Психиатърът д-р Бойко Перниклиев от Самоков: Влюбвал съм се много пъти, но любовта на живота ми се казва Виолета, хората все повече заприличват на вълци, при тях няма любов

Много възрастни самоковци страдат от хапчомания, защото безраборно се предписват медикаменти

„Аз и семейството ми сме започнали да работим в МБАЛ-Самоков от 1928 г. Моето семейство има общо около 250 г. трудов стаж в медицината и никога никой не е продавал никаква стока и е нормално да го почувствам като шамар това нещо. Давало се е само здраве”, това заяви д-р Бойко Перниклиев – психиатър в МБАЛ-Самоков.

 

– Д-р Перниклиев, зависимостите болести ли са?

– Когато говорим за зависимостта, конкретно в психиатрията естествено, че е патология, болест. Човек може да бъде зависим от най-различни неща и вещества, като алкохол, наркотици. Дори от най-житейските несгоди, стресови ситуации и ние ставаме зависими и от тях.

Някои психолози твърдят, че както има вреда, така може да има и полза от наркотичните вещества? Истина ли е

– Ползата от наркотичните вещества е единствено тогава, когато те работят като лекарства. Много наркотични вещества се използват като обезболяващи медикаменти в хирургията, реанимацията и др. Може би ще ме попитате и за разпространените наркотици как се отразяват на психиката. Те са отрова, бич на личността, защото освен че страда душата – психологична зависимост, те водят до тежка физическа зависимост и куп заболявания. Известно е от практиката, че няма стар наркоман, всички наркомани умират млади.

– Има ли в града много наркомани?

– Те са нормалната константа, като за цялата страна, но има – да. Има зависими от марихуана, от хероин, от хапчета и др. За съжаление много възрастни хора в града страдат от хапчомания, защото психотропните медикаменти се изписват безразборно и те стават зависими. Повечето от хората над 60 г. приемат лексотани и разни други транквиланти, към които се изгражда зависимост, което не е редно.

– Имали сте случаи на човек който е използвал дрога да е поискал да се възстановява при вас и може ли да посочите пример

– Може би голяма част в един момент осъзнават, че имат голям проблем и търсят помощ по отношение на освобождаване от зависимостта. 80% от потърсилите помощ рецидивират и много малък процент от тях издържат с пряко усилие и се освобождават от зависимостта. Има и такива хора. В това отношение има много центрове в страната, които работят в областта на наркологията и наркоманията. Има хора, които са успели да се освободят от тази зависимост и такива, които за съжаление не са.

– Казват, че няма бивши наркомани?

– Аз познавам бивши наркомани, малко, но има хора, които са се преборили със зависимостта си.

– Имате ли пациенти, които казват – искам да спра?

– Почти всички пациенти, които идват в кабинета ми, идват с желанието да се освободят. Правя всичко възможно да помогна според това, което знам, и опита, който имам. Това са психотерапевтични повлиявания, медикаментозни, за да преодолеят физическата част на синдрома.

– Относно тютюнопушенето – трябва ли да се спре изведнъж?

– За съжаление от личен опит знам, че отказването по метода на „студената пуйка“ от наркологията не е подходящо. Намаляването до минимум и въпросът е, че трябва да се узрее психологически през това време.

– Как може човек да се чувства полезен и значим?

– Тогава, когато работи това, което може, когато лекарят дава здраве, а не търгува.

– Защо хората се страхуват от психиатри?

– За съжаление психиатрията и психиатърът все още звучат като лоши думи за хората, защото все още културата не е на достатъчно ниво, за да знаят, че това, че си напрегнат, тревожен, депресиран, отчаян от живота, че имаш лоши мисли, не е обект на неврологията, ами е обект на психологията и психиатрията. Много хора се плашат от думата психиатър и когато личните лекари ги насочат към психиатър, те казват: „Аз да не съм луд, че ще отида при психиатър?“, което действително не е така. Малко по малко все повече хора търсят помощта на психиатри и психолози, дори и когато не са луди.

– Колко струва една консултация при вас?

– Избягвам да работя с пари. Работя със здравната каса, тъй като хората са бедни, все още не могат да си позволят да дават пари, защото повечето са осигурени. На неосигурените обикновено не взимам пари. В амбулаторията аз отчитам около 1000 прегледа годишно, а със сигурност преглеждам още около 2000 души. На 1000, от които аз не взимам пари. Не всичко е пари.

– Какви са хората, които се самоубиват?

– Нещастни, грубо казано. 80 % от самоубийствата се правят от депресивно болни. 80% от депресивно болните имат такива намерения, но 50 % от тях се опитват да ги осъществят. Всеки опит води до желания резултат. Много от опитите са и бутафорни. Това са опити, с които искат да привлекат вниманието на околните и да спечелят нещо за себе си. Други пациенти, склонни към суицидни действия, са болните от големите психози – шизофрения и други разстройства, които се правят по съвсем други мотиви – психотични, в резултат на гласовете, които чуват, или халюционациите, които имат.

– Има ли регистър на психично болните и колко са болните?

– Доста. Над 300 души се водят под наблюдение . За съжаление в предишната диспансеризация преди 10-ина години обхващаше по-широк периметър от болни с психиатрични проблеми, докато сега новата диспансеризация ни определя по-тесен кръг от заболявания и това са големите психози – шизофренията, биполярните ефективни разстройства, тежките олигофрении и тежките психоорганични старчески деменции.

– Позитивното мислене невротизира ли и прави ли хората зависими?

– Ако е достатъчно позитивно, то ги мотивира да се борят с ежедневния стрес и им помага да преодолеят със силата на защитните си свойства на личността. Негативните мисли обременяват личността.

– Вие влюбвали ли сте се?

– Охо, много пъти, но любовта на живота ми е една – Виолета. Влюбих се изведнъж – виждаш човека и разбираш, че това е той.

– Идвали ли са при вас за помощ влюбени хора, но разстроени?

– Да, идвали са. Аз работя около 32 години и в областта на психиатрията – 5-6 години, така че идвали са всякакви. Правил съм няколко пъти успешна семейна терапия.

– Любовта зависимост ли е?

– Естествено е, че е зависимост. Винаги влюбените зависят един от друг. Това е зависимост, за която няма лекарства.

– Колко време продължава любовта според психологията?

– Различно е. За мен продължава вече 35-36 години.

– Напоследък хората често се развеждат, няма любов.

– Любовта е вечна. Тя никога няма да свърши. Както любовта е вечна, така и проблемите. За съжаление проблемите в днешно време са огромни и понякога тази безизходица, мизерията се отразява на любовта. Времената са лоши, хората все повече заприличват на вълци и това вълче време е като при вълците – няма любов. Там е борба за кокал за съжаление. Помагам на хората. За това съм учил, това работя. Имам техника и се опитвам да им помагам. Когато успея, съм много доволен. Когато не успея, страдам.