По-агресивната политика по доходите би могла да въздейства на дефлацията, но би заплашила и конкурентоспособността, заяви премиерът на конференция за заплащането на труда у нас
По-агресивната политика по доходите би могла да въздейства на дефлацията, но би заплашила и конкурентоспособността.
Това заяви премиерът Пламен Орешарски по време на конференция за заплащането на труда у нас.
Равнището на заплащането в България зависи и от заплащането в съседни страни, както и в държави с подобно икономическо развитие като нашето, добави той. Орешарски подчерта, че ниското подоходно облагане частично смекчава голямата разлика със заплащането в страните от ЕС.
„Необходима е политика на умерено покачване на работните заплати“, заяви премиерът и припомни, че от началото на тази година минималната заплата е била повишена и че правителството ще продължи тази политика в рамките на управленската програма, като целта е тя да стане 450 лв. до края на мандата.
Премиерът подчерта, че е въведена и мярката за връщане на данъците върху минималната работна заплата.
„Работните заплати са фактор за икономическото развитие и заплащането на труда има отношение към него“, заяви още Орешарски. Той подчерта, че като елемент на доходите определя вътрешното потребление и колкото по-затворена е икономическата система, толкова по-силна е тази зависимост.
Според премиера развитието на глобалната криза е дало примери как страни, които са допуснали бърз ръст на работните заплати, губят по отношение на икономиката.
„При равни други условия работната заплата оказва влияние и върху инфлацията, което обезценява валутата“, каза Орешарски и допълни, че може да се счита, че е доказана връзката между заплащането и заетостта. Орешарски подчерта, че върху заплащането на труда оказва влияние и данъчната тежест.
„Равнището на работните заплати в България е сред най-ниските в ЕС и това обяснява най-динамичните темпове на покачването им. Сходна е ситуацията, ако я погледнем като относителен дял в добавената стойност“, каза още премиерът и обясни, че България не е член на еврозоната, но от 16 години валутата ни е фиксирана към еврото и това ни поставя в условията на бедните страни, които са приети в еврозоната.
Неравенството и ниските доходи заплашват социалния мир, заяви на форума президентът на КНСБ Пламен Димитров
По думите му това е глобален проблем и за да се разреши, трябва да има реална икономическа среда с минимални стандарти за труд и социален живот.
Според Димитров 1,6 млн. души в България не пресмятат своите доходи в лаптопи и техника, а в хляб, мляко и лекарства. „Пазарът днес ни разделя и има голямо разминаване между доходите на богатите и тези хора на ръба на социалните възможности“, подчерта синдикалният лидер.
По време на националната конференция „Заплащането на труда в България“ Димитров обясни, че няма негативна връзка между увеличаването на минималната работна заплата и ограничаването на заетостта на нискоквалифицираните работници. С 6,1 пъти България е сред трите страни с най-високи стойности в доходното неравенство между богатите и бедните.
Снимка: Пламен Орешарски