Не теготите на днешния ден подлудяват хората, съжалението и страхът са крадци близнаци, които ограбват днешната радост

Обещаната земя винаги е била на разположение, но израилтяните са обикаляли из пустинята в продължение на 40 години, разстоянието, което те трябвало да изминат, можело да се премине за 11 дни пеша, те просто не повярвали на това, което им казва Бог, и измрели всички в пустинята

  

„Днес викам небето и земята за свидетели против вас, защото поставих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията; затова изберете живота, за да живеете вие и децата ви.“ Второзаконие 30:19

В Словото на Бог сме насърчени да изберем живота. Думата на иврит, преведена като „живот“, във Втор.зак. 30:19 е „шай” и наред с много допълнителни значения носи смисъл и на „свеж; силен; жив, оживен; щастлив“. В Йоан 10:10 Исус казва, че е дошъл, за да имаме живот. Според Обяснителния речник на Вайн за смисъла на библейските думи новозаветната дума, преведена като живот в този стих (гл. зое), означава (поне част от значенията са тези):… живот, какъвто е у Бога, какъвто самият Бог Отец има в Себе Си и какъвто е дал на Собствения Си въплътен Син да има в Себе Си, живота, който Синът изяви в света“. След това допълва: „От този живот човекът се е отчуждил вследствие на падението… и в този живот хората стават участници чрез вяра в Господ Исус Христос…“ Животът, за който се говори тук, не е просто времеви промеждутък. Това е качество на съществуването – точно както Бог го има. Ние, човешките същества, сме изгубили този божествен живот заради греха, но можем да го имаме отново чрез Исус Христос. Това е Божият дар за нас в Неговия Син. В Йоан 10:10 се казва,  че „крадецът“ идва да убие, да открадне и да унищожи, но и че Исус е дошъл, за да имаме живот и да му се наслаждаваме. Сатаната е крадецът и едно от нещата, които търси да ограби, е радостта ни. Ако успее да ни я вземе, тогава ставаме слаби, а когато сме слаби, врагът получава предимство. Слабите вярващи не са заплаха за него и за подривното му дело. За да живеем така, както Бог е определил да живеем, първото нещо, което трябва да направим, е да повярваме, че Божията воля за нас е да имаме постоянна радост. След това трябва да решим да влезем в нея. По-долу ще откриете списък със стихове, в които Самият Исус открива каква е Божията воля за нас – да се наслаждаваме на живота.

„Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.“ – Йоан 10:10

„Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас и вашата радост да стане пълна.“ – Йоан 15:11

„Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.“ – Йоан 16:24

„Аз в тях и Ти в мене за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил тях, както си възлюбил и Мене.“ – Йоан 17:13

Исус иска да преживеем наслада в душите си. Това е важно за психическото – умственото,  емоционалното и духовното ни здраве. В Притчи 17:22 се казва: „Щастливото сърце е добро лекарство,  а веселият ум довежда до здраве,  но унилият дух изсушава костите“. Божията воля е да се наслаждаваме на живота! Сега е времето да вземем решение да влезем в пълнотата на изобилния живот, какъвто Бог желае да имаме. Пред нас на разположение са радостта и наслаждението,  както и нещастието; праведността и мирът, както и осъждането и смутът. Можем да избираме между благословението и проклятието; затова Второзаконие 30:19 ни казва да избираме и да изберем живота и благословението. Има много благословения, които са на разположение за Божиите деца, от които те за жалост никога не опитват. Обещаната земя винаги е била на разположение,  но все пак израилтяните са обикаляли из пустинята в продължение на четиридесет години. Втор.зак. 1:2 казва, че разстоянието, което те трябвало да изминат, можело да се премине за единадесет дни пеша. Те просто не повярвали на това, което им казва Бог. Следователно не се покорили. Ходели в собствените си пътища и самоволното им непокорство ограбва радостта им. Те обикаляли в пустинята и мърморели, оплаквали се, били обезсърчени, уплашени, нетърпеливи, изпълнени със самосъжаление, обвинявали Бог и Мойсей за състоянието си. Само помислете колко близо са били през всичките тези четиридесет години до добрия живот, който Бог им обещал, а отказали да влязат в него. Ние трябва да влезем и за да го направим, трябва ежедневно да вземаме решение, силно, качествено решение, а не никакво, колебливо решение от типа „каквото стане“. Има различни по качество и степен решения. Всеки човек, който иска да живее в радостта, която Исус е казал, че можем да имаме, трябва да знае, че се налага да е решен и готов да се пази от крадците на радост. Освен това трябва и да е готов да направи радикална промяна в отношението си към ситуациите от живота и към цялостния си начин на живот. Ако сте гладни за истинска радост и наслада, ако сте готови да се научите да се наслаждавате на всичко, дори на най-обикновените житейски неща, тогава продължавайте да четете. Ако сте наистина готови да се насладите на пътешествието, отворете сърцето си за Бога и Го помолете да ви покаже кои неща ограбват радостта ви.

Скрито някъде в нашето подсъзнание е идиличното видение. Виждаме себе си на дълго пътуване през целия континент. Пътуваме с влак.

Гледаме през прозорците и се опиваме от бързината на преминаващите коли по успоредните на линията магистрали,  радваме се на децата,  които махат с ръка по прелезите,  на добитъка,  пасящ по далечните хълмове,  заглеждаме се в пушека,  който се издига от комините на заводи,  радваме се на нива след нива,  след нива царевица и пшеница,  на градски контури и на селски къщурки. Но най-важното в ума ни е крайната точка. Може би ще има музика и знамена. Само да стигнем там и мечтите ни ще станат реалност,  а парченцата от пъзела сами ще се наредят. Колко неспокойно минаваме по пътеките… докато чакаме и чакаме, и чакаме нашата гара.

Когато стигнем гарата, ще сме постигнали всичко, мислим си.

Когато най-сетне стана на 18…

Когато си купя последния модел мерцедес…

Когато и най-малкото дете се изучи…

Когато изплатя ипотеката…

Когато ме повишат…

Когато се пенсионирам, ще заживея дълго и щастливо.

Рано или късно трябва да осъзнаем, че няма гара, нито място, където да е крайната спирка. Истинската радост в живота е в пътуването. Гарата е само мечта. Тя непрестанно се отдалечава от нас.

„Наслади се на момента“ е добро мото, особено когато се свърже с Псалм 118:24: „Това е денят, който Бог сътвори. Да се радвам! се веселим в него“.

Не теготите на днешния ден подлудяват хората, а съжалението за вчера и страхът от утре. Съжалението и страхът са крадци близнаци, които ограбват днешната радост. Затова спрете да ходите нервно по пътеките; спрете да броите километрите. Вместо да правите това, по-добре изкачете някоя планина, яжте повече сладолед, ходете повече боси, плувайте в повече реки, гледайте повече залези, смейте се повече, плачете по-малко. Животът се живее, докато го живеем. А гарата ще дойде по-скоро от очакваното.

Снимката:  Израилтяните обикаляли из пустинята 40 години едно разстояние, което може да бъде изминато за 11 дни пеша, защото не повярвали на Бог.