Осъденият за заплаха за убийство на момичето Георгиев се заканил: Ако вляза в затвора заради вас, ще ви избия
42-годишна жена и 17-годишната й дъщеря са подложени на ежедневен тормоз от роднина, с когото живеят в общ имот на ул. «Райна Княгиня» 4 в Дупница. Бившият кондуктор в БДЖ, сега пенсионер по болест, Виктор Георгиев тормози Албена Митова и дъщеря й с постоянно викане, тропане и пускане на силна музика. Митова се обади в редакцията, за да разкаже за ужаса, преживяван заради 49-годишния Виктор – братовчед на майка й Лиляна Георгиева, с когото са принудени да ползват съсобствени къща и изключително малко дворче. След жалба на Митова заради заплаха за убийство към дъщеря й, на 3 юни Районният съд в Дупница осъди Георгиев на 3 месеца условно лишаване от свобода и 3 г. пробация, но тормозът за съседките му не спира.
Виктор живее в Горна махала от близо година. Преди това е живял със съпругата си Ивета и Кристиян Георгиеви в апартамент в жк «Дупница». «Живея тук от 1981 г. Част от къщата е на майка ми, наследство от нейната майка. Другата част от имота е на Виктор, наследен от баща му. Аз държа мазе и една стая на първия етаж, а той – пристройки и също една стая на първия етаж. Врата до врата сме. За постоянно се установи тук през септември – октомври миналата година. Казва, че съпругата му и синът му са го изгонили. Аз не знам дали е така, но откакто се появи, се започна едно тропане, едно викане. Взима пръчка и започва. Тропа по улуците, по прозорците. Нетърпимо е, а ако му направим забележка, става страшно. Започва да заплашва. Системно ни тормози. Стигна се дотам, че на 23 октомври миналата година следобед, между 15 и 16 часа, заради забележка за силно пуснатата музика удари детето с касетофона. Дъщеря ми издърпа щепсела, за да изключи касетофонът и той я удари в коляното. Наложи се да извикам майка ми, защото не можем да се справим с него, и той я удари с пластмасова пръчка. Майка ми припадна, беше в прединфарктно състояние, вдигна горната граница на кръвното до 280», сподели Албена.
Тя показа медицински свидетелства за последиците от побоя над дъщеря й и майка й. Показа и отказ от образуване на досъдебно производство по случая на Районната прокуратура в града, подписан от прокурор Емил Павлов. «Работя във фирмата, която чисти в «Актавис». Наскоро бях нощна смяна и до 21 часа съседът не спря да тропа. Той е болен и може би не го прави умишлено – постоянно говори високо, не спира, а като му направя забележка, влиза в стаята и почва да пуска музика – има стари грамофони, касетофони. Само и само да създава суматоха, свали пода в стаята си и сега се вижда мазето. С една секира махна всичко и сега няма под, сега подът му е в мазето. Махна и бравата на вратата си. За мен това не е нормално, той трябва да се лекува. По повод жалбата ми до прокуратурата е преглеждан от психиатъра д-р Александър Паризов. Той смята, че Виктор няма психично заболяване и може да отговаря за действията си. Не знам защо е решил така. Майка му живее наблизо и може би от неудобство. Диагнозата на Виктор е паркинсон. Но за мен това не е паркинсон. Нормално ли е да трупаш боклуци до входа си?! От тропането с пръчка си счупи стъклото на прозореца. Пие някакви лекарства и алкохол, това действия на нормален човек ли са?! След Великден се опита да ме удари с лопата, защото му направих забележка, че тропа. Добре че лопатата беше хлабава и като замахна с нея, падна, в ръцете му остана само дръжката», обясни още Албена.
Митова е изключително притеснена за дъщеря си, която заради скандалите с Виктор се разболява. «В телефона си пазя есемесите, които дъщеря ми ми е пращала, докато съм на работа. Ето, вижте какво пише: «Мамо, той ме заплашва, че ще ме убие». Докато съм на работа, тя стои сама. От стрес започна да не може да спи и в момента е на хапчета за сън. Сутрин не може да стане, натрупа 200 отсъствия в училище и въпреки това завърши с пълно 6», посочи още Митова.
Майката показа психологическо заключение на д-р Елеонора Василева от общинската болница в Дупница, която е категорична, че детето не трябва да живее в тая среда. Подобно заключение имаме и от невролог. Дъщеря ми един ден се обърна и ми каза: «Мамо, аз ще завърша средното си образование и ще се махна от България. Няма да се върна в България». Заради такива като Виктор децата ни бягат. Тук ще останат само такива. Това дете и детски не получава, но това е друга тема. Викала съм и полиция, но те не могат да направят нищо. Могат само да му направят забележка, нищо повече. Преди време беше съборил тухлена стена на съседите и те викаха полиция, но от полицията прехвърлиха нещата в общината, от общината идваха, видяха и нищо. Съседите се отказаха да се занимават. Аз съм викала линейка, за да го закара да го лекуват, след като съпругата му отказа. Купувала съм му хляб, мляко. След като тормозът не спря, през м. декември миналата година се обърнах към «Закрила на детето». Тогава наново сезираха прокуратурата, в резултат на това прокурор Даниела Методиева образува досъдебно произведство. Беше образувано дело, което приключи на 3 юни с условна присъда, защото не е осъждан. Никога не съм се занимавала със съд, адвокати и подобни институции. Мислех, че може би има някакъв закон, който да принуди роднините му да си го приберат и да си го лекуват. Обясних на адвокати, на прокуратурата, че той съсипва бъдещето на детето. Те ми казват, че няма такава клауза и не могат да го осъдят. Това, че тя е в постоянен стрес, не може да спи, не е адекватна, едва ли не не е нищо. Заради делото ме заплаши, че ако го осъдят заради нас, ще ни убие. Каза: «Ако ме пратят в затвора заради вас, като изляза, ще ви избия. Страхуваме се да живеем тук. В момента дори си търся квартира», оплака се Албена.
Че Виктор Георгиев има нужда от лечение, смятат и други съседи. Две от жените, живеещи на същата улица, споделиха, че често го виждат да губи равновесие и да пада. «Както върви, пада като чувал с картофи. Оня ден беше паднал и препречи улицата, колите не можеха да минат от него», каза една от съседките.
«Жена му и синът му, който е студент, са го оставили на произвола на съдбата. От време на време само вземат някой лев от пенсията му. Преди време го срещнах, беше отишъл пеша чак в другия край на града, при бившия завод «Хо Ши Мин», носеше една тенекия от сирене. Един ден му беше прилошало, цял ден звъня на жена му да дойде, но тя не иска. Този човек не може да се грижи за себе си», каза друга от комшийките.
Повече подробности в печатното издание.
Снимки:
1. Албена Митова
2. Виктор Георгиев
Съгласна съм,че читателят/ читателката на всекидневника се е изразила неподготвена и не е права, но майката на момичето /ако пише тя, а не отново дъщеря й/ също не е права да нарича абсолютно непознат „мишчица“. Елементарното възпитание е да се обръщаме към хората с „Г- н или Г-жо“, на това трябва да научим и децата си! Замислете се, госпожо Албена, дали не съм права?!
И за да не бъда и аз „мишчица“ казвам се Вяра Йотева!!!
Съгласна, но и не съвсем
2014/юли/20 at 16:32 PM
Защо се впечатлихте от това , че аз съм написала мишчице, не се впечатлихте от това, че някой се обръща към мен с израза „майката на психото“ еми и аз отговарям на този човек както заслужава.
албена
2014/юли/20 at 16:45 PM
Познавам Ванеса. Наистина е добро и старателно дете, което учи много. Помага на всички. Не заслужава нито тормоза, на който е подложена у дома, нито арогантното отношение на читателите на всекидневника!!!
Позната на семейството
2014/юли/20 at 16:27 PM
Не знам коя/кои/ си ама явно не познаваш нито майката, нито детето тези две добри момичета и на мравката път правят и не заслужават това , което им се случва от такива „доброжелатели“ като теб анонимни малки и дребни човечета.
vili
2014/юли/19 at 22:43 PM
Албенче, мила, то твоята щерка си ги имаше проблемите от преди този човек. То не беше нервно растройство, то не беше анорексия! В повечко са Ви болните амбиции… Пиела хапчета за сън и затова не ходела на училище?! Я, да ми се покаже учителката която още я търпи. Да спиш ден – два, ама да натрупаш повече от 200 отсъствия си е направо срамота, за която няма оправдания, та камо ли „Не се наспива и затова има отсъствия!“. А това, че е завършила с пълно шест, не го вземай на сериозно, те учителите по милост и пишат такива оценки, та нали е „болна“!!!Айде със здраве! И вземи остави човеца да си живее спокойно, ами си обърни внимание на психичноболната дъщеря!!!
До майката на психото
2014/юли/18 at 14:47 PM
Извинете,но аз не спях цяла учебна година като хората,за да уча през нощта.А Вие защо не споделите коя сте,анонимна ми госпожо.Аз предполагам кой може да е,но ми е интересно защо не се разкриете.И да, бях с анорексия,но благодарение на учителите в СОУ“Паисий Хилендарски“,новите ми съученици там и майка ми вече съм излекувана.А оценките ми са напълно заслужени.А психично болна не съм все още,но благодаря ви за рекламата пред хората и слуховете,които разпространявате натам насам.
ванеса
2014/юли/19 at 17:16 PM
Скъпа мишчице, аз не крия и не се срамувам от това , че съм лекувала детето си от анорексия. Аз не съм го оставила без лечение, както този човек е оставен на течението на съдбата. Този човек има нужда от грижи и от близки хора , ако искаш заповядай да видиш за какво става въпрос, даже ако може го вземи защото като виждам агресивния ти подход май ще се разбирате добре. А аз като пиша нещо заставам зад името си и нещата могат да бъдат проверени, затова напиши и ти коя си, за да видим какво искаш от нас . Не знам защо мразиш детето ми с какво сме те наранили, за да ни плюеш ,но мога само да ти отговоря с един цитат от един велик човек и смятам, че в този цитат ще откриеш себе си: „Омразата е особено нещо, винаги ще я откриеш най-силна и най-яростна там, където нивото на култура е най-ниско” .
от майката до мишката
2014/юли/20 at 13:55 PM