Бившето топченге Стойне Христов: Уредих на Жоро Илиев да внесе от арабските страни два тира с уиски, дадох му и координатите на износител на горива от Русия

Политиците ви разиграват както някога гладиаторите – да се избивате помежду си за тяхно удоволствие и облаги, заявил Христов на Жоро Илиев. Босът признал: Имаш право, ние наистина сме като гладиаторите!

Стойне Христов е бивш служител на МВР. Работил е в някои задгранични мисии, лежал е в затвора и е автор на 16 скандални романа, разобличаващи върхушката на Тодор Живков, както и на книгата “Билети за ада” за българските медици в Либия, в плана за спасението на които е взел дейно участие. В сайта си temidaidai.com ексченгето затворник публикува материали за сблъсъка си със съдебната система. Стойне Христов, обвинен несправедливо в източването на Първа частна банка и на Държавния резерв, разкрива скандални подробности за приятелството си от затвора в Бобов дол с Жоро Илиев и за сензационните си срещи по време на секретна дипломатическа мисия “под прикритие” зад граница!

 

– Вие сте били близки с героя от ъндърграунда Жоро Илиев – как се сприятелихте?

– В затвора в Бобов дол. Брат му Васил, който по това време е офицер в Държавна сигурност, му беше уредил да не влиза в рудника, а да работи на лавката на затвора. Той обичаше да чете и да играе футбол, мечтаеше да се върне към борбата. Беше много будно момче. Виждахме се вечер, след 6 часа. Беше осъден за изнасилване на дъщерята на шведския посланик във Варна. Казвал ми е, че не е имало изнасилване. Просто момичето тръгнало с един от тях. Всичко е било тихо и мирно, докато не разбрали майка й и баща й…

– След затвора продължихте ли да се виждате?

– Да, след като и той излезе от затвора през 1991 г., се видяхме в хотел “Родина” в София. Още нямаше ВИС и СИК. Жоро ми каза, че има фирма и офис на ул. “Оборище” 9. След една седмица отидох при него. Уредих му да внесе от арабските страни два тира с уиски и той беше много доволен.

След две-три години срещу офиса на “Оборище” 9 направиха офис и СИК, конкурентите им. Говорихме си с Жоро тогава какво правят политиците с тях. Казах му: “Те ви разиграват както някога са разигравали гладиаторите, които са били роби. Разиграват ви да се избивате помежду си за тяхно удоволствие и облаги”. Жоро ми призна: “Имаш право, ние наистина сме като гладиаторите!”

– Кога Жоро те запознава и с брат си Васил?

– Скоро след това, в една сладкарница срещу НДК. Беше с дълга коса, но Жоро беше по-красив. После му казах: „Вие не си приличате?!” Тогава той ми отговори: „Май не си приличаме, не знам защо…” Обаче обичаше Васко много!

Един път ми разказа интересна случка: Полковник Кирил Никодимов, завеждащ отдел “Военен“ в Окръжния комитет на БКП в Кюстендил, беше от моето село. Брат му ходил при него да го моли да му помогне в затвора. Той го изгонил: “За престъпници не ходатайствам!” И каква пародия – след като Васил създава ВИС-1, същият Кирил Никодимов станал представител на групировката в Кюстендил! Васко го направил и му плащал пари, просто така – за удоволствие, да го унижи, че е опрял до престъпниците!

Помагал съм на Васко. Дадох му координатите на един сериозен износител на горива от Русия и ВИС реализира сделки, не съм го питал колко е спечелил.

А Жоро имах като свой син. И той ми е споделял доста интимни неща – че се притеснява от факта, че нямат собствени деца с Мая, че тя също страдала от това. Беше голямо удоволствие за него да осиновява.

– Да се върнем по-назад във вашия изключително интересен живот. Вие твърдите, че по време на дипломатическата Ви мисия “под прикритие” в Брюксел, където сте изпратен от ДС, сте срещнали… топполицая Гешев! Това е шокиращо и скандално!

– През есента на 1972 година в хотел „Хилтън” в Брюксел се провеждаше отчетна конференция на федерацията по конен спорт. Председател на Българския олимпийски комитет по това време е ген. Владимир Стойчев. Той е и председател на същата федерация в Олимпийския комитет. Членовете и ръководството са все отбрани хора с титли и звания.

Но куфарът му с няколко парадни генералски униформи, вместо да пристигне с него, беше заминал за Париж. Тогава посланикът ни Георги Чанков ми нареди: ”На нашия генерал мундирите са му изпратени в Париж, а след два дни ще му трябват! Настанен е в хотел „Хилтън”. Свържи се с представителите на „Балкан” и уредете този въпрос!” С помощта на Владо Цонев – представителя на „Балкан” в Брюксел, куфарът бе доставен.

Някъде след 21 часа аз отидох в „Хилтън”. Администрацията на хотела ме очакваше. Качихме се на шестия етаж, който беше определен за гости на федерацията. Генерал Стойчев се появи цивилен, малко прегърбен, и първото, което ми каза, беше: ”Зап`ейте!”.

Първоначално се учудих, но после разбрах, че това означавало „Заповядайте”. Той ми благодари и помоли да го изчакам малко да си поговорим. Донесоха ми кафе и натурален сок. Във фоайето на етажа имаше маса и кожени кресла.

На едно от тях седеше мъж на около 50-60 години. Пиеше водка и тоник. В първия момент помислих, че е нашият артист Георги Георгиев-Гец – приличаше ми на него. След като стояхме мълчаливи няколко минути, той ме заговори на български с лек английски акцент: „Приятно ми е и е удоволствие, че българин е на такава почетна длъжност! Има още много такива достойни българи! Жалко е, че някои вече не са живи!…”. Той въздъхна и протегна ръка към чашата. Имаше широка длан. После продължи: „Доколкото знам, и вие сте на това мнение. Казаха ми, че сте написали една книга за друг такъв българин. Това е похвално! Браво! Аз вероятно няма да съм жив, но го приемете като молба – когато дойде време, издайте тази книга и направете всичко възможно да бъде реабилитиран, защото беше един достоен българин! България трябва да се гордее с такива като него!”.

В това време ген. Владимир Стойчев излезе и ме покани в кабинета си. Говорихме си малко. Той ми даде покани за посолството и лично за мен за мероприятията. „Спасихте ме, като ми доставихте униформите! В такива тържествени случаи за мен те са задължителни!”.

Когато излязох, онзи човек го нямаше. Тръгнах си. Цяла нощ не мигнах. На следващия ден написах подробна информация за тази среща и предадох записката на Райчо Харалампиев, който беше завеждащ консулската служба при посолството, а също така на Гаврил Сертов, който пък беше представител на друга служба. Не съм коментирал с тях. Казаха ми, че материалите са изпратени по секретната поща. Двамата не знаеха, че аз съм дал една и съща записка и на двамата. Просто спазвах правилата.

През лятото на 1973 година, по време на годишния си отпуск, се срещнах с генерал Минчо Агайн, който беше министър на вътрешните работи, в неговия кабинет. По време на разговора той извади от касата си една снимка и ми я показа: „Познаваш ли този човек?”. Аз се вгледах в старата снимка. Трябва да си призная, аз съм слаб физиономист, но видях познати черти. Отговорих: „Май съм го виждал…”. А Агайн продължи: “Не си ли разговарял с него в хотел „Хилтън?”. Тогава се сетих. “Знаеш ли кой е този?” – ме запита генералът. „Не” – отвърнах аз.

„Това е Гешев!”

Бях изумен: „Но нали е убит?!”. Очевидно само във филмите…

Тогава разбрах за кого ми е говорил човекът в “Хилтън” – за Иван-Асен Христов Георгиев – неговия агент №1, и за моя роман „Несбъднати мечти”, посветен на него. Вече нещата се навързаха! Изведнъж изпитах една несигурност, макар да бях в сградата на Министерството на вътрешните работи…

 

Снимки:

1 Георги Илиев

2 Васил Илиев

3 Генерал Владимир Стойчев