Ив. Иванов: За 1 лев хората на Пламен Галев ми избиха зъбите, той ми каза: Объркали са нещо…

Filed under: Искам думата,Последни |

 В съдебната палата на метри от съдията ексбаретата консултант успокои аверите си: Така ще ги пребием, цяла България ще ни гледа…

 

Годината – 2009-а

179-10-01-Galevi-001003

Пламен Галев в 5-минутната почивка в съдебната зала в присъствието на съдия Мирослав Начев с тихи и отчетливи думи утеши Тоци и Стъклето: Ще ги разбием на пух и прах. Това са глупости, спокойно, я се вземете в ръцете. Така ще ги пребием, че цяла България ще ги види.

От смъртоносния поглед на Пламен Галев опонентите му Пламен Миланов и Антонио Якимов бяха изтръпнали. Те се намираха точно зад двамата подсъдими Владимир Ангелов-Стъклето и Апостол Чакалов-Тоци. Съдията, тъй като беше зает с подготовка на снимков материал в компютъра, не забеляза сцената, която се разигра само за секунди. След паузата Пламен Миланов поиска изявление пред съдията и обяви: „Чувствам се застрашен”. И разказа случилото се. „Чух Пламен Галев да изрича: “Така ще ги пребием”, като гледаше към нас, “че цяла България ще ги види”. Сега вече не се чувствам спокоен никак”.

179-10-01-Antonio Yakimov-2

Думите му бяха документирани.
Потресаващи сцени на кърваво насилие над таксиметрови шофьори в автентичните разкази на потърпевши бяха разкрити на третото поред заседание на Кюстендилския окръжен съд, което за разлика от предишните беше открито за журналисти и обществеността. Думата бе дадена на Пламен Миланов, който разказа за пореден път за многогодишния рекет, упражняван над него от Пламен Галев.

179-10-01-Antonio Yakimov-3

Плащах му с месечни вноски от 2 до 7 хиляди лева, или 50 процента от приходите на двете ми фирми, едната от които бях заставен да прехвърля на Владимир Ангелов. Владко не осъществяваше никаква дейност, той не е участвал в дейността на фирмата, той ми е комшия, познати сме. Не познава и съвсем шофьорите, познава ги от едно-две предизборни събрания, в които трябваше да им каже, че за кмет на Дупница трябва да бъде избран човекът на Пламен Галев – Атанас Янев. Имал съм няколко срещи с Пламен Галев, на които той с нетърпящ възражение тон ми заяви, че моите фирми стават и негови, че моят бизнес ще бъде и негов, че обединява всичките таксиметрови шофьори в една фирма и аз ще бъда управител на всички. Впоследствие към моите две фирми прибави само една кола на лансираната от местното общинско ръководство в момента фирма на Богдан Пенев, негов личен приятел.

179-10-01-Nachev

Голямата новина, която не беше огласявал досега Пламен Миланов, е свързана с крупна инвестиция на Пламен Галев в Дупница. Пламен Галев е инвестирал 250 000 евро за изграждане на бетонов център, като го дислоцирал точно срещу бетоновия център на Пламен Миланов. Каза ми: „Адаш, ще те компенсирам за всичко, което съм ти взел, ще направим общ бетонов възел, ти ще го ръководиш. Започнахме работа, аз бях ръководител, нищо не ми плати. Дори внесох 2000 лева за пясък и му позвъних да ми плати за него, а и по изграждането, но той мълчаливо ми отказа. Аз си изтеглих пясъка и в крайна сметка просто фалира моят бетонов възел”.
Бетоновият възел се намира по пътя към София и отдалече се вижда суперлуксозната инсталация. Пламен Миланов уточни още, че сделката по прехвърлянето на фирмите му е извършена при жената на председателя на Общинския съвет в Дупница Явор Тодоров, която е нотариус.

179-10-01-PLamen Milanov

Най-силно впечатление в съдебната зала с поразяващата си откровеност внесе Ивайло Иванов, таксиметров шофьор от село Ресилово, той заяви: „Пребиха ме гардовете на Галев за един лев, аз съм бивш служител на МВР и не ме е страх, няма от какво да се страхувам, защото съм чист, за да кажа истината. Работих при Пламен Миланов преди осем години. С лично мой автомобил работех. Никога не стъпвах на пиацата на автогарата, защото знаех за какво става дума, знаех, че е платена. Жена ми работи на автогарата. Влязох, обядвах, тръгнах да излизам, качих се в колата. В същия момент пред мен паркира пловдивски автобус и от него слезе една жена, която ме стопира и ме помоли да я закарам до Хлебозавода. Веднага бях открит от Апостол Чакалов с въпроса: „Защо взе клиентка?” Аз знам кой му беше телефонирал, това бяха мои колеги от автогарата, които си плащаха на него. Обясних на Тоци какво се е случило. Той каза: “Добре”, звънна на Пламен Галев, отдалечи се от мен на разстояние колкото оттук до вратата на съдебната зала, след което каза: “Вземи, разговаряй с Пламен Галев” и ми даде джиесема. И на него обясних какво се е случило. И се бях отпуснал така до колата, когато Тоци ме удари с нещо метално, мисля, че беше дръжка на пистолет. После ме доутрепаха Мелчето и Стоил. А изобщо не съм подозирал, че може да ме пребият за един лев.

В деня на инцидента веднага отидох в полицията. Там ударих на камък. Не пуснах и жалба. Но моите колеги, всички момчета, бяха научили, тъй като съм лежал в локва кръв, никой не ми е оказвал помощ. Но други колеги бяха научили и дойдоха да ме подкрепят и да ме защитят в полицията. Окупираха входа. След случая аз се прибрах, нито виждах, нито чувах, окото ми беше огромно, имах два избити горни зъба, от главата ми течеше кръв, беше ми пукната. Дойде вкъщи в същия момент Георги Градевски-Конъна. И ми вика: „Бате, Пламен каза да дойдеш в “Империал”. Пристигна с голф тройка. Попитах го ще ме върне ли, за да знам, защото ми беше лошо. Отидох при Пламен Галев, исках да ме види какъв съм. Викам му: „Погледни ме какъв съм! Какво правят твоите хора”. Отговори ми: „Сбъркали са нещо. Свободен си”. Разговарях с Пламен Миланов, той дойде също в полицията. Отидохме да кажем на Ивайло Дамянов, шефа на полицията. Следващия, ден като тръгнах за лекар, видях, че всички таксита с емблема “Саня” бяха премахнати и на тяхно място сложена емблемата на фирма “Елит”, тази на Владимир Ангелов. Знаех от колегите си, че плащат такса по 50 лева за „Развесена върба” и за автогарата. Отидох при зъболекаря, който е личен на Пламен Галев – д-р Владимир Карастоянов. Той ми оказа помощ”.

Третият от потърпевшите Антонио Якимов разказа как не е прекарал нито един ден меден месец след сватбата, след като тръгнал да си търси работа, как го подгонили със закани, като “Мил ли ти е животът?”, “Изчезвай”, “Ще имаш проблеми, ще стане страшно” и така го преследвали от пиаца на пиаца с черен джип гардовете на Пламен Галев, част от които бяха в залата. Счупили му и огледалото, наритали му колата. Глътнах си граматиката, но бившата ми съпруга беше мъжко момиче, посъветва ме да отида в полицията. В полицията на вратата ме посрещна дежурният и той ми каза: „Абе, ти луд ли си, ти познаваш ли тези хора, ти знаеш ли срещу кого си тръгнал, имаш ли свидетели? Абе, я си иди дома и не си създавай неприятности и главоболия”. И така не ми даде да пусна жалба, не разреши. На всички пиаци колегите ми обясниха: „Не спирай, момче, не спирай”. Посъветваха ме да намеря Пламен Галев. Ние си мислехме, че той е най-важният човек в Дупница, че той може би е кметът, току-що бяхме пристигнали в Дупница с моята съпруга, тъй като учихме извън града. Питах къде да го намеря. Разбрах. Моя роднина ми даде неговия телефон. Обадих му се и той ми каза: „Ела да се видим”. Чаках го цял ден в “Империал”. Всички хора, които присъстваха отвън, бяха онези, които ме гонеха по пиаците и ме притесняваха. Направо изтръпнах, мислех, че случайно са там, не знаех какви са му точно. За 30 секунди Пламен Галев беше толкова любезен, много внимателен, етичен, културен: Как си, що си, 10 години не сме се виждали. Всъщност сме съученици. И аз му викам: „Преследват ме хора и те бяха тука, в твоето заведение”. Той беше изненадан. Все едно че за първи път чува. И ми каза: „Аз съм бизнесмен, с мен не се занимавай. Намери Тоци”. На следващия ден потърсих Тоци и го намерих, повери ми пиацата до заведение “Червило” и ми каза: „Трябва да си плащаш, всички пиаци са заети. Ти ще събираш по 50 лева от шофьор. На месец ще ми даваш по 500 лева”. Аз се шашнах, защото освен мен на пиацата други шофьори нямаше, но той ме утеши: „Не се бой, те сами ще дойдат след малко”. И не ми оставаше друго, освен да се съглася, защото работа съм търсил месеци наред в Дупница и няма. Седем години внасях суми, всеки месец по 500 лева и нито аз, нито моите колеги сме имали проблеми с институциите, нито с данъците. Като ни спрат те казваха: „Това са колите на Пламен Галев”. И ни пускаха. Съпругата ми работеше в едно-две заведения, където Галев и Геле всеки ден се хранеха, от нея знаех, че плащат големи сметки, че когато Пламен Галев и Ангел Христов са в заведението, нямат проблеми с персонала, но когато са там техните гардове, става страшно. Те са тежко въоръжени и правят страшни поразии. Тя реши да бяга от Дупница. Брат й беше в Испания, напрежението й идваше много. Каза, че не издържа. Тя замина, аз останах сам, замина и майка й. Обясних: „Аз плащам пари, ако се махна, ще имам проблеми”. Обаче един колега се престраши, остави 50 лева за един месец напред и изчезна в Италия. Каза: „Дай им ги, нищо че не съм работил, нека да съм дал повече, да си нямам проблеми”. Аз обаче същия месец не можах да платя моите 50 лева и дадох 450 лева, защото почина баща ми, аз се разболях тежко от пневмония, всички пари бяха отишли за здравето на баща ми. На мен ми беше страшно лошо, обясних на Тоци, че не мога да ги платя, за следващия месец да отложим. И 7-8 бодигардове ме смляха – Стоимен, Мелчето, Янко боксьора, Димо, Тоци, Каплата и още двама, които бяха нови и имената им не знам”.

Като доказателствен материал Антонио показа в съда снимки, които си направил с фотокамера на 13.02.2003 г. непосредствено след боя. „Нямаше документи при разплащането, заместник-шефът на пожарната Здравко Бочуков ме посъветва: „Прави списък, всички да се подписват”. Аз попитах: „Има ли значение?” Два пъти направих списък, казаха ми, че ще си имам проблеми и повече не посмях. Страх ме е. Страх ме беше тогава, страх ме е и сега”.
Антонио разказа в съдебната зала и за инцидент с наемателя на днешния ресторант “Македония”, италианец, как той му споделил за искан налог от него за Галев. Отказал. „Знам, че имаше последствие, със сигурност има”, каза Антонио Якимов.

 

Снимка:

1 Братя Галеви в съдебната зала, вляво е Красимир Оков.

2 Антонио Якимов

3 Антонио Якимов след побоя през 2005 г.

4 Мирослав Начев

5 Пламен Миланов

Spread the love