Филипяни 3:3 казва: Можете да бъдете убиец на великани с увереност в Христос и никаква увереност в собствените сили, във външни привилегии и физически предимства

Filed under: Глас Свише |

72-15-81Ако сте несигурни, ще живеете в много страх, плахост, боязън, уплашени да опитате, уплашени да направите крачка. Когато имате увереност, не трябва да се страхувате да опитвате нови неща, защото знаете, че само защото сте се провалили в едно нещо, това не ви прави пълен провал. Има разлика между това да се провалиш в нещо и да си пълен провал. Недейте да живеете в толкова много страх. Несигурните хора лесно се засягат, те са докачливи; говорят негативно за себе си и понякога дори го правят, за да накарат другите хора да им казват, че са си добре. Те се нуждаят от извънредно много насърчение; те не могат да получават поправление от Бог или от когото и да било, който би поискал да им предложи с любов дума за поправление. Хората, които вече се чувстват наистина ужасно от себе си, просто обезумяват, когато се опитвате да ги коригирате. Знаете ли защо? Защото всяко поправление се посреща от тях като допълнително отхвърляне.

Това означава, че Бог разбира, Той знае, че имаш някои слабости; Той работи вътре в теб. Ти постоянно се променяш, не си стигнал там, където трябва да бъдеш, но слава на Бог – не си и там, където беше. Ти си в процес, просто стой там и междувременно разбери следното: само трябва да помолиш Бог да ти прости и Той ти прощава, след което можеш да се молиш дръзновено и уверено и да искаш от Бог да снабди твоите нужди, защото Той не снабдява нуждите ти, понеже си съвършен, Той снабдява нуждите ти, понеже Той е  добър. Ние сме купчина оплели конците хора, които се опитваме да правим най-доброто, на което сме способни. Само Господ знае какво ще установим, когато отидем там относно това кой е крив и кой е прав. Но знам какво Той ще попита: „Познаваш ли сина ми? Имаш ли взаимоотношения с Мен чрез Христос?” Исус не умря, за да имаме всеки своята малка запазена марка доктрина и религия. Той умря, за да Го познаем и да имаме взаимоотношения с Него и това е целият смисъл. Филипяни 3:3 казва, че трябва да имаме цялата си увереност в Христос и никаква увереност в плътта; във външни привилегии и физически предимства. Можете да имате 12 титли зад името си, но не придобивате повече увереност от някой, който няма нито една, защото нищо от нашата стойност и значимост не е свързано с нищо, което правим, сме направили или някога бихме могли да направим. Нашата увереност трябва да бъде в Него и единствено в Него и най-добрият начин да започвате всеки един ден е да казвате: „Без Теб съм нищо. Каквото и да си мисля, че мога да направя, не бих могла да го направя без Теб.” И така, виждате, че колкото и несигурни да се чувствате, колкото и да ви липсва увереност, вие гледате в погрешното нещо – гледате на себе си. Когато всичките израелеви войници не можеха да се изправят срещу Голиат, и малкият Давид почувства, че може да срази този великан, причината беше, че той не гледаше на себе си, а гледаше на Бог, с когото се беше сближил през времето в пустинята. И вие ще се изправяте срещу великани; можете да бъдете убиец на великани, ако научите кои сте в Христос. Със сигурност има някой, който е гладен за такъв вид увереност и дръзновение. Някой, който да се е уморил от преструвки; някой, който да се е уморил да отговаря на очакванията на всички останали.

Евреи 5:13 – „Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец.”

Пораснете, преодолейте себе си, влезте в крак, знайте кой сте в Христос, изправете се срещу дявола, не позволявайте мнението на хората да управлява живота ви. Не прекарвайте живота си в огорчение и недоволство към някого, който си се забавлява и не му пука, че се ядосвате. Спрете да живеете в зависимост от чувствата си, спрете да живеете необмислено, обновете ума си, задълбайте се и изучавайте само Божието слово. Не бъдете християни, които само седят на скамейката и все искат някой да ги храни с лъжичка от него. Рано или късно всеки от нас трябва да поеме отговорност и да превъзмогне скъпоценните малки „себе си”. Бог очаква от нас много, но добрата новина е, че Той никога не очаква от нас да произведем нещо, което да не ни е дал преди това. Той ни дава милост, после казва: „Бъди милостив.” Той ни обича, а после казва: „Обичайте другите хора.” Той ни прощава, после казва: „Прощавай на другите.” Не е ли чудесно? Бог никога не иска от вас да правите нещо, за което да не ви подготви да сте способни. Библията казва във Филипяни 2:12-13 – „Да изработваме спасението си със страх и трепет.” Но Павел говори и за израстване и напредване и насърчава християните във Филипи да изработват спасението си със страх и трепет. Ако не разбирате много неща относно Библията, може да възприемете това неправилно. Вече знаем от Ефесяни 2:8-9, че ние не работим за спасението си; ние не се спасяваме поради нищо, което правим, а единствено с благодатта и милостта на Бог. Как тогава можем да изработваме спасението си? Той говори за това, че когато ние се новораждаме, Бог прави нещо в нас – дълбоко вътре в нас. В нашия духовен човек Бог посява семе на всичко, което Бог е. И през останалата част от живота ни до последния ни дъх на тази земя нашата работа е да си сътрудничим със Светия Дух, за да накараме този велик дар на Бог, който е във всеки един от нас, да расте и да даде толкова много плод, че накрая всеки да може да го види, проявен чрез нашия живот.

Снимката: Давид и Голиат. Художник: Михаел Кокси

Spread the love