Мразени и обичани, дупнишките феодали Братя Галеви винаги постигат това, което са си наумили

Братята с лъвски сърца владеят изкуството да правят „с чужда пита помен”; твърдят, че учат съгражданите си на труд и дисциплина; стават много раними и обидчиви, когато им припомнят миналото

 

Една статия на Кристи Петрова от 2009 г. – с малко по-ироничен поглед на дупнишката действителност от онова време. Тогава, когато Братя Галеви за пореден път шашнаха не само Дупница, но и цяла България, пък и Европата, с опита си да влязат в парламента. За целта и според закона Пламен Галев и Ангел Христов бяха освободени от ареста и започнаха впечатляваща предизборна кампания. Това бе и времето, когато, като кажеш някъде извън пределите на региона, че си от Дупница, следваше едно „а-ха”, придружено със съжалителен поглед… направо да ти се скъса сърцето…

Те не са братя, но са си лика-прилика. Животът ги е побратимил толкова, че връзката им е дори по-силна, отколкото ако бяха родени от една майка. Работата им не е съвсем чиста, но дупничани ги смятат за благодетели. Ако се проведе референдум кои хора да бъдат обявени за почетни граждани там, Пламен Галев и Ангел Христов ще са начело в списъка, защото през последните десет години са направили за града повече, отколкото всички партийни функционери, взети накуп. Дупничани са им признателни, а вкарването им в ареста беше тест, за какъвто не са и мечтали. Щом за ден и половина в подкрепа на Галев успяха да се съберат 11 000 подписа, повече от сигурно е, че депутатското място в следващия парламент му е в кърпа вързано. Пък който иска – нека да коментира дали е морално. Двамата с Христов отново ще са ръка за ръка и в това начинание, както и досега. Нищо не е в състояние да ги раздели. Те са братята с лъвски сърца и не се боят от предизвикателства. Нищо че един прокурор ги обвини, че са мишки. Ако бяха такива, първите следователи, разпределени да водят делата им – Дора Минева и Тодор Колев, нямаше да си направят отвод с някакви измислени аргументи.

Галевите са направили своя избор отдавна. Затова им е лесно. Министерството е изгубило двама амбициозни мъже, които винаги постигат това, което искат. Не щадят средства за целите, които са си поставили и не се отказват току-така. Способни са да минат като валяк през всичко (и всеки), който им се изпречи на пътя. Затова не е много здравословно да си им враг. Въпреки това се намират такива. Като например бившия кмет Първан Дангов, с когото Братята Галеви имат „особени“ отношения.

Първан Дангов е постоянен в твърденията си. Той неведнъж е заявявал, че опонентите му са мафиоти. Но не задълбава в доказателства и това кара страничните наблюдатели да се питат какви ще са тези толкова страшни бандити, които водят словесни битки с него, след като знаем какви методи използват мафиотите при такива войни. Той твърди едно, Галевите – друго. „Дадохме 15 000 лв. между двата тура на местните избори, за да стане Дангов кмет“, заяви преди време Пламен Галев. Какво по-искрено признание за манипулации по време на избори. Той и неговият побратим не крият, че спонсорират едни или други кандидати и с парите си предопределят кой да бъде избран за кмет или общински съветник. Има много хора в местната управа, които са им задължени и им вършат различни услуги. Имат „къртици“ и в местното РПУ. Затова тогава, когато трябва да се организира полицейска акция в тяхната крепост в дупнишкото село Ресилово, участниците се командироват от други градове, а мероприятието се пази в дълбока тайна. Въпреки това винаги научават предварително какво им гласят и не пропускат възможността да си поиграят на „котка и мишка“. Така хората, които си въобразяват, че участват в строго секретна операция, установяват, че само дето не са им приготвили официално посрещане с хляб и сол. Охранителните камери са свалени, семействата на бизнесмените са изведени през нощта, а срещу тях се изправя адвокат, който твърди, че се е отбил съвсем случайно точно в този ранен час. Така и така е там, защо да не поработи. Ситуацията става още по-комична (или трагична, зависи от гледната точка), когато се намеси и Ангел Христов с обяснението: „Никой не ни е предупреждавал. Събират се трима човека, представители на прокуратура, МВР и ДАНС и замислят нещо. Седмица преди това се говори, че ще има големи операции. Въпрос на анализ е да се сетим, че там ще има нещо“.

За крепостта в Ресилово се носят легенди – как е обезопасена, колко човека я охраняват и с каква техника, какви оръжия и боеприпаси са струпани там. Това всъщност не е чак толкова интересно, защото Братя Галеви не са се барикадирали вътре в имението си, а и никой не смее да припари дотам, ако не е специално поканен. Или не го очакват, както в случая с полицейските акции. Ситуацията е извънредна, защото от декември миналата година Пламен Галев е в ареста, а Ангел Христов го последва и там (не по свое желание, разбира се). Но на свобода най-често могат да бъдат видяни в някой от подвижните си „офиси“ в Дупница. Чак е учудващ размахът, с който въртят бизнесделата си „на кафе“. Че и време за нощни заведения им остава. Затруднение изпитват единствено когато трябва да кажат на прима виста колко фирми притежават и колко фирми им „обслужват делата“. Още по-сложно ще е да обяснят разликата между едните и другите.

Двамата се обиждат, когато се намери някой да им припомни, че с „чужда пита помен правят“, тъй като всичко това става с парите на общината.

Такива са Братя Галеви – лесно раними и много чувствителни. Особено когато става дума за тяхното минало на барети или за някои методи в работата им, които им придават мутренски имидж.

Държавата сплашва мутрите?!? – ха, ха, ха

Цял взвод барети щурмували имението на Братя Галеви, за да заварят вътре тоя, дето духа. Целият оперативен капацитет на България и службите й трябвало да бъде впрегнат, за да може да се респектират мутрите и криминалните елементи.

Ега ти оперативния капацитет, щом стига само, за да ги респектира тия мутри и криминални елементи, а не и да ги вкара в затвора…

Държавата от много години, с всичките си ресурси, е по петите на двамата Галеви – МВР и всякакви агенции ги разследват, правят проверки – на бизнеса им, на финансите им, викат ги за разпити, правят показни акции, а всякакви служби вдигат пушилка по медиите. Резултатът е една голяма и кръгла нула – двамата не само са на свобода и не са им повдигнати никакви обвинения, но даже минимални нередности не са открити нито във финансите им, нито в бизнеса или дейностите на тях или техните фирми.

Миналата седмица след акцията на баретите срещу имението на Галеви по вестници и телевизии разни “експерти” и всякакви журналисти се надпреварваха да изказват мнения, че видите ли докъде сме били стигнали, че държавата да трябва да използва целия ресурс на всичките си служби, за да респектира две прости мутри от някакъв малък град. Явно държавните служби, всякакви дансове, гедебопи, меверета и т.н. имат капацитета само да “респектират” криминалния контингент и да вдигат патърдия по медиите за всеки (незаконно) конфискуван от тях компютър на 14-годишен пикльо, теглил емпетройки, но не и да залавят престъпници.

Лафът “ние ги хващаме – прокуратурата и съдът ги пускат” не върви изобщо – защото работата на полицията и следствието е не само да хване престъпника, а и да осигури достатъчно неопровержими доказателства, с които прокуратурата и съда да могат да работят и да го осъдят.

Хората в САЩ градят едно бъдещо RICO (RacketeeringInfluencedandCorruptOrganizations – свързано с мафията) дело с години, трупат доказателства, материали, работят плътно с прокуратурата и чак тогава, когато е сигурно, че доказателствата са достатъчни за присъда, арестуват заподозрения и го съдят.

 

Снимки:

1 Братя Галеви пред „народа” на Дупница.

2 Пламен Галев заедно с Атанас Янев и Стойчо Владимиров на предизборен митинг в Гиздова махала, 2003 г.

3 Първан Дангов

4 Предизборен плакат на Галев в центъра на Дупница.