Чудесата на България: Туристически обект №9: Самуилова крепост (Ключ) и паметникът на цар Самуил край Петрич

Крепостта и районът край с. Ключ между планините Беласица и Огражден остават завинаги в историческите анали като мястото, където преди 999 години се е случил един от най-драматичните поврати в българската история

Продължаваме рубриката „Чудесата на България” със Самуилова крепост и паметника на цар Самуил. Това е средновековна крепост, разположена между планините Беласица и Огражден в т.нар. Ключка клисура. Намира се на невисок хълм на десния бряг на река Струмешница. Този грандиозен паметник на българската история, разположен в Югозападна България, се намира в клисурата на 5 километра северно от село Ключ. Самуиловата крепост е на около 20 км западно от град Петрич, а от македонската граница я делят само 4 км. Построена е вероятно в периода 1009-1013 г.  по време на управлението на цар Самуил и е част от мащабна фортификационна система.

Извисяваща се достолепно на хълма, укреплението, което се е запазило до днес, е част от по-голяма укрепителна система, построена от цар Самуил в началото на 11-и век.

Самуиловата крепост обаче остава завинаги в историческите анали като мястото, където се е случил един от най-драматичните поврати в българската история.

В съчиненията на византийските хронисти от 11-и век Йоан Скилица, Георги Кедрин, Йоан Зонара, Кекавмен и други се известява за

преграждането на Ключката клисура с широка преградна стена – дема.

Археологическите изследвания сочат, че демата представлява сложна система от отбранителни съоръжения, които започват от склоновете на Беласица, южно от село Ключ, и опират на север в слоновете на Огражден. Укрепителните съоръжения се простират в протежение на повече от 8 километра. Самата крепост, известна по-късно като Самуилова крепост, е само част от тази фортификационна система.

Тя е изградена върху основите на тракийско и раннобългарско славянско селище. Върху хълма цар Самуил построява землено укрепление, защитено от три вала и два рова, концентрично разположени. Първият вътрешен вал има сложна конструкция с ядро от камъни и пръст и скара от дървени греди. Гребенът на вала е завършвал с широка стена, изградена от ломени камъни, споени с кал. Върху най-високата част на хълма са открити правоъгълни каменни основи на дървена наблюдателна и отбранителна кула, конструктивно свързана с каменната стена. Останалите два вала имат единна структура на насипа си. Разположението на Самуилова крепост позволява да се контролира цялата клисура и да се използва като команден военно-стратегически пункт на всички сектори на отбранителната система.

Подробности в печатното изание

Снимките:
1 Паметникът на цар Самуил

2 Паркът музей с четирите бетонни пилона, изградени в най-високата част на хълма.