Ивелина Илиева : БОГ Е МОЯТ БРОКЕР, сменях квартирата, цял месец търсих нова, открих моята един час преди да замръкна на улицата с багажа!  

Filed under: Глас Свише |

Разбрах, че Бог има навика да чака до последната минута. Ако сте изправени пред някаква криза – да речем, след тридесет дни ще банкрутирате – отпуснете се! По всяка вероятност отговорът на молитвата ви ще дойде след двадесет и девет дни и половина 

Насърчавам ви – доверете Му се! Макар и в последния момент, Той винаги се намесва, и то по най-добрия начин. А няма нищо по-хубаво от това да знаеш, да усещаш, че Бог лично се интересува от теб, твърди очарователната дама от Варна

245-15 10309650_299464260208561_9045291120211788194_n

Предстоеше ми смяна на квартирата. Вярна на максимата „Отдалеко, че да е по-леко“, започнах търсенето месец и половина преди изтичането на договора в старата квартира. Имах само две изисквания: апартаментът да няма мухъл и да пътувам до офиса ми само с едно превозно средство. Смятах, че изискванията ми са скромни, те се оказаха дива екзотика! За месец и половина огледах почти всички налични дупки в София, с буквално течаща по стените вода, в миризливи сутерени или на страшно забутани места. За сметка на това собствениците се държаха така, сякаш отдават под наем Бъкингамския дворец, барабар с обзавеждането и прислугата. Разбира се, не пропускаха така, някак между другото, да вметнат любимата ми реплика: „Вие от провинцията…“ произнесена леко надменно, за да се знае кой кой е в цялата ситуация!

Денят за местенето наближаваше, а аз нямах никакъв подходящ вариант, където бих могла да отида. Телефоните на софийските брокери на недвижими имоти ми бяха настроени на бързо набиране, но точно по това време никой не предлагаше нищо нормално. Молех се по всяко време на денонощието, чувствайки собствената си безпомощност в тази ситуация. Договорът за старата ми квартира изтичаше на 1 юли, събота. Вече започвах лееееко да се притеснявам. Майка ми ме успокояваше: „Не бой се, Господ няма да допусне да посрещнеш уикенда разтревожена и на улицата”. И тъй, вече беше четвъртък. Багажът беше пакетиран по кашони, камионът беше уговорен за неделя, с помощниците също се бях уговорила. Всичко беше ясно, с изключение на едно – като натоварим багажа ми от старата квартира, къде ще го закараме. Някъде в ранния следобед на четвъртъка ми се обадиха колежките от долния етаж. „Събрали сме се, за да се помолим за твоята квартира, – казаха ми те. – Слез при нас”. Слязох, помолихме се. „Хайде сега се качи в кабинета си и виж как Господ е отговорил на молитвата ни!”, каза една от тях. Признавам си, в този момент бях малко като онзи баща от Евангелията („Вярвам, Господи, помогни на моето неверие“). Казах си: „Знам, че Господ ще отговори, ама чак пък вече да е отговорил…“

Когато се качих в кабинета си, открих пропуснато повикване на телефона си от непознат номер. След набирането му абсолютно непознат глас ми каза, че са разбрали, че търся квартира и ми предлагат да отида на оглед. Съгласих се, разбира се. Квартирата се оказа зад МОЛ София (т.е. до офиса ми се стигаше само с едно превозно средство). Оставаше и да не е мухлясала… Посрещна ни приятна женица, която беше много учудена, че знаем за отдавания под наем апартамент. Покани ни да го разгледаме, ей така – и без това сме отишли. Мухъл нямаше. Само дето се оказа, че собствениците вече са се уговорили с някакво семейство и на следващия ден трябва да подпишат договор с тях. Майка ми каза с усмивка: „Ние сме от Варна и там рибарите имат една поговорка: „Моята риба никой не може да я улови“. Така че ако това е „нашата риба“… Хазяйката се засмя недоверчиво: „Е, щом искате да мислите така…” За всеки случай взе телефонния ми номер. Ще се изненадате ли, ако ви кажа, че в петък по обяд получих телефонно обаждане от собственичката на апартамента, която заяви, че другите наематели са се отказали и е готова да подпише договор с нас? Договорът беше подписан в петък следобед, един час преди залез слънце. Бог наистина искаше да ме научи на повече доверие в Него. Малко по-късно попаднах на един цитат, който съм готова да споделя с всички с леко намигване. „Когато се молим, Бог понякога незабавно отговаря на молитвите ни. И това е много добра новина! Но често пъти Той избира да изчака. Всъщност има навика на чака до последната минута. Ако сте изправени пред някаква криза – да речем, след тридесет дни ще банкрутирате – отпуснете се! По всяка вероятност отговорът на молитвата ви ще дойде след двадесет и девет дни и половина“ (Морис Венден, Отговорът е молитва, стр. 132).

Насърчавам ви – доверете Му се! Макар и в последния момент, Той винаги се намесва и то по най-добрия начин. А няма нищо по-хубаво от това да знаеш, да усещаш, че Бог лично се интересува от теб.

Spread the love