Изследователният съд – в момента на небето се претегля животът на всеки един вярващ, записват се делата в 4 „книги” – биографична, на добрите дела, на греховете и „регистър за вечния живот”

Който не е останал верен на Бога до смъртта си, името му се изтрива от книгата на живота и греховете му не се заличават…

 

Всички вярващи ще бъдат оправдани

Всеки човек носи морална отговорност за постъпките си. Светото писание посочва истината, че всички ще застанем пред съда на Христос, „за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло“ (2 Кор. 5:10).

Фазите на този съд са три: а) изследователен съд; б) определяне на присъдите на нечестивите; в) екзекутивен съд (Страшния съд).

Втората и третата фаза бяха разгледани в предните глави. Тук ще се занимаем с т.нар. „изследователен съд“. Наричаме го „изследователен“, защото в този съдебен процес се разследват случаите на вярващите (1Петр. 4:17 и Дан. 7:22). Неговата цел е да оцени техния живот и вярност към истината.

Откриването на съдебното заседание е описано в Дан. 7:9,10.Съдията е Бог Отец, Исус е наш Ходатай и Застъпник, а ангелите са свидетели и съдебни заседатели. От Мат. 18:10 се подразбира, че всеки човек има един ангел, който се грижи за него, познава добре живота му и може да свидетелства в съда. Тук бихме искали да отбележим, че през 4-ти и 5-и в. се е създал култ към Дева Мария и други светци като застъпници на човека, но това е чисто човешка измислица. Ап. Павел и ап. Петър заявяват, че няма друго име под небето за спасение, нито друг застъпник освен Исус Христос (Деян 4:12; 1Тим.2:5,6).  Тук пак ще подчертая, че съгласно Божието слово има само един посредник и ходатай между човека и Бога и това е нашият Спасител Господ Исус Христос – 1Тим.2:5,6:
“Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Исус Христос, Който като своевременно свидетелство за това даде Себе Си откуп за всички.”
Мотивировката е двойна – първо, защото само Той е абсолютно безгрешен, а второ, защото само той е умрял за нашите грехове. Това са Неговите достойнства, които Го правят наш законен Ходатай.

Така наречените светии, обявени от църквата за такива, са също хора и се нуждаят от прощението и ходатайството на Спасителя. Евангелието не признава никакъв друг ходатай освен Христос – Деян.4:12:
“И чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което можем да се спасим.”

Съдът ще претегли всеки човешки живот според моралния закон или, както го нарича ап. Яков, „закона на свободата“ (от греха) – Яков 2:11,12.

Библията ни говори за четири вида книги, които ще бъдат използвани в съда: Първата е биографичната; в нея са описани всички особености на личността – име, месторождение и т.н. Псалмопевецът Давид и Исус говорят за това съответно в Пс. 139:16 и Мат. 10:30. Втората книга регистрира добрите дела (Мал. 3:16). Третата е за греховете (Ерем. 2:22; Мат. 12:36). И четвъртата книга – това е „книгата на живота“ – небесен регистър, в който се вписват имената на онези, които имат небесно гражданство (виж Откр. 3:5; Фил. 4:3). Когато един човек приеме истината и стане християнин, името му се записва в тази книга с цел да бъде удостоен с безсмъртие и вечен живот. Но при условие, че остане верен на Бога до края на живота си.

Ето и процедурата на съда, описана в Мат. 10:32,33. Исус казва: „Който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Си… но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Си, Който е на небесата“. Да изповяда някого пред Отца Си, значи, че Исус ще се застъпи за него, за да се простят и заличат греховете му, а името му да остане завинаги в книгата на живота. А който не е останал верен на Бога до смъртта си, името му се изтрива от книгата на живота и греховете му не се заличават.

Когато съдът разгледа и последния случай, ще се произнесат думите, записани в Откр. 22:11: „Който върши неправда, нека върши и занапред неправда… и праведният нека върши и занапред правда…“. Благодатното време свършва, няма вече нито покаяние, нито прошка на грехове. Исус бива коронясан за Цар и получава всичката власт. Напуска храма, а човеците остават без ходатай. Тогава мнозина ще искат да се покаят, но ще бъде късно. Според Амос 8:11,12 те ще тичат и ще молят да им се проповядва благовестието, но вече ще е късно!

В Божието слово има по една съдебна призовка за всеки от нас – по-сериозна от всяка позната ни земна призовка.

Св. писание посочва съдбоносната истина, че всеки човек носи морална отговорност за постъпките си – 2Кор.5:10:
“Защото всички трябва да застанем открити пред Хртистовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.”
Човекът е отговорен за влиянието си през целия живот, и за следите, които оставя след себе си. Учението за един всеобщ съд в края на земната история е основно учение на Библията. Ап. Павел заяви това ясно в Ареопага в Атина, където беше поканен да говори – Деян.17:30,31:
“Бог прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповяда на всички човеци навсякъде да се покаят, тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което е и дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.”

Следователно не всички вярващи ще бъдат оправдани.
Разследването не се провежда, за да бъде информиран Бог, защото Той знае всичко, а за да бъде информиран целият Универс и Бог оправдан в приемането на едни и отхвърлянето на други. Сатана претендира, че хората като грешници са негови законни поданици, но Исус защитава тяхното покаяние и вяра.

Днес все още има възможност (2 Кор. 6:2). Приеми Христос в сърцето си днес и сега!

Източник: „Основни учнения“ от Агоп Тахмисян и др.

 

Снимка:

Вярвате или не, но Писанията споменават съда повече от 1000 пъти и това го превръща в една от най-важните библейски теми. Изненадващо е, че той рядко се изучава или преподава! Добрата новина е, че в този съд Бог е на наша страна, Исус е нашият адвокат и ние можем да го очакваме спокойно, но… само ако сме Го приели като Свой Спасител!…