Ще продължа да настоявам и за предстоящите избори, че масовото гласуване е начинът да си гарантираме по-реална представителност. Нашата небрежност, омерзение или апатичност към изборния процес води само до преповтаряне на резултатите от предишните избори, тъй като редовно се мобилизират твърдите ядра на по-големите партии. Така с нежеланието си да участваме в изборния процес просто облагодетелстваме статуквото, което е неприемливо за голяма част от обществото. А единствено ние имаме силата да го променим, гласувайки. Това публикува Цар Симеон II преди предсрочните парламентарни избори в официалния си сайт.
Думите ми може би звучат банално, но ниската избирателна активност не е просто една статистика. Тя всъщност вреди на демокрацията и може да подтикне към появата на авторитаризъм. Това за страна от Европейския съюз през 21. век е, меко казано, неприемливо.
Крайно необходимо е формирането на правителство с широка политическа и обществена подкрепа, което да определи не повече от 3-4 приоритета. Трябва да бъдат създадени условия за изграждане на дълготрайни и принципни коалиционни споразумения между отговорни политически субекти. Стабилността на бъдещото управление днес е ключова за България, за да се проведат належащите промени по редица болезнени въпроси – съдебната система, образованието, здравеопазването и енергетиката. Ето, да вземем един пример – ситуацията с КТБ е оставена да бъде решена след изборите, а това е финансов въпрос, за който законът е предвидил конкретни действия. Но вместо те да бъдат незабавно приложени, въпросът за спестяванията на хиляди хора е оставен да бъде решен политически. Неслучайно Европейската комисия откри наказателна процедура срещу България именно заради неспазване на принципа за свободното движение на капитали. Комисията очаква да се предостави незабавен достъп на вложителите до сумата от банковия им депозит, на която имат право.
България се нуждае от решителни и с визия управляващи, които да прилагат силата на закона, а не вечно да се оправдават с „грешките” на предишните правителства. Да имат смелостта да управляват за доброто на обществото, а не само водени от желанието си да бъдат преизбрани.
Затова вместо емоционално да възприемаме предстоящите избори и просто да се „сърдим” на политическата класа, нека с разум да се вслушаме в посланията на кандидатите, да проучим досегашната им траектория, да ги преценим по делата им и всички да излезем да гласуваме на 5 октомври за бъдещето на страната.
Снимка:
Симеон Сакскобургготски