Ирина Репуц: БНБ за 5 дни трябваше да изплати минимално гарантираните влогове, за няколко месеца „особен надзор” дообраха банката!
Оказва се, че медии са съучастници в кражбата на века.
Капиталовата дупка в КТБ е 4,2 млрд. лв. Огромната част от липсата идва от необслужваните кредити.
Вече стана публично известно, че кредити за близо 30 млн. лева (с дължимите лихви) са били раздадени от фирми пощенски кутии на КТБ за три водещи компании на медийния пазар. Тези кредити са необслужвани и за тях още преди затварянето на банката е започнала процедура за събирането им чрез нотариални покани. В момента пък се водят дела за несъстоятелност.
Сред облажилите се са “Про нюз България” АД (издател на вестниците “Труд” и “24 часа”), “Обединени свободни медии” АД (издател на “Преса” и “Тема”) и “ГМ Прес” АД (съсобственик в “Стандарт прес”, “Шоу” и “Блиц” и издател на вестниците “Марица” и “Струма”) – вижте таблицата с конкретните цифри, взета от сайта на „Протестна мрежа“.
Каква е поуката от цялата история, какъв е моралният ефект?
Преди всичко – българската журналистика е затънала до уши в мръсни финансови схеми и банкови игри. От субект тя се е превърнала в обект, тоест дискредитирала се е окончателно като носител на истината.
Второ – реалната собственост на въпросните медии едва ли може да бъде доказана със сигурност. При всички случаи официално обявените издатели са „лимонки“, подставени лица на кукловоди, които се крият на тъмно и дърпат конците им – тоест задават основните насоки в редакционната политика.
Трето – тези медии са очевидно пристрастни в коментирането на сюжетиката около КТБ. Кредитирани са им милиони, но трябва ли да им се кредитира доверие?
Лидерката на ХДП Ирина Репуц, която Алескандър Методиев от ДПС измести от депутатския стол от Кюстендилска област, даде официална пресконференция по този въпрос. Ето какво обясни тя: Точно това говорехме от ХДП още лятото. Направихме изрична пресконференция и подадохме жалба до ВАС срещу решението на БНБ за удължаване срока на „особения надзор“. Обяснихме как, докато стои този особен надзор във времето, многократно надхвърлящ европейските норми за това – задължителни за нас, а именно 5 дни за преценка и до 20 ден започване на изплащане на минимално гарантираните влогове. Междувременно се търси инвеститор за спасяване на банката и не се позволява паника, която да направи оздравяването невъзможно и да не се позволи да се източат дружествата, които са получили кредити и които се инвестирали тези пари в трети дружества, които не са преки кредитополучатели. За 5 дни не могат да се скъсат връзки и да се попрехвърлят пари и дялови участия – много е трудно, но за няколко месеца със сигурност е направено, за да се избегне връщането на парите. И най-важното – според проф. Вучева – субективен е стандартът за оценка на събираемост на кредитите – т.е. сега някой ни казва парите ги няма – не ги търсете повече, а всъщност това е параван на тези, които ще придобият активите, които уж са несъбираеми за банката.
За вложителите разбираме да важи тайната – изкарали са пари, вложили са ги в банката. Парите са си техни! (Ако има нещо нечестно в спечелването им – има си органи, които да накажат това.)
Но каква тайна може да има за хора и фирми, взели милионни кредити с мисълта да не ги връщат?!
Олигарси взимат необезпечени кредити за милиони от КТБ и не ги връщат. Политици, партийци, прокурори, следователи, ДАНС-аджии, полицаи, видни журналисти – на хранилка в банката, за да държат чадър над нея и да я хвалят.
Какво да си мислят над половин милион вложители в КТБ, които останаха без спестяванията си (та то дори гарантираните според европейското законодателство до 100 000 евро още не са върнати на хората – а уж сме държава от Европейския съюз?!)
Имате думата, г-н президент, г-н премиер, г-н главен прокурор, г-н шеф на БНБ, господа партийни лидери! Не мълчете повече, защото нашият народ много търпи, но когато избухне, ще ви събират на части по улиците!