Любовна поличба се явява на Спасовден край черквата в благоевградско село: Двойка змии се любят на дърво над главите на съборяни от Покровник, поп Вальо не дава да ги убият, Иван Хаджииванов им посвещава стихотворение

Отецът смята, че влечугите пазят храма от зло, местни хора смятат, че самодивите са им се показали в образа на влюбени смоци

Зам.-председателят на Съюза на репресираните в Благоевград Иван Хаджииванов написа стихотворение за любовната игра на двойка смокове. Музата на мерената реч осени известния благоевградчанин навръх Спасовден на събор в село Покровник. По традиция местните хора начело с кмета Методи Китанов и поп Вальо се събират на курбан всяка година край черквичката в гробищарската махала. Там се раздава чорба за здраве и късмет, пийва се ракийка за добро настроение, редят се спомени за хора и събития.

Десетки се събраха на събора и тази година, разказва Иван Хаджииванов, който е брат на поета идеалист Кръстьо Хаджииванов, убит от засада през петдесетте години на миналия век край с. Кулата. Както си му е редът, поп Вальо прочел от Светото писание за Възнесение Господне, каквото се чества тоя ден, започнали да се редят трапезите, когато множеството се разбунило. Причината била двойка смокове, която се виела в любовна игра на дървото над трапезите. Веднага се чули викове: Дайте тояга да утрепем тая гад, намерила къде да се размножава! Други пък, сред които и Иван Хаджииванов, възразили: Не ги закачайте, нищо лошо не правят! Спорът бил решен от тежката дума на поп Вальо, който заключил, че Бог е рекъл всички живи твари да се размножават по един и същи начин и в тоя свещен момент не трябва да се закачат. Освен това змиите и свети Спас били закрилници на селския храм, затова не трябвало да се закачат. Така любовната двойка била оставена да довърши мига на зачатието и да се шмугне в треволяка. Някои видели в това любовна поличба, други решили, че самодивите, които на тоя ден според хорското поверие играят по поляните, им се показват в образа на змии, трети били уплашени, за да си помислят нещо, но всички останали с усещането, че случаят е особен.

Любещите се змии бяха някакъв знак, пратен от Бога, категоричен е Иван Хаджииванов. Добре направихме, че не ги убихме. Неслучайно те се появиха в деня на Възнесение Господне, който народът нарича Спасовден. Не зная как, не зная и защо, но случаят ми направи голямо впечатление и римите от само себе си се появиха, разказва Иван Хаджииванов.

Публикуваме с негово разрешение стихотворението му, озаглавено „Спасовден”

 Спасовден

 На поп Вальо от Покровник

 

На празника видях велико нещо

в короната на орех стар сред хлад,

змия и смок се любеха горещо,

а казват, че били отровна гад.

 

Че змиите били студенокръвни,

че вредни са – не вярвам във това,

когато виждам две в едно навървени

как вплетени се галят в любовта

 

Не ги смути народа многолюден

на масите под ореха голям,

светкавицата на снимач възбуден,

невинни, без да знаят що е срам.

 

Един герой бе взел тояга дълга

да ги убива, че е срамно там…

Но попът убеждаваше го с мъка,

че те със свети Спас опазват храма,

че са за нас спасение голямо!

 

Горещо се целуват с тела снажни

на клона хладен вплетени пълзят,

поглеждат ни и искат да ни кажат:

Ей, хора зли, бъдете като нас,

че любовта спасява този свят!

 

Множат се те, а българите чезнем,

сами си правим всякакви злини,

управници с продажническа мерзост

ни правят роби и на чужденци!

Иван Хаджииванов: 29.05.2014 г., Покровник

Снимка: Иван Хаджииванов