Методи Христов: Водата погълна къщата на дядо ми Андрей Калайджиев, който държеше кръчмата „Овен”
Шок,ужас и страх, 13 жертви и щети за милиони левове. Това е споменът, с който все още живеят десетки благоевградчани, станали свидетели на наводнението от 1954 година. За бедствието те си припомниха покрай жертвите и пораженията в Мизия.
„Наводнението започна от горния мост, срещу Младежкия дом, и продължи по „Стамболийски”, беше много страшно, коментира 68-годишният Методи Христов от Благоевград. ”Нашата къща не можа да я наводни,защото беше на завоя на ул. ”Ал. Стамболийски” 48 А, но стихията отнесе къщата на дядо ми Андрей Калайджиев, който държеше кръчмата „Овен”,обясни бай Методи.
84-годишната Камелия Сотирова пък си спомни,че работила близо до река Благоевградска Бистрица и видяла как водата е отвлякла моста.
”Беше ужасно. Не можех да премина и да отида да си взема детето от детската градина. Загина приятелката ми Любка”, със сълзи на очи разказа възрастната жена.
На 2 юли преди 60 г. Благоевград преживява най-страшното в историята си наводнение. В обикновения летен ден ситуацията излиза от контрол към 17,00 часа. След пороен дъжд вълна от 6 метра залива къщи, площади, търговски обекти и улици. Минаващата през града река носи със себе си хиляди чифтове обувки, стотици метри вълнени платове, къщи и човешки тела.
Като причина за трагедията очевидци посочват поройния дъжд, който се излива в късния следобед на този ден.
Тогавашната статистика за нанесените щети сочи 13 жертви, 58 наводнени къщи, от които 31 напълно негодни за обитаване. Нанесените щети са оценени на близо 3 милиона лева.
Както „Вяра” писа, на извънредно заседание Общинският съвет в Благоевград отбеляза 60-годишнината от опустошителното наводнение. По време на сесията бяха наградени строители и доброволци, участвали във възстановяването на града. Веднага след заседанието бе открита паметна плоча, която да напомня за за жертвите на стихията и гражданите, помагали при възстановителните дейности.
Снимките:
1 Методи Христов
2 Камелия Сотирова