Апостол Павел: Едно правя – като забравям задното и се простирам към предното, Слава Богу, не трябва да се чувстваме виновни за вчерашните грешки…
Ако хората по целия свят започнат да мислят така, както Бог иска да мислят – те ще имат нещата, които Бог иска да имат, ще бъдат това, което Бог иска да бъдат, и ще правят онова, което Той иска да правят…
Мислите са едно от най-важните неща, на които трябва да се научим. Защото Библията казва в Притчи 23:7, че за каквото мислим, такива ставаме. Представете си само – вие ставате това, за което си мислите. Това не означава, че можем да привлечен с мисли в живота си всичко, което искаме да измислим. Това прелива в хуманизъм и да разтеглим толкова далеч Божиите принципи е грях. Но факт е, че каквото и да е казал Бог, ако не сме в съгласие с Бог, никога няма да го получим. Затова трябва да открием какво казва словото и да пленим ума и мислите си в покорство на Исус Христос. Това е начинът, описан във 2-ро Коринтяни 10:5, че трябва да пленим всяка мисъл в покорство. Където отива умът, там следва и човек. Ако си фокусирате ума достатъчно дълго на шоколадова мелба, най-вероятно ще си вземете една. Ако размишлявате твърде дълго как някой ви е наранил и все си го предъвквате наум, много е вероятно да започнете да го ругаете или най-малкото следващия път, когато сте край този човек, да не се държите с него както трябва. Смятам, че едно от най-великите откровения, които някой смята, че може да има, е да разберем, че можем да направим нещо с мислите си и че не сме длъжни да мислим върху всичко, което ни попадне в главите, а можем да изберем това, върху което можем да мислим. Трябва да откажем главата ни да бъде боклукчийска кофа за дявола. Мисля, че всички трябва да имаме всекидневна мисловна сесия. Когато просто сядаме и казваме – сега за малко ще помисля за някои неща и трябва целенасочено и преднамерено да мислите върху някои от нещата, за които Библията казва да разсъждаваме и тогава не след дълго ще откриете, че животът ви се е променил толкова драстично, че просто ще се удивите.
Никой не може да има велик живот, ако има лошо мислене. Ако нямаме мир и радост и не стоим изправно пред Господ, не сме в добри взаимоотношения с другите и в мир със себе си и други такива неща – то в действителност нямаме нищо. Онова, което мислим, е много важно за Бог. Библията ни учи, че Той е заинтересован от скрития в сърцето човек. Когато растем в ходенето си с Бог, стигаме до място, на което желаем да поемем отговорност за вътрешния си живот, за мислите и отношението си и дори за разговорите ни със самите себе си, как говорим на себе си за себе си, за своето минало, за своето бъдеще – ние си говорим сами непрекъснато. Въпросът е какво си казваме? Защото именно това ни оказва влияние на онова, което ще ни се случи утре или вдругиден. То влияе на взаимоотношенията ни и колкото и дълго да ходим с Бог, ще ни се налага да конфронтираме това, което наричаме „смрадливо мислене”.
Колосяни 3:2 казва: „Насочете ума си и го дръжте върху горните неща…, небесните, понеже ще бъдете изкушавани.” Затова е нужно да мислим предварително за неща като: аз няма да клюкарствам; когато някой започне да говори с мен за някой друг и клюкарства, аз няма да се включвам; няма да разруша репутацията на някой друг; аз няма да наранявам Светия Дух и няма да клюкарствам. Колосяни 3-та глава казва: „Мислете за горното, а не за земното, защото умряхте и животът ви е скрит с Христос в Бог.” Друго, което Библията в Римляни 12:2 ни казва да правим, е да обновяваме умовете си и това е продължителен процес. Да обновиш нещо и да го запазиш така, това е един постоянен и продължителен процес. Можем да си купим нова къща, но ако не направим нищо по нея, не след дълго тя ще се превърне в купчина боклуци. И умът ни е по същия начин – не можеш веднъж да си помислиш нещо правилно, не можеш само веднъж да изучаваш ума. Обновяването на ума е постоянен и продължителен процес. Римляни 12 казва: „Недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се, променяйте се напълно чрез цялостното, пълното обновяване на ума си чрез Божието слово.”
Павел казва, че не е постигнал напълно, но добавя: „Едно правя – като забравям задното и се простирам към предното.” Слава Богу, че не трябва да се чувстваме виновни за вчерашните грешки. Можем да помолим Бог да ни прости, но трябва да се протягаме напред. Можете да се радвате на напредъка, който имате, и да не ви потиска това колко още имате да извървите. Това ще изисква да изучавате словото на Бог, ще изисква да си налагате дисциплина и да седнете и да поразсъждавате малко целенасочено.
Има още едно нещо, което Библията ни казва да правим за ума си, и то е: „Препашете се през чреслата на вашите помисли.” /1 Петрово 1:13/. Но какво означава това – това не е обичайна за съвремието ни фраза. С тези думи Библията има предвид да изхвърлим от умовете си целия боклук, който е застанал на пътя ни и ни пречи да бягаме в състезанието си и да спечелим победата, която Бог иска да имаме.
И така има 3 неща, които трябва да направим: трябва да насочим ума си и да го държим насочен; трябва да обновим ума си и трябва да препашем чреслата на нашите помисли, защото точно това ни държи готови за действие. Ако хората по целия свят започнат да мислят така, както Бог иска да мислят – те ще имат нещата, които Бог иска да имат, ще бъдат това, което Бог иска да бъдат, и ще правят онова, което Той иска да правят. Време е християните да бъдат истински християни, за да може светът да се изправи, да ни забележи и да разбере, че ние имаме нещо, което си заслужава. Това е просто като една малка основа.
Снимката:
Винаги можем да направим нещо с мислите си. Не сме длъжни да мислим върху всичко, което ни попадне в главите, а можем да изберем това, върху което можем да мислим. Трябва да откажем главата ни да бъде боклукчийска кофа за дявола.