Великите личности на Библията не са вършили подвизи денонощно, те също са ставали сутрин с лош дъх в устата, както и останалите хора, суперхристияни не съществуват, има духовно изтощени и износени 

Filed under: Глас Свише |

202-15-81

Твърде често ние се опитваме да бъдем „суперхристияни“, но ако не сме внимателни, ще започнем да мислим толкова духовно, че направо няма да ставаме за земята. Четем в Библията и в църковната история за велики мъже и жени на Бога, които са вършили велики подвизи. Трябва да сме внимателни да не започнем да мислим, че ако не вършим подвизи, нищо от свършеното от нас не струва. В същото време трябва да помним, че тези хора не са вършили подвизи денонощно. Чували сме за великите неща, които са постигнали в духовната сфера, но в живота им е имало и земна страна. Те също са ставали сутрин с лош дъх в устата, както и останалите хора. Те също е трябвало да изкарват прехраната си и да се сблъскват с неприятни хора. И те е трябвало да си чистят къщите, да се справят с брачните си партньори и да се грижат за децата си. Те самите е трябвало да се научат как да поддържат баланса; иначе едва ли щеше да има книги за тях – те просто щяха да бъдат поредните погълнати от врага. Когато казвам, че трябва и да се забавляваме, не насърчавам плътщината. Имам предвид да се наслаждаваме на целия живот. Колко хора отглеждат децата си, но не отделят време да играят с тях? Колко милиони са семейни, а всъщност не се радват на половинката си? В някои от преводите на Библията в I Петър 3:1, 2 на жените се казва да се наслаждават на съпрузите си, а Притчи 5:18 съветва мъжете да се радват на жената на младостта си. Би имало много по-малко разводи и повече истински щастливи бракове, ако семейните двойки решат да се наслаждават един на друг и да се радват един на друг, вместо постоянно да се опитват да се променят. Научете се да се радвате на хората. Радвайте се на брачния си партньор, на семейството си, на приятелите си. Научете се да се наслаждавате на своята уникална личност и индивидуалност. Не прекарвайте времето си сами, заети да анализирате себе си парче по парче. Наслаждавайте се на дома си. Наслаждавайте се на част от парите си сега. Не правете грешката цял живот да чакате да се пенсионирате и тогава да правите всичко онова, което сте искали да направите, но никога не сте имали време за него. Има и практична страна на живота. Ако имаме консервативно, непроменимо мислене, няма да се наслаждаваме на нищо. Исус е дошъл, за да имаме изобилен, преливащ живот и да му се наслаждаваме изцяло. Направете своето най-добро, за да направите така, че Божията цел да се изпълни. Винаги много съм харесвала това, което ап. Павел е написал за съвършенството и за преследване на наградата,  но вярвам,  че това е духовен принцип,  приложим към всички Божии цели за нас. Аз съм твърдо решена да се насладя на живота си, и то на целия! Също съм решена да живея свят живот, да развия плода на Духа, да изпълня Божия призив за живота си, да изучавам Божието Слово, да имам невероятен молитвен живот, както и да направя много други неща. Последно споменатите от мен може би звучат по-духовно от това да кажеш, че искаш да се насладиш на живота си. Но вярвам, че в Божиите очи всички те са важни.

Духовно изтощение

Когато хората нарушават баланса по отношение на духовните дейности, те обикновено стигат до духовно изтощение или износване. Не е необходимо да бъдем ангажирани в църква шест или седем пъти в седмицата, а после да седим вкъщи, прекарвайки определено време в четене на Библията и в духовно воюване. Имаме нужда от баланс.

На въпроса „Как си?“ много християни днес отговарят: „Изморен съм“. Някои казват: „Зает съм“. Бог не се впечатлява от изтощението ни, нито от „заетостта“ ни. Въпреки, че Бог е заръчал да не стоим бездейни, докато Той се върне, никога не е казвал да се претоварим с куп неща, поради които да стигнем до износване или прегаряне. В Матей 11:28 Исус казва. „Елате при Мен всички вие, които се трудите и сте претоварени или много обременени и Аз ще ви дам почивка. Ще облекча и освободя и освежа душите ви“. Работата и бремето, за които Исус говори тук, са специално работата и бремето, наложени на хората от фарисеите (религиозния елит) в техните свръхревностни опити да се спазва законът. В Матей 23:4, където говори за книжниците и фарисеите, Исус казва: „Те приготвят тежки товари, трудни за носене, и ги поставят върху раменете на хората, а те самите и пръста си не повдигат да им помогнат“. Кога направеното ще бъде достатъчно? Никога, ако продължавате да имате религиозния дух на фарисеите, който действа чрез други хора и дори чрез нашите собствени мисли и емоции. Най-накрая, в Матей 11:18,  19 Исус казва за тези хора: „Защото Йоан дойде и нито яде, нито пи (с останалите), а те казаха, че е демон! Синът Човешки дойде и яде и пи (с останалите), а те казаха: Вижте, чревоугодник и пияница, приятел на бирници и на най-нечестивите грешници!…“ „Свръхрелигиозните“ не са одобрявали Йоан Кръстител. И въпреки това, когато Исус е дошъл и е направил това, което те са искали Йоан да прави, и Исус не са одобрили. Без значение колко правилно е всичко в нас, никога няма да е достатъчно правилно, ако слушаме тези, които предявяват към нас небалансирани претенции и изисквания. Исус е казал на хората от Неговото време да дойдат при Него, защото Той ще облекчи бремето им и ще ги освежи след тежкия труд. В Матей 11:30 Той добавя: „Защото Моето бреме е благотворно (полезно, добро, а не жестоко, грубо, остро или притискащо, но удобно, благодатно, приятно) и Моето иго е леко и лесно за носене“. Той явно казва, че игото, което законът е поставил върху тях, е грубо, тежко, остро, притискащо – иго, което не може да се носи без в крайна сметка да се стигне до изтощение. Същият принцип се отнася и за нас днес. Спрете и помиришете розите. Имаме нужда от равновесие! Сатаната е цар на крайностите. Крайностите са неговото поле на изява. Ако успее да ни спре да правим нещо, следващата му стъпка е да ни накара да го правим твърде много. Бог е отделил време и енергия да създаде такъв красив свят за нас. И каква трагедия е, че ние никога не отделяме време да му се порадваме. И както хората обичат да казват, спрете и помиришете розите. Дори насред купищата работа вземете си пет минутна почивка. Спрете, огледайте се и се порадвайте на това, което наблюдавате. Вероятно ще видите смеещо се малко дете, което ще ви напомни за нещо важно. Понякога като видя възрастен човек, си припомням, че един ден и моят живот ще дойде към края си и времето да му се радвам е сега. Когато гледам полята с пшеница, си мисля за сеитба и жътва – какъв невероятен принцип, който нашият Бог е установил на земята.

Снимката:

Не прекарвайте времето си сами, заети да анализирате себе си парче по парче. Наслаждавайте се на себе си и на своята уникалност.

 

 

Spread the love