Как братята Васил и Георги Илиеви превърнаха чалгата в бизнес за милиони

В попфолка мутрите откриват своята естетика, а певците от популярния жанр изпадат в истинска истерия да възпяватподвизите на дебеловратите момчета

“Тигре, тигре“, пее Радо Шишарката в хита си, превърнал се в емблема на 90-те години. Тази песен е специалният му подарък за боса на ВИС Васил Илиев по случай откриването на ресторант „Мираж“. Кръчмата, емблема на силовите застрахователи, бързо се превръща в царството на чалгата.

Бърлогите, в които символите на 90-те години бивши мутри ръсеха валута до зори, спечелени от контрабанда, наркотици, рекет и проституция, се превърнаха в семейни ресторанти. Заведенията, откъдето са тръгнали редица фолкдиви, вече са разрушени, затворени или са се преобразили в тихи и уютни места. Между тези стени преди двадесет години са гърмели пълнители и се е слушал поредият нов хит.

Кръчмата, емблема на силовите застрахователи, бързо се превръща в царството на чалгата. В попфолка мутрите откриват своята естетика, а певците от популярния жанр изпадат в истинска истерия да възпяват подвизите на дебеловратите момчета. Именно на тези места босовете на ундърграунда превърнаха обикновената чалга в най-проспериращия бизнес у нас. Ресторантът е наричан тогава още щабквартира на застрахователната империя ВИС, основатели на която са братята Васил и Георги Илиеви.

Кръчмата е специално построена и моделирана за двамата братя и техните протежета. Култовото място било често посещавано лица на политическия и бизнес елит на страната, футболисти и видни общественици. Най-редовните гости обаче били именно висаджиите. Денонощните им запои там почти не секвали, а паркингът бил препълнен с последните модели на БМВ и „Мерцедес” за онези години. Хората били задължени да стават на крака, когато някой от клана Илиеви влизал вътре. Подземният бос Георги Илиев дори отпразнувал там сватбата си с красавицата Мая, която понастоящем е вдовица и наследница на богатството от сенчестия му бизнес. За съжаление само година след пищната сватба, която устройва на брат си в „Мираж“, Васил е застрелян смъртоносно на 200 м от заведението, а убийството му остава неразкрито и до днес.

Картинката днес обаче изглежда много по-различна. Сега това е тих ресторант, а името е запазено, като към него е добавено само едно „Ъ” в края, за да звучи по-битово. Вместо ресторант пък е механа с кладенци в двора и плетени черги по стените. Някогашният паркинг, наподобяващ автоизложението в Женева, пък е обзаведен с детски катерушки. Единственото, което е останало непроменено до днес, са двата бора, лично засадени в двора от братята Илиеви преди 20 години. Тогава те били високи едва метър, а сега прехвърлят покрива на кръчмата.

Васил Илиев, известен с изключителния си бизнес нюх, обаче не само се наслаждава на творчеството на Шишарката и неговите бързо набиращи популярност колеги, но вижда в тях истински златни кокошки.

Васил Илиев и подчинените му висаджии стават борци за авторските права на чалга бранша.

В онези години бившият възпитаник на спортното училище „Олимпийски надежди“ предвидливо основава агенция “Музикаутор“. Тя обединява композитори, автори на текстове, певци. Висаджиите стават първи поборници за техните финансови интереси. Собствениците на заведения са принудени да плащат, за да звучат последните чалга хитове. Момчетата с бухалките прибират процент, а другата част от парите отива в „Музикаутор“. По това време нашумява и първият чалга ресторант у нас – „Кошарите“, който от години се владее от Коко Динев. Малко известен факт е обаче, че някога култовата кръчма е била собственост на по-малкия брат Илиев – Георги. Коко Динев го получава от него като сватбен подарък, когато се жени за чалга певицата Анелия. Босът на ВИС и съпругата му Мая са кумове на Коко Динев и Анелия.

С името на ВИС се свързва и конкретно музикално издателство – „Ара мюзик“ на братя Касъмови. Те са от Кюстендил и са били първи приятели с покойния Георги Илиев Любопитно е, че висаджиите не се заиграват само с фолкбранша. Сред приятелите им е и рокаджията Денис Ризов. Той и досега не е отрекъл мълвата, че е вдигнал жилищния си комплекс в Панчарево с пари на покойния вече престъпен бос Георги Илиев.

Един от най-хитрите ходове на боса обаче бил създаването на агенция, която уж брани интересите и правата на композитори, текстописци и певци. Истината обаче е, че това е поредната форма на рекет. Момчета с бухалки обикалят заведенията и ако видят в салоните телевизор, касетофон или дори радиоточка, искат отчисления за авторски права. После отчитат минимален процент на певците, поетите и композиторите, а големият пай отива в касата на ВИС.

Имало идея борческата групировка да превземе и бизнеса с фолкпевци. Преговори за тази цел се водели със Слави Трифонов, Дългия трябвало да оглави съвместната компания. До регистрирането на продуцентска фирма, в която ортаци да са учиндолецът и братята Илиеви, обаче не се стигнало, вероятно заради смъртта на Васил Илиев.

Както се казва, нищо ново под слънцето. Не друг, а легендарният Франк Синатра е бил високо ценен от легендарни мафиоти. Във вилата на Лъки Лучано в Неапол дори е намерено златно цигаре с гравиран надпис: „На моя приятел Лъки от Франк Синатра“.

Слави Трифонов се беше маскирал на мутра и казваше: „Елате вие, да не дойдем ние”, а Георги Илиев много се смя, разказва юристът Тошко Тенев

Когато Васил Илиев го убиха, на 25 април 1995 г., той отиваше на среща със Слави Трифонов в „Мираж“, разказа спомените си за времето на групировките  адвокат Тошко Тенев. Юристът някога е бил защитник на братята Васил и Георги Илиеви, на Димитър Димитров-Маймуняка, на Младен Михалев-Маджо и др.

„Братя Илиеви бяха различни характери. Георги беше по-силов играч, той имаше една развита бизнессреда. При Васил Илиев борците се занимаваха предимно с охрана на обекти, това беше ВИС 1. Когато Жоро Илиев излезе от затвора той пое изцяло ВАИ холдинг.

Бяхме на вечеря, беше 1994 г., а Слави Трифонов се беше маскирал на мутра и казваше: „Елате вие, да не дойдем ние”, а Георги Илиев много се смя. Тогава се запознаха със Слави и станаха приятели. По думите му идеята да бъде регистрирано застрахователно дружество ВИС-2 е била на Васил Илиев.

„Дейността на СИК и ВИС по онова време се подпомагаше от действащите и бившите служби на полицията, с явна и скрита помощ. Единствената битка между СИК и ВИС – имаше един грък, който беше купил автомобилни стъкла, двете групировки вземаха от тези стъкла и после избухна скандал, че СИК били взели повече и т.н. Тогава (1995-96 г.) Поли Пантев плати на баретите и те арестуваха доста хора от ВИС за грабеж. Георги Илиев замина за САЩ, Маймуняка също се скри. Тогава от различни краища на България тръгнаха въоръжени групи. После Пантев и Илиев се споразумяха и пострадалите, които бяха подали жалбите, си ги оттеглиха и преписките бяха прекратени. Плащано е за задържане, плащано е за пускане и на съдии, прокурори…“, спомня си Тошко Тенев.

Снимки:

1 Георги Илиев

2 Денис Ризов

3 Коко Динев

4 Радо Шишарката