Вложител в КТБ: От сметката ми липсват 14 000 лв., с мръсни пари от Деклозиеровата афера банкерите Георги Губиделников и Иван Буров вдигат сградата, в която Цветан Василев се нанася
Пред централата на КТБ в столицата и вчера имаше дълга опашка от чакащи да разрешат проблемите, които им пречат да изтеглят парите си от банката. Един от хората пред централата на трезора заяви, че сметката му е с 14 000 лева по-малка от реалната.
Сред тях има хора, които са си сменили личната карта в последните няколко месеца и трябва да актуализират личните си данни, за да могат да си вземат парите. Джовани, който танцува в операта, също се нареди на опашката пред КТБ. Той е един от хилядите хора със сметка в КТБ, които вече би трябвало да имат достъп до средствата си. Оказва се, че това не е съвсем така.
„Аз преди време загубих паспорта си, преди 3 седмици бях в КТБ. Оттам ме увериха, че ще мога да изтегля парите си с личната си карта от Италия. Вчера обаче от другата банка ми казаха, че трябва да имам удостоверение от КТБ, че мога с италианската си карта да си взема парите и сега отново съм пред КТБ”, разказа Джовани.
Централната сграда на КТБ – банката, озлочестила 260 000 вложители, се намира на пъпа на София. За близо 100-годишното съществуване вътре се разиграли куп трагични събития. Построеното през 1921 г. здание на столичния булевард „Граф Игнатиев“ 10 се отличава с оригиналните си скулптури по фасадите, каменни барелефи и декоративни елементи. Точно заради тях преди години кооперацията е обявена за индивидуален архитектурен и художествен паметник с национално значение. Преди 9 септември 1944 г. са наричали внушителната сграда на пл. „Гарибалди“ банката на Атанас Буров, защото там е била централата на БТБ (Българската търговска банка). Собственик на банката обаче е Георги Губиделников, а Буров е бил само неин директор. Българската търговска банка е основана през 1895 година в Русе. Към 1926 г. централата вече е в столицата, като банката разполага с клонове в квартал „Ючбунар“ в София, както и в Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Търново, Габрово, Лом, Стара Загора, Хасково, Попово, Трявна и Сливен, пише „168 часа“.
Банкерът Губиделников е бил много влиятелна личност. Френски възпитаник, завършил право в Сорбоната, той е бил член и на Народната партия и е избиран шест пъти за депутат. На два пъти е бил дори и подпредседател на парламента.
През 1915 г., докато Първата световна война бушува в цяла Европа, у нас очакват много добра зърнена реколта – рекордна от години насам. Научило за богатия урожай, Съглашението решава да го изкупи, за да дестабилизира правителството, което клони към страната на Антантата. Искали са да предизвикат продоволствена криза в България, която да наклони общественото мнение срещу германофилите, които са на власт. За целта в чужбина са създадени тайни фондове, а в София пристига емисарят Жан Крюли, който се свръзва с опозицията. Създадено е търговско предприятие, а за негов директор е назначен Фернан дьо Клозиер, който дотогава бил представител на няколко парижки банки в столицата. Оттам и скандалният случай е наречен на негово име – Деклозиерова афера.
Управителите на БТБ Георги Губиделников и Иван Буров, братът на Атанас Буров, виждат потенциалната изгода и се ангажират да финансират дружеството на Дьо Клозиер, като му превеждат отпуснатите от „Креди Лионе“ в Париж и Уестминстър банк в Лондон парични суми. Благодарение на тях мрежа от посредници плъзва из страната и започва да изкупува зърнената реколта. При това предлаганите цени са с около 25% по-високи от пазарните. Далаверата за замесените банкери е огромна – освен 4% комисиона получават и по 2 лева на всеки 100 килограма закупено зърно. Отделно големи суми са усвоени и като подкуп. През есента обаче властите случайно се натъкват на документи, доказващи гешефта в ущърб на държавата. Арестувани са общо 39 банкери, търговци и депутати. От трезорите на БТБ са конфискувани 2 500 000 лева, които банката не успява да укрие. Другите милиони обаче успешно са изнесени зад граница и депозирани във френски банки.
На 21 октомври 1916 г. е произнесена присъдата, но Губиделников и братя Бурови не са между осъдените. Спасява ги партийният им шеф Теодор Теодоров, който от трибуната на Народното събрание заявява: „Не борба, не болшинство и меншенство, не сваляне и качване на правителства, а разбиране помежду ни за една дейност, която в нищо да не нащърбява правата на парламента и която във всичко да осигурява тържество на закона, тържество на морала в нашата страна – това ние искаме“.
Точно с парите, останали им от Деклозиеровата далавера двамата банкери вдигат сградата, в която по-късно Цветан Василев се нанася. По този начин ползата за тях е двойна, защото, от една страна, се отървават от неудобните средства, а от друга, ги влагат в модерен банков офис. Проектът е възложен на архитектурното бюро на Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков в началото на 20-те години на миналия век. Тя издига снага на мястото на старата софийска поща на площад „Гарибалди“. Цитаделата е издигната през 1921 г., а целият строеж е завършен окончателно през 1925 година. Открита е с водосвет и банкет.
„Този храм на взаимното доверие ще помогне на целокупния български народ да благоденства хиляда години!“, по ирония на съдбата казва Георги Губиделников в празничното си слово.
Снимките
1 Иван Буров
2 Сградата на КТБ