Въпросът с достъпа на офшорни компании до обществени поръчки е доста сложен от гледна точна под каква дефиниция са точно офшорните компании. Това заяви вицепремиерът по икономическите въпроси Даниела Бобева. По думите й в момента няма точна европейска или българска дефиниция за това какво е офшорна компания. „Министър-председателят не се отказа от амбицията си да ограничи достъпа на офшорните компании, като дори тя се разшири и сега е насочена към ограничаване на достъпа на офшорните компании за участие не само в обществени поръчки, но и във всякакви поръчки, които имат връзка с публични средства”, обясни вицепремиерът. Тя посочи, че идеята и амбицията на правителството е този проблем с участието на офшорни компании до поръчки да бъде решен в рамките на отделен специален закон.
С промените в Закона за обществените поръчки (ЗОП), които Министерският съвет одобри днес, постигнахме разумния компромис. От една страна, ограничаваме корупцията максимално, а от друга – не затрудняваме административно органите, които извършват обществените поръчки. Бобева подчерта още, че промените в ЗОП отворят пространство за малките и средни предприятия за участието им в обществени поръчки.
„Законът за обществените поръчки беше приет от Министерски съвет и тръгва към Народното събрание”, каза вицепремиерът.
Приетите промени в ЗОП са били обсъдени на дискусия между отделните министри, като е било чуто мнението на всички по темата. „Този закон е базиран на предложения от неправителствени организации, от браншови организации, от граждани. Само за тези две седмици, когато законът беше качен на сайта на Министерския съвет, сме получили 40 предложения от граждани. Между първото четене на проекта и окончателните промени бяха отразени доста бележки от страна на Асоциацията на общините, така че да удовлетворим голяма част от техните притеснения”, обясни вицепремиерът Бобева.
Снимка:
Даниела Бобева