Писателят Калин Терзийски, участвал в поетичен дуел в Дупница: Всеки политик прави толкова безобразия, колкото му позволява народът, царе сме сами да правим живота си ад
Не е красиво заради стоте вида сирене и пълния хладилник да зарежеш историята и корените си
Политиката е като калта през есента – досадна, но необходима
Калин Терзийски е един от най-известните ни съвременни писатели. Той е посещавал Дупница няколко пъти, заедно с колегата си Тома Марков е участвал в поетичен дуел в галерия „Джамията” в Дупница по време на празниците на културата. Смелостта и решителността не се продават по моловете, не се доставят от държавата, казва за Faktor.bg Калин Терзийски.
– Г-н Терзийски как определяте „здравния статус” на литературата в България след като мисълта за хладилника измества мисълта за новата книга? Какво е спасението, след като 80% от хората са под чертата на финансовите възможности за нормално съществуване?
– Ами… Щом ме питате – явно няма спасение… Много тъжно, нали? Но искам да кажа нещо, което да е само един малък повод за размисъл. България е на 57 място по ИЧР – индекс на човешко развитие. От 165 изследвани страни. Забележете! 57-о място от 165 страни! Ето какво е индекс на човешко развитие: Индексът на човешкото развитие (ИЧР) на ООН е сравнително измерване на продължителността на живота, грамотността, образованието и стандарта на живот(!) за страните от цял свят. Та така. Това е един много основен икономически многофакторен индекс за оценяване на качеството на живот! За оценяване на благосъстоянието и т.н..И ние сме от страните с висок индекс на човешко развитие! Пред нас са само най-богатите страни в света! Така че аз викам – стига сме се оплаквали, грозно е! Някак неприлично е да мрънкаме, когато 70, дори 80 процента от хората по света живеят къде къде по-зле от нас! Защото тези, първите 56 страни пред нас, са предимно сравнително малки държави като Люксембург, Катар, Лихтенщайн, Норвегия, Италия, Германия… Не се смейте – зад нас – от 58 място нататък – са страни като Китай, Индия, Индонезия, Русия, Бангладеш – огромните страни на света. Там се живее и по-бедно, и по-кратко. Наистина – имаме проблеми. Доста много проблеми, които сами си предизвикваме. Но не сме нито като Бангладеш, нито като Мали, нито като Лаос, нито като Боливия, нито като Камбоджа, нито като Молдова, нито като Гватемала, нито като Сърбия, нито като Зимбабве! Казах ви – 57-о място от 165 страни! И това не е моя измишльотина, а възможно най-сериозното икономическо изследване. Просто ние сме ужасно склонни да се оплакваме, да се окайваме и да представяме живота си като ад. О, и едно уточнение – царе сме също и да си правим живота един другиму ад! Това е положението. Проблемите ни идват не от бедността, а от това, че не сме добри един с друг и не умеем да живеем – нито със себе си, нито един с друг! Аз предлагам така: Да се стегнем малко! Имаме една прекрасна страна. Остава да станем прекрасни хора! Това зависи не само от политиците. Не не не! Зависи от всеки от нас!
– Кризата в КТБ, пороите в Мизия, политическите сътресения на какво ни научиха?Споделяте ли мнението, че нашето оцеляване се дължи на умението ни да търпим и да се приспособяваме?
– Всяко едно оцеляване се крепи на смирение, на мъдрост, на дух, на смелост и на силна воля.
– А каква е основната причина за неблагополучията ни? Безсмислено ли е вече да говорим за морал и ценности?
– Основна причина за всичко сме ние. И ако искаме нещо – нека го поискаме от себе си. Всеки от себе си! Не от някой друг! От себе си. Но за да се получат нещата, всеки трябва да започне от дребните детайли. Примерно да поздравява сутрин хората и да им се усмихва, да изхвърля по-малко боклук. Да се оплаква по-малко. Да не говори само лоши неща. Да възпитава децата си по-добре. И най-вече – да започне да си върши по-добре работата. Всеки. И така нататък.
– Каква е причината хората, които имат сили да извършат промяната в страната, да се отдръпват и да изглеждат така обезверени?
– Обезверението е личен избор. Човек сам решава какъв да бъде. Дали да е смел или страхливец. Решава да бъде смел – и става смел. Иначе работите не стават. Смелостта и решителността не се продават по моловете, не се доставят от държавата. Смелостта и високият дух ние сами генерираме – в своите собствени сърца!
– Все повече гледаме гърбовете на българи, които напускат страната. Не живеем ли в най-абсурдната държава на света, която краде бъдещето на своите деца? Имали ли сте порив да напуснете страната?
– Така. Сега искам да погледнем и тук нещата от друг ъгъл, защото наистина ми е противно – дори от чисто естетическа гледна точка – да гледам на нещата от тая най-банална, черногледа и себеоплакваческа гледна точка. Я да видим – това, че българите вече могат да избират къде да живеят…и това, че те избират естествено най-доброто – това, питам – лошо ли е? Та не видяхме ли, че пред нас има 57 страни, в които се живее по-добре. И 108 – в които се живее по-зле. И сега – да вземем и да се оплакваме, че българите отиват да живеят в страните, в които се живее по-добре?! Ами хубаво! Да се оплакваме и за това, че можем да изберем по-хубавото! При диктаторския комунистически режим не можеше да отидеш където искаш – и тогава може би беше много по-добре – така ли? Това, че хората избират най-хубавото за себе си лошо ли е? – питам. Да, аз не го намирам за особено хубаво. Защото да си готов – заради стоте вида сирене и пълния хладилник – да зарежеш историята си и корените си – това не ми се струва особено красиво.
– Отново сме в предизборна ситуация побиват ли ви тръпки от поредния политически „спектакъл“, който предстои да видим?
– Само идиот може да обръща внимание на тия неща. Просто политика. Нали трябва да я има? Може да е досадна, но е засега единствения начин за осъществяване на демокрацията. Тя е може би нещо като калта през есента. Какво – да се отчайваме, че има кал?
– В тази атмосфера на взаимна омраза, в която живеем, политическата класа не се ли чувства като че ли най-сигурна, защото така най-лесно възпроизвежда собствените си егоистични цели?
– Ето това е така. Наистина – в България една малка част от хората живее доста удобно и уютно в тази ситуация (на нескончаем полупреход) – но щом никой не е скочил, за да прекрати категорично това – значи и всички останали имаме някаква изгода. Едно нетърпимо положение просто не се търпи! Щом се търпи, значи не е нетърпимо. А даже е може би и удобно. По някакъв мазохистичен начин. В психиатрията има един термин: Полза (изгода) от болестта. Попрочетете, поинтересувайте се за него.
– Предстоят избори и сметките вече започнаха да се правят. Защо у нас, когато стане дума за коалиционно управление, се чуват коментари за задкулисие? Все пак коалиции управляват на доста места….
– Веднъж като излъжеш, цял живот ще ти казват „лъжец“. А при нас не е лъгано само веднъж.
– Ако разгърнем вестниците думите „задкулисие” и „олигархия” се използват от журналистите във всяка втора политическа дописка. Като човек на словото не мислите ли, че заради свръхупотребата у нас на тези две думи те се преекспонираха и вече кънтят на кухо?
– Е да, така е. Журналистите просто си изкарват парите. Залавят се за думите, които продават вестниците. Използват някои думи като удобни опорни точки в мисленето си. А тези опорни точки може да са напълно кухи. Както в Средновековието всяка злина се е обяснявала с думичката „дявол“, така и сега – всяка злина се обяснява с думичката „олигархия“.
– Периодично в обществото се лансира тезата депутатите да минават на психотест, МЕНСА пък тест за интелигентност. Полезно ли би било да се въведе такова „сито”?
– Няма никаква причина да се прави това. Тестовете са създадени с медицински цели, а не за да се водят несериозни политически игри с тях. Политиката си е политика, но има и сериозни неща на тоя свят. Медицината примерно. Демокрацията е цирк, но не бива да се прекалява. И все пак – по-добро нещо от демокрацията все още не е измислено.
– Свикнали сме за всичко да виним политиците, а през тези години успя ли да се роди нормална политическа класа?
– Не вярвам политиците по света да са по-различни от нашите. Просто на нашите ние сме позволили…толкова, колкото сме им позволили. Всеки се простира според чергата си. Всеки политик прави толкова безобразия, колко му позволява народът му.
– По-ясна ли ще стане картината у нас след изборите, или ще продължим да се лутаме в нашенския лабиринт?
– Докато си мислим, че сме в лабиринт, ние Ще бъдем в лабиринт. Помнете: Толкова страдат, колкото на страданието се отдават!
Снимките
Калин Терзийски
Пороите в Мизия
3. Кризата в КТБ