Бивш механик осъди РДНСК-Югозападен район заради теч от незаконни реконструкции в блока на съседа си Крум Бонев
Никола Николов: Докторът купи сушилнята на блока, заграби част от коридора и терасата и запуши въздухопровода на 9 семейства
Институциите му издадоха документи с невярно съдържание, твърди Николов
Вече 13-а година пенсионер, бивш машинен инженер от металургичния комбинат „Кремиковци” и ТЕЦ „Бобов дол” води съдебна битка с управителя на МЦ „Асклепий” Крум Бонев заради понесени материални щети на апартамента му в блока при светофара на ул. „Николаевска” в Дупница. Никола Николов има нещастието да е съсед на Бонев, неговият апартамент се намира под този на доктора, който е взел сушилнята на блока от последния етаж, преградил е коридора и там си е достроил баня. Тоест, по нашенските стандарти – нещо нормално… Само че д-р Бонев не се е постарал да направи елементарното – като строи баня, да я направи така, че да не пречи никому. От нескопосано направената баня през плочата и стените прониква вода и скапва апартамента на Николов. Това е причината пенсионираният машинен инженер да търси правата си във всички възможни български инстанции, но до момента резултат няма. Това бе и поводът да разкрие пред вестник „Вяра” проблемите си с известния медик.
Дупничанинът Никола Иванов Николов освен в „Кремиковци” и ТЕЦ „Бобов дол” е работил и в ЗИО и ХФК. Пенсионира се в „Кремиковци”. Има 25 години стаж като механик.
– Г-н Николов, каква е предисторията на проблема?
– Г-н Бонев е собственик на ателието на последния етаж в блока. На 21 февруари 1993 г . имаше събрание, проведено от г-н Банев, който тогава бе домоуправител. На него г-н Бонев не присъстваше, а Банев обяви, че Крум Бонев иска да купи двете стаи – т.нар. сушилня, за 216 хил. лв. Това негово искане бе подложено на гласуване. Част от сушилнята е над моя апартамент. Не се използваше и аз сметнах, че в мой интерес е тази сушилня да се стопанисва, защото децата, като играят, може да счупят стъклата и на мен ще ми протече. И поради тая причина лично аз съм се подписал в протокола на това събрание. Така че присъствал съм и съм се подписал за тази сума да се закупят двете стаи.
– Какво стана с тези пари?
– Тези пари г-н Бонев ги бе предал на трима човека, за да ги разпределят според площта на апартаментите на съседите. Това също бе гласувано на събранието. На следващия ден той прави второ събрание и казва, че тримата са комисия, упълномощена от съсобствениците да продаде общите части. И през 1996 г. загражда преддверието, като само площадката отпред остава, а другото отзад си го е присвоил и го е заградил, за да си направи топла връзка със закупените стаи от сушилнята.
– За това ли протестирате?
– Не за това! Значи, той го е взел, без да го плаща. Но на мен не ми пречи. След като никой друг от входа не претендира, и аз не предявявам претенции. Освен това той взема и терасата при сушилнята. После запушва вратата, тегли една стена вътре в сушилнята и в дъното на коридора си прави баня. Защото в ателието по проект няма баня. Има само тоалетна – както моята, те са една под друга. А банята му е направена по негов си начин. Помещението е по-широко от моя коридор и навлиза в моята спалня. А банята не беше направена качествено и течеше много. Ако дойдете да видите в моя апартамент – олети са стените до долу. Шпакловка – всичко е отлепено и вътре под тапетите е паднало.
– Получили ли сте някакво обезщетение за щетите?
– Досега обезщетение не съм получавал. Отначало с г-н Бонев се разправяше баща ми. Той живееше и в апартамента. След това поех нещата аз. Подадох си надлежно жалба в общината. Направиха проверка и констатираха, че е направено преграждане, баня, махнат е вентилационният въздухопровод на баните. Г-н Бонев казва: „Вентилаторът не работи, няма двигател”. Но вентилаторът е за целия блок. Този вентилатор може да се пуска от 30-те апартамента в блока. Така е по проект. Но този вентилатор никога не е работил, защото, когато го издават строителите, двигателят е свален, изчезнал е и го няма. Във вентилационния канал – аз съм специалист в тази област и това ми е пределно ясно – вентилаторът е машината, която създава вакуум. Ако вие си сложите едно малко вентилаторче, при вас ще работи, защото вашият клон не е прекъснат. Но тези отдолу като си включат вентилаторите, миризмите идват при мен. Защото аз съм най-отгоре.
– Това не предполага ли разпространение на зарази?
– Сега всички апартаменти от средата на блока нямат вентилации. И хората веднъж казаха – а бе то се усеща, че понамирисва.
– От кога започна тази сага?
– Тази сага съм я подхванал от 2001 г. Зад него стоят служителки от общината като стена. И затова му бяха издали акт за узаконяване. Един път! Обжалвах го, отмениха го. Издадоха му разрешително. Главният тогава архитект Милков ни извика в 14.00 ч. и ни направи очна ставка. И му казва: „Това което си направил, е незаконно и не може да се узакони. Човекът има воля да се споразумеете. Споразумейте се какво трябва да се промени по това, което си направил, за да се стигне до узаконяване”. Бонев каза: „На мен всичко ми е законно!”, стана и си излезе. Тогава г-н Милков ми каза: „Влизаш в 16.30 ч. и получаваш т.нар. мотивиран отказ”.
– Какво се случи след това?
– След като беше отменен актът за узаконяване, той си прави вече проект за снемане и наново подава документи за узаконяване, но без да променя нищо. Аз получих мотивиран отказ и след това отивам в РДНСК – тогава общината нямаше право. Изпраща се мотивираният отказ там и те му дават едномесечен срок сам да възстанови всичко, както си е по проект. Като изтече този срок и той не го е направил това нещо, идва представител с бригада, развалят всичко за негова сметка и толкоз. Този отказ по негова жалба бе отменен от РДНСК като незаконосъобразен, като предписват на гл. архитект да премине по чл. 185 от допълнителните разпоредби, т.е. да му направи предписание за промяна – да приведе помещенията в съответствие със закона и едва след това да се пристъпи към узаконяване. Издават му предписание, той прави някакъв проект, който представя там. После му издават разрешително за строеж за промяна. Това разрешително за строеж, защото аз се запознах с него, мен не ме удовлетворява, защото и сега при всеки дъжд тече. Тече през плочата на терасата – в едната спалня, в банята, в коридора пред банята и в кухнята вода през фугите.
– И на него не му пука?
– Аз с него съм разговарял веднъж. Чакахме комисия…
– Това не е ли наглост?
– Не знам, но когато назначиха вещите лица, той отвори вратата – аз бях на площадката, и ми каза: „Теб не те допускам в моя апартамент!” и си затвори вратата. Аз му казах, че има решение на съда, в което е записано, че огледът трябва да се извърши в присъствието на двама, но той не ме допусна – сега няма да се бия с него. Вещото лице си беше извършило проверката. В края на краищата – той беше водил две дела, аз съм водил три. Аз и трите съм ги спечелил. Едното дело беше за отмяна на строителното разрешително за този проект. Тогава присъдиха, че не може да се издава разрешително. След като така присъди Административният съд в Кюстендил, те му написаха предписание със същото съдържание, за което, сигурен съм, нямат право, защото нямат право да се намесват в етажната собственост, тъй като си има процедура.
– Кой го издаде това предписание?
– То излезе от името на главния архитект Милков, сега гл. архитект е Петкова. Но Милков точно преди края на мандата го беше подписал. И най-важното е, че дават това предписание само на него. Мен не ме допускат. Той му дава едномесечен срок, г-н Бонев обявява, че всичко е направено, идват на проверка, съставят протокол, че стената е преместена и вече не е над моята спалня, че вентилационният въздухопровод е възстановен с пластмасова тръба ф-200, която излиза 50 см над покрива. Значи, разрешили са му да не възстановява инсталацията такава, каквато е била… Което значи, че нищо не е изпълнено. Стената няма как да я видя, защото тя е вътре в апартамента, но отдушникът е отвън – всичко това трябва да се свърже на терасата и съм сигурен, че не е направено. Аз не бях доволен от действията на РДНСК и повдигнах въпроса до министъра на регионалното развитие. Той върна нещата в Дирекцията за строителен контрол и оттам ги контролира. Изпращат им протокола, че всичко е наред. Уведомяват ги, че следва издаване на нов акт за узаконяване и го издават този акт. И това се прави тайно. Отивам аз в РДНСК, питам и ми казват: Този проблем е решен – ето протокола! Но как е решен, като нищо не е направено! Това е документ с невярно съдържание. Те казват, ако е издаден такъв документ, това е работа на прокуратурата. Обърнах се към прокуратурата, но оттам ми заявиха че не е извършено престъпление от общ характер. Обърнах се и към Районната прокуратура, и към Окръжната прокуратуратура. Всеки чете и казва: „Щом е извършена проверка, вярно е”. Каква проверка е извършена – никаква. След това издават акта за узаконяване и го обявяват по един тайнствен начин. И този тайствен начин е съобразен с българските закони! Но има едно недоглеждане – законите не са довършени. За да се придаде малко тежест на длъжността домоуправител, са направени някои промени в Закона за етажната собственост и съобразно тези промени актът за узаконяване трябва да бъде представен на домоуправителя. И от там нататък има неяснота в закона. Законът не е завършен! Като е представен на домоуправителя, това какво означава!? Той трябва да направи общо събрание, да уведоми съсобствениците и след това да уведоми дирекцията за строителен контрол или общината, че няма възражения.
– Това направено ли е?
– Това не е направено, нещо повече – бившият домоуправител – съседът Костадинов, бе извикан от съдията в Административния съд. Но той каза: „Не съм го чел!” Оказа се, че жена му е получила писмото, но не му го е предала. Съдията се произнесе, че не е правилно обявен този акт за узаконяване, затова го отменя и иска да се произнесе РДНСК по същество вече по проблема. Те се произнесоха със същата заповед. Аз се обръщам към тях, че това не е извършено и те ми пускат заповед, че е издаден акт за узаконяване, сроковете за обжалване са минали и повече нищо не може да се направи. Съдът обаче присъди, че са действали неправилно, не са спазили процедурата и я отмени, като разпореди да се произнесат по същество. Те се произнесоха по същество и аз трябваше да водя наново дело. Отменен е актът за узаконяване ведно с инвестиционния проект.
– Всичко ли трябва да се събори?
– Не, това, че отменят акта за узаконяване, означава, че процедурата наново трябва да се води. Г-н Бонев трябва отново да си изработи проект и да направи промени.
– От кого зависи това да стане?
– Сега ще заведа наново дело.
– Обезщетение от цялата тази сага ще получите ли?
– Ще заведа гражданско дело от частен характер и ще го осъдя за нанесените ми щети. Ще поискам от съда да се произнесе и за истинността на документите, които той представя. Защото от общината приемат неговия вариант. А в неговия вариант той твърди, че на второто събрание било гласувано… Аз не съм бил на второто събрание и не съм гласувал за тия тримата, които ще разпределят парите… На първото събрание беше ясно – тези тримата човека рапределят парите, той им има доверие лично, тъй като е сумата е голяма, раздават парите по апартаментите и с това тяхната роля приключва. Но на второто събрание (кога е правено, вече е отделен въпрос), е било гласувано, че тези тримата са комисия, която трябва да изготви протокол за покупко-продажба и да я извърши, а от там нататък останалите членове на етажната собственост са безгласни букви. Те са се подписали, подписали са нотариална декларация, че са съгласни да си прави тази реконструкция. В закона е казано – когато се прави реконструкция, дават писмена декларация за съгласие непосредствените съседи на обекта. А всъщност единият от тези трима е на първия етаж, другият е на петия етаж, третият е на втория етаж. Нямат нищо общо – не са непосредствени съседи. Той така е сметнал и с техните подписи си е извадил и нотариален акт вече за това, което владее. На събранието сме гласували само за сушилнята, но той взема преддверието, което е една стая, и терасата. И всичко това му е записано в новия нотариален акт. Същият се отнася за апартамент от 136 кв. м площ.
– От кого зависи проблемът да се реши. От общината ли?
– От общината проблемът няма да се реши, аз съм сигурен.
– Защо?
– Защото гл. архитект г-жа Петкова е идвала на проверка и знам нейното отношение.
– Тя е на страната на несправедливостта?
– Тя е представила становище, което имам в документацията, че всичко, което е необходимо, е направено.
– А кметът не може ли да вземе отношение?
– При този кмет не съм ходил. Г-н Янев – при него съм ходил. От неговия кабинет той ме заведе и каза на служителките нещата да се направят съгласно закона. След това получавам писма, които, ако ги видите, ще се хванете за главата. Аз отивам при него и му казвам: „Аз повече с тези хора не искам да се разправям, защото те не спазват закона. Вадят какви ли не тълкувания и нищо не се променя”. Но ми е обидно, че прокуратурата – не само в Дупница, а и в Кюстендил, и апелативната, и касационната – общо четири инстанции, всички постановления ги има. Много обидно ми стана, но това е положението. Не мога точно да схвана как ме изиграха. Защо смятат, че няма извършено престъпление, аз не мога да разбера.
– Как ви се отрази това на здравето?
– Имам документи, със здравето съм добре, имам железни нерви. Сега ще си заведа дело… граждански иск за обезщетение.
– В какъв размер?
– Ще си направя сметка какви щети са ми нанесени. Непрятното е това, че не мога да водя дело за пропуснати ползи. Защото той си дава апартамента под наем. Аз имам апартамент в София, имам наследствен апартамент и в другия блок. А този апартамент исках да го продам. Направете си сметка. Той, г-н Бонев, бе дал обява и продаваше това, което е направено. Но моя апартамент в това състояние никой няма да го купи. Когато се оправят нещата, може и да го продам.
– Колко ще му поискате?
– Законът допуска това, което ми е нанесено като щета.
– А тормоза, тичане по дела, нерви…
– Делата си печеля и ми се плащат разноските. За нервите – за голямо съжаление баща ми си отиде. Защото за него се страхувах, той беше по-уязвим, почина на 82 години.
– Как той го изживя това нещо?
– Ами имахме скандали помежду си. Той казваше: „Ти нищо не правиш!” Аз му обяснявах, но той бе възрастен човек и не можеше да разбере…
Снимките:
1 Никола Николов
2 Д-р Крум Бонев
3 Славка Петкова