Днес ви казвам как да си направите подарък, кажете: Ще си подаря най-хубавия подарък, който някога съм имал. Ще простя на всички, на които съм сърдит

Бог иска да даваме известна част от всичко, което Той ни дава – материално и духовно. И ако не го правим, ставаме като затворени в кладенци

Да прощаваме, е нещо, което ще правим през целия си живот. Ще се нуждаем от Божията прошка и ще се изисква от нас да даваме прошка на други хора. Никога не знаете кога някой ще ви каже нещо, от което ще ви заболи и ще нарани чувствата ви. Никога не знаете кога някой ще ви изостави в дадено положение. Тежко е, когато сте били насреща за някого цял живот и сега се нуждаете от него, а той не е до вас.

Просто се замислете – отсега до края на живота си всеки път, когато съгрешите, можете веднага да бъдете опростени. Не е нужно да прекарате и един ден с мисълта, че Бог ви е сърдит. Можете да кажете: „Боже, съжалявам и приемам Твоята прошка”. Библията казва, че ако вие не прощавате на вашите братя в Христос, то и Бог не може да прости греховете ви. Има известна отговорност в това, което Бог ни дава. Той казва: „Ще ти простя”. И ако се радвате, че ви е простено, тогава трябва с готовност да освобождавате всеки ден тази прошка да протича през вас към други – това е нашата отговорност. Бог каза на Авраам: „Ще те благословя и ще те направя за благословение. Благословение за теб и благословение чрез теб. Ще ти дам милост и очаквам ти да бъдеш милостив към другите”. Бог иска да даваме известна част от всичко, което Той ни дава. И ако не го правим, ставаме като затворени в кладенци. Всичко, което Бог ни е дал, застоява в нас и не ни носи никаква полза. Много често ние поглеждаме нещата, които Бог иска да правим в словото си и си мислим: „Но, Боже това е толкова трудно. Защо ме караш да простя на някой, който толкова лошо се отнесе с мен? Боже, това е нечестно, не е редно”. Но всичко, което Бог иска от нас да направим, Той иска да го направим заради нашата полза и за полза на кръвните ни роднини. За нашия дом, защото всичко, което правим както е редно, ще благослови децата ни. Нещата, които правите погрешно, могат да наранят децата ви. Ако сте пълни с непростителност, ще бъдете един кисел, тъжен и депресиран родител. Но ако приемате прошка и давате прошка, вие ще бъдете чудесен пример за децата си и те ще видят вашата радост и свободата ви; ще видят силата в живота ви; ще видят вашето свидетелство и пример и това ще им помогне в техния живот. Първата причина да простиш е, че Бог казва така: Ние трябва да се научим просто да бъдем покорни на Бог, независимо как се чувстваме. Бог казва, ако ме обичаш ще ми се покоряваш. Той не казва, ако ми се покоряваш ще те обичам. Ние не се покоряваме на Бог, за да си купим Неговата любов. Любовта Му е безплатен дар. Ние откликваме на Бог с покорство, защото Той ни обича.

Йоан 2:5 – „Каквото ви каже, направете го.” Това не е трудно. Каквото ви говори Бог в сърцето; каквото виждате в Божието слово, направете го.

Втората причина да простиш е, че твоята вяра няма да има резултат, ако не го направиш. Прошката е плод от ходене в любов. Ако действително обичаш хората, не можеш да им останеш сърдит. В Божието слово вярата и любовта винаги вървят ръка за ръка. Павел пише до църквата и казва: „Видях вярата и любовта ви и ви насърчавам да растете във вяра и любов”. Любовта е сила. Когато обичаме хората, не можем да им останем сърдити. Любовта изисква да простим. Ако не се научите да бъдете добри в прощаването, това ще запуши живота ви; ще възпре Божия план за вашия живот. Затова направете си услуга и прощавайте. Днес ви казвам как да си направите подарък. Кажете: „Ще си подаря най-хубавия подарък, който някога съм имал. Ще простя на всички, на които съм сърдит.” Библията казва, когато се молите или заставате в молитва, ако имате нещо срещу някого, това взема връх над всичко. Ако имате нещо против някого, който и да е, простете му; оставете това, изхвърлете  го, пуснете го, тогава Бог ще може да отговоря на молитвите ви. Вярата ви няма да свърши работа, ако не простите. Когато наистина простите, разбирате, че човекът, който ви е наранил вероятно дори не разбира какво прави. Ще се удивите какво може да направи Бог у враговете ви, ако вие им простите и проявите към тях същата незаслужена милост, която Бог е показал към вас. Много е важно да се научим да прощаваме. Само ако знаете колко много ви обича Бог и какъв Богоугоден живот е планирал за вас… Вие трябва да простите, ако искате Божието най-добро за вашия живот. Днес вие трябва да простите. Ако е имало разпра между теб и някой друг, направете си услуга, отидете при този човек сега и кажете: „Моля те, прости ми. Нека не се караме по между си”. Постарайте се, когато прочетете тази статия, да се превърнете в един свободен човек. Направете си услуга – оставете това. Пуснете го, зарежете го, отдалечете се от него и бъдете свободни, бъдете свободни, бъдете свободни.

Снимката:

Разказът за срещата на Исус със самарянката можем да разглеждаме като разказ за борбата на Исус да получи достъп до сърцето на човека. Исус моли самарянката за вода. Той разчупва установените в онези времена стереотипи на мислене (юдеите и самаряните се презирали един друг) и сваля маските (на „юдеин” и „самарянка”), с които са скрити лицата на хората, защото иска да достигне до сърцата им. Той се изправя пред човека като молител, а това винаги „отваря” сърцето на човека.

Но скоро Исус от молба преминава към предложение – молителят става дарител. Водата от кладенеца ще утоли жаждата, но след известно време тя ще се върне. Но водата, която дава Исус, ще превърне онзи, който я пие, в „извор с вода, която тече в живота вечен”. В диалога с Бог настава момент, когато човекът открива, че Бог е Този, Който дарява. Но приемането на Божия дар изисква пълно „въвличане” в живота на вярата.

Художник: Паоло Веронезе