дядо Тодор, дарил на селото освен черквата и втори християнски храм – параклиса „Св. Георги”.

На тазгодишния курбан бяха дошли и около 8 деца – най-малките от рода.

Повече подробности в печатното издание

Снимки:

1.  Олтарът на параклиса

2-3.Ежегодно на 6 май – Гергьовден, целият род дава курбан на това място.

4. Параклисът „Св. Георги” е респектиращ с обема и размерите си.

 
5. Инж. Панайот Панайотов