Последният останал зад решетките националист от Сандански, Николай Йовев обвинен за бомбен атентат, завършил със смърт пред офиса на „Евророма”, даде ексклузивно интервю за предаването на Люба Кулезичи и за други медиии. Наш репортер разговаря с Йовев в следствения арест. Ето изповедта на Николай Йовев:
– Докъде можеш да коментираш делото и какво можеш да говориш по темата?
– Може би от някакъв страх от прокуратурата да не запозная обществеността с подробности по делото, да не ги изоблича като лъжци. Бяха ми показани клас секретни материали по делото и сега съм вързан и не мога да коментирам подробности по това какво имат срещу мен и срещу останалите момчета.
– Чувстваш ли се като изкупителна жертва?
– Да, сто процента. То си личи, че се търсят виновни. Самият факт, че се събират само показания, които могат да ми навредят, показва, че се търси изкупителна жертва в мое лице.
– Изкупителна жертва на кого си? Кой е сценарист в тази история?
– Нямам отговор на този въпрос. И аз се чудя. Имам няколко разсъждения. Да е полицията, да са политиците, на тези които по някакъв начин съм им навредил.
– Политически затворник ли си?
– Да, смело мога да кажа, че съм. То се вижда как в днешно време национализмът е избутан встрани от управляващите. Не се дава свобода на човек да изразява вижданията си. Ще се изкажеш по-крайно, ще те обвинят в антисемитизъм, в расизъм.
– Ти ли си обвиненият за поставянето на взрива?
– Ами в един момент аз бях обвинен, че съм бил на мястото, когато е била поставена бомбата. После казаха, че съм я доставил до мястото. След това дойде обвинението, че аз съм организирал нещата, че някой друг я е направил. Започнаха да се чудят каква ми е ролята. И ми е много интересно в крайна сметка прокуратурата какво ще реши. За какво да ме обвини? В интерес на истината, въпросния клуб на „Евророма” не съм го знаел никога къде се намира.
– Кои са хората, които са анонимни свидетели?
– Да, предполагам, че ги знам. Това е масова практика. Изкарват се анонимни свидетели, за да се вкарат хора в затвора. Там има много хора, които като им е било делото слабо, прокуратурата набляга на това. Лошото е, че това са все криминално проявени лица, които за зависими от тях и така те си решават проблемите.
– Тези доказателства срещу вас, като натривките от ръцете например, как ще ги коментираш?
– Сто процента скалъпени. Нещо е намазано по памуците, за да се получи положителен резултат.
– Докато си бил по арестите, някакъв натиск оказван ли е срещу теб?
– Трябва да се вземе предвид, че полицията не ми е оказвала натиск. Но нито един път за тази година и половина не са ме извикали на разпит, да ме питат за алиби, за нещо друго, което да не им се връзва. Единствено ме изкараха, за да разписвам документи. Нови обвинения разписвам. От тази гледна точка не ми е оказван натиск. Също така и от затворници.
– Какво преживяхте тук?
– Преживяхме липсата на контакти с хора. Това е най-тежко. Да се движа с определена среда хора.
– Каква равносметка си даваш за това, което се случва?
– Значи, тези неща може да се случат. Очаквано е. Заради политическите възгледи. Аз и преди съм бил спиран от полицията по улицата. Те много добре ме познават. Това си е един вид тормоз. Знаех, че ще имам проблем. Равносметката ми е, че е дошло времето да го преживея това нещо. Опитват се да ме пречупят. Подготвил съм се обаче за най-лошото.