Собственикът на дискотека Калин Томов излезе на свобода срещу 500 лв. след побоя над журналисти, сподели: „Зелената барета” Мартин Илиев разтръби в Перник, че от наркотици правя 50 бона седмична печалба, ще го съдя

Инцидентът е постановка, Захари Христов, с когото лежах в ареста, спаси живота ми, искаха да ми разбият главата с бухалка

„Не искам пари. Единственото ми желание е да изчистя името си и името на заведението”, са първите думи на свобода на 41-годишния собственик на клуб „Инсигния” Калин Томов от Перник, който брои 500 лв. за гаранция. Заради полицейското и съдебно следствие той запази в тайна какво е здравословното му състояние и какви са установените до момента факти от разследването. Ето разказът му от първо лице за случилото се във фаталната нощ срещу 7 септември, в която пострада екип журналисти в Перник.

„Същата вечер аз бях с приятел на външния бар и си говорехме, когато изневиделица върху мен се нахвърлиха някакви хора, които започнаха да ме бият. Докато се отбранявах, чувах викове „Бийте го! Бийте го!”, погледнах към стълбите и видях човек с камера, който снимаше. Едва на другия ден разбрах, че това е бил оператор на ТВ7. Аз лично няколко пъти бях ударен с тръби, а целта на нападателите ми е била да ме свалят на земята. Мартин Илиев, който е носел в себе си амфетамини, е имал намерение да бръкне пред камерите в джоба ми и уж да ги извади оттам, за да каже пред журналистите: ”Ето, хванахме най-големия дилър на наркотици в Перник!”. За негово съжаление сценарят му беше осуетен. Нападателите не успяха да ме свалят на земята, защото приятели клиенти ми се притекоха на помощ.

Захари Христов, който беше с мен в ареста близо 30 дни, реално спаси живота ми, тъй като е предотвратил удар с бухалка в тила ми. Инцидентът в „Инсигния” е абсолютна постановка на т.н. „зелени барети”. Две седмица преди това е имало аналогичен случай с младежи на улица ”Софийско шосе” над автогарата в Перник. И тогава пак пред журналисти с камери младежи са гонени, свалени на земята, бръкнали в джобовете им и извадили два плика с марихуана. Изкарали са ги най-големите дилъри на „трева”, а тези деца по моя информация нямат нищо общо с разпространението на наркотици. Явно обаче са отказали да купуват дрога от хората на въпросните „барети”. За мен те са престъпна група, с която трябва да се занимават спецсъдът и спецпрокуратурата.
Срещу мен се води война – както в сферата на бизнеса заради добре развиващото се заведение, така и заради отношението ми към наркотиците. Всички знаят, че в „Инсигния” дилърите са нежелани. Категоричен съм – единственото, което се продава в клуба, е музиката! За това говорят и резултатите от полицейски проверки, които са правени в заведението. Последната беше в края на май – началото на юни, когато при полицейската акция нито бяха намерени наркотици, нито беше задържан дилър. След предаването имиджа на клуба бе сринат, за него се заговори като за най-голямото свърталище на дилъри и така машината се завъртя в полза на съседния клуб MyPlace, който отвори, след като аз и Захари получихме най-тежката мярка за неотклонение «задържане под стража» въпреки чистото ни съдебно минало. За разлика от това на Мартин Илиев, който има и криминално, и съдебно досие. Аз искам да попитам кои са всъщност тези «зелени барети»? Според мен това са хора, които именно желаят да завладеят пазара на наркотици в Перник. Защо никой не се поинтересува какви са тези хора, защо никой от тях не бе задържан?
Аз ще съдя Мартин Илиев, имам документи от ИСУЛ, където по спешност бях изпратен за ядрено-магнитен резонанс. Диагнозата ще се види в съда. Ще съдя и всички журналисти, които ме оклеветиха, публикуваха неистини за мен, съсипаха здравето и на най-близките ми хора, които ме изкараха по-голям престъпник и от Сретен Йосич. Пита ли се някой какво е преживяла майка ми, какво й е струвало да гледа сина си в килията, знаейки, че е невинен? Скандалът се отрази и на бизнеса ми. Искам да отбележа обаче, че от полицията бяха абсолютно коректни към мен. Да, имало е два случая, в които е установено, че клубът е работил след определеното време, в което е трябвало да затвори. Аз обаче още преди четири години съм подал молба в общината за удължаването му, но и до момента нямам отговор. Сега съм подал отново документи в полицията и ако получа разрешение оттам, ще направя следващите стъпки в общината. Заведението отговаря на всички изисквания, имаме договор с лицензирана фирма за охрана.
Искам да споделя и още нещо – наскоро гледах репортаж от станалото в нощта на 7 септември и забелязах, че единият от журналистите носеше в задния си джоб палка. Нелепо е обвинението, че аз съм бил поръчал побоя над телевизонния екип – как може да стане това, след като бе изяснено, че нито аз, нито колегите ми сме имали представа за предстоящото посещение на журналисти? Още повече – аз се оказах най-тежко пострадалият при боя. Тогава нека от ТВ7 кажат кой мен ме поръча? Още по-нелепо бе намесването на фенклуба на „Левски”…
И искам пак да попитам каква е тая организация „зелени барети”, какъв е статутът, плащат ли данъци и осигуровки? Защото аз плащам. И какво обяснение ще даде въпросният Мартин Илиев пред съда, когато аз го изправя там, когато покажа документите за нанесените ми телесни повреди. Защото той пред не една и две медии заявява: ”Може да сме се сбили, може да съм го понабил Калин…” Не е ли време органите да се поинтересуват какъв човек е той, щом може да се постави над закона? И защо вече месец и нещо никой от персонала, нито от клиенти не е викан за разпит? Единствените свидетели, дали показания, са хората на Мартин Илиев. А за мен това е организирана престъпна група, към която органите на реда, спецсъдът и спецпрокуратурата трябва да проявят интерес, най-малкото заради изявленията, които прави тарторът й пред медиите. Някои от които са смехотворни – като това например, че плащам на цялата полиция. Там работят няколкостотин души, откъде да намеря пари за всеки? В едно интервю въпросният Мартин казва, че седмичната ми печалба от продажбата на дрога е 40-50 000 лева. В клуб с около 150 човека клиентела колко тона наркотици трябва да продам, не знам… С толкова клевети ме засипаха, с толкова лъжи и мръсотия, че думите ми не стигат“, завършва своя разказ Калин Томов.
Калин се опитва да се шегува, че сценаристите на „Под прикритие” могат да използват случилото се в клуба за някой от новите епизоди, ако снимат продължение на сериала – сценарият е готов, при това – напълно достоверен.
И въпреки преживяното Томов заявява, че не е загубил доверието си в пернишкия съд и в правосъдната система. Разчита и на органите на реда, за да се разнищи докрай постановката, в която той бе нарочен за жертва, но пострада и екипът на ТВ7, хванал се в заложения според перничани капан.

Снимки

1  Пернишкият бизнесмен бе пуснат под гаранция.

2 Калин Томов

3 Мартин Илиев