ВМРО не е еднодневка, нови избори ще има, управляващите се преструват, че не виждат протеста на хората по улиците
Кметът Петър Паунов си даваше заплатите за лечението на 14-годишната ми дъщеря Ани, която почина от рак
Георги Петров е роден на 23 октомври 1970 година. Секретар е на ВМРО през 2003 г. По-късно през 2013-а става председател на структурата в Кюстендил. Завършил е право в Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград. Има собствен бизнес. Съдружник е в строителна фирма с французина Жил Бидон в Париж. Дружеството дава хляб на 12 човека. Обектите, по които работят, са изцяло във френската столица. Със съпругата му Сашка са кумове на Жил, чиято съпруга е българка. Георги Петров има много контакти във Франция, в прекрасни отношения е с шефа на ЮНЕСКО Ирина Бокова.
Преди дни той развя знамето на ВМРО от Айфеловата кула в Париж в знак на протест.
– Господин Петров, изтупахте ли прахта от кюстендилската организация на ВМРО? Допреди една година за червено-черните не се говореше нищо, защо решихте да се захванете с тази партия?
– Организацията беше в трагично състояние, а през последните 2 години и редовните събрания не се правеха, да не говорим пък да се правят мероприятия и да се върши дейност. Започнах като секретар на ВМРО през 2003 г. с много ентусиазъм. Работих три години, след това ми се наложи да замина за чужбина (б.а. – Петров в продължение на две години със съпругата си Сашка се борят за живота на 14-годишната си дъщеря Ани в Париж, но коварна болест надвива момиченцето). Връщайки се в България, усетих, че ВМРО се беше променила към лошо. Бяха занемарени структурите в цялата област в Кюстендил, по селата при хората не беше минавал никой. Просто не можах да я позная. Все още председател беше Валери Ненов, който изтърпя присъда за измама. Той възложи председателството на Мариана Велинова. Стоях отстрани, не ми се занимаваше с партийни дейности заради кончината на дъщеря ми. По-късно от София лично зам.-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки ме потърси в края на зимата, предлагайки ми да съживим организацията. На всички е известно, че нашият регион е с богато историческо минало, не бива да се оставя организацията да мъждука. Напротив – трябва да бъде много дейна, да се развива, да е стълбът на ВМРО. Съгласих се да стана председател. Такъв човек съм, че като се захвана с нещо, трябва да го правя от сърце и на 100%. Вече буквално всяка седмица, през дни, се прави нещо. Не е минал протест в национален мащаб без ВМРО-Кюстендил. Винаги оттук се тръгва с един автобус, а не както от другите градове с 1-2 автомобила.
– Откакто сте поели организацията, има ли връщане на хора, които са се отдръпнали, и такива, които са нови и са харесали ВМРО?
– Радосното е, че идват млади хора. На възрастните им отдаваме необходимото внимание и почит. Те вече са на една такава възраст, гонят 90-те години. Просто пътят е на младите. Сред тях има много, които са патриотично настроени, и се включват в редиците на ВМРО. Към момента в община Кюстендил имаме около 200 членове. Даже много от възрастните поканих в Смилево, Македония, където се отбелязаха 120 години от създаване на организацията. 80-годишният бай Георги беше доволен, че видя Охридското езеро. Целува ми ръка и каза: „Е, аз видях Охридското езеро и то мен“. Едва ли ще му се удаде възможност заради годините.
Повече подробности в печатното издание