Топ реферът за 2014 г. Ивайло Стоянов: Девизът ми е: „Никога не се предавай”
Ивайло Иванов Стоянов бе определен за най-добър футболен съдия на България за 2014 г. Той е роден на 28 март 1981 г. в Петрич. От 6-годишна възраст са унася по футболната топка. Негов първи треньор е основателят на петричката школа Георги Николов-Шмин. По-късно негови треньори са м.с. Никола Шаламанов, Любомир Личков, Георги Ръжданов и Воин Войнов. На 21-годишна възраст прекратява активна състезателна дейност и се отдава на съдийското поприще. Ръководил е до момента над 800 срещи на различни терени в страната и чужбина, от които 95 в „А” група, 50 в „Б” група, 30 международни, 20 мача за Купата на България, от които 3 четвъртфинални срещи и 2 финални срещи между отборите на ЦСКА и „Славия” и „Лудогорец” – „Ботев” (Пловдив). В навечерието на големия християнски празник Рождество Христово той се съгласи да даде обширно интервю за в. „Вяра”.
– Честито! Какво все пак ти струваше това голямо отличие?
– Когато човек постига нещо в живота, е нормално да има хора, които го харесват и подкрепят, както и такива, които му завиждат. Опитвам се да правя това, което смятам, че е добре. Доколко се получава, ще покаже времето.
– От кои срещи, които ти ръководи, наистина зависеше спечелването на това голямо отличие?
– Всеки мач сам за себе си е много отговорен. Приемам всеки един наряд по еднакъв начин. Естествено голямото дерби е с по-особен заряд, но всички мачове, особено между водещите отбори, са еднакво важни.
– Кои бяха близо до теб и ти помагаха да вървиш уверено?
– Най-голяма заслуга за всичко, което постигам, имат моята прекрасна съпруга Фотка и нашият още по-прекрасен син Иван. Те са смисълът на моя живот и им благодаря за търпението, което имат към мен. Също така моята сестра Даниела, баща ми Иван и моята майка Ани са винаги до мен през цялото това време. Специално благодаря и на майката на моята съпруга Виолета, която не пропуска да ми пожелава успех преди всеки мач от далечна Германия, както и на моя тъст Евгени и шурей Любчо, които винаги ме подкрепят. От хората, коита са ми помагали в професионално отношение, винаги ще съм благодарен на г-н Камишев, както и на всички бивши и настоящи председатели и членове на съдийски комисии. На всеки един от тях дължа по нещо. Много от тях и до ден днешен ме подкрепят и критикуват след всеки мой мач, за което им благодаря.
– Вярно ли е, че преди тръгване да ръководиш даден мач имаш определен ритуал?
– Старая се винаги, когато имам възможност, преди мач да минавам през храма на баба Ванга „Св. Петка” в с. Рупите. Това място е специално и ме зарежда с положителна енергия. Непосредствено преди мач в съблекалнята, преди да изляза на терена, винаги затварям за миг очи и си представям моя син. Така никога не забравям за кого се боря.
– Кои са най-успешно ръководените от теб футболни срещи през 2014 г. в чужбина?
– Не мога да кажа, че съм ръководил кой знае колко успешни срещи в международно отношение. Може би достигането ми до финала на Европейското първенство за юноши до 17 години в Словакия е най-значителното ми постижение досега в международното ми съдийство. За съжаление българското съдийство е позагубило доверието в Европа и сега всички ние – международните съдии – трябва да доказваме, че не сме по-слаби съдии от нашите колеги. В тази връзка пожелавам успех и на всички български отбори, защото, когато те постигат добри резултати в Европа, след това и на нас като съдии гледат с по-добро око. Ние сме тясно свързани и винаги трябва да се подкрепяме.
– Би ли отличил колеги, които също можеха да бъдат на това призово място?
– И двамата номинирани – Георги Йорданов, който показва постоянство през последните години, Никола Попов, който пък показва изключително израстване през последните години, най-перспективният Георги Кабаков, постоянната величина Станислав Тодоров, откритието Цветан Кръстев. Всеки един от тях заслужаваше да бъде на мое място. Но трябва да се отбележи, че всички добри резултати са и благодарение на цялата съдийска комисия в лицето на председателя г-н Джугански и зам.-председателя г-н Петров, както и на целия инструкторски панел в лицето на г-н Баялцалиев, подпомагани винаги с професионално мнение от г-н Орманджиев и г-н Ичко Лозев.
– Каква е рецептата да бъдеш винаги на върха в съдийството?
– Не мога да кажа, че съм винаги на върха в съдийството. Няма човек, който да е винаги на върха. Винаги ще има и спадове, което е нормално. В съдийството всеки мач ти е последен, защото никой не е застрахован от грешки и затова винаги се старая да се представям така, че да имам и следващ мач.
– Как се справяш с няколко дини под мишницата, след като работиш в известна счетоводна къща, а и имаш преподавателска дейност в ДФК „Мечетата”?
– Благодарение на хората до мен. В счетоводната къща разчитам много на сестра ми, баща ми и колежките в офиса. За ДФК „Мечетата“ разчитам много на зет ми Ивайло Хаджигаев, на най-добрия ми асистент-съдия Емил Вангелов и на най-добрия ми приятел Васил Смилянов. Всички те знаят, че що се отнася до подготовката ми за съдийството, компромиси няма. Там съм сам и се готвя всеки ден. Съпругата и синът ми са най-ощетени от всичко това, но се старая да им отделям възможно най-много от своето време.
– Вече си и в ръководството на съдийската колегия на Петрич заедно с Емил Вангелов. Да очакваме ли нов пробив на млади петрички съдии – така, както го направихте вие двамата с Вангелов?
– Това зависи единствено и само от момчетата и от момичетата (вече имаме и момиче в колегията). Ние винаги ще правим каквото можем да им помагаме, но от тях до голяма степен си зависи как ще се отнесат към съдийството. За съжаление не е голям броят на младите хора в региона, които искат да се занимават със съдийство.
– С кои асистенти се чувстваш най-спокоен по време на футболни срещи?
– Безспорно с асистентите от моя регион – опитните Емил Вангелов, Крум Стоилов и Николай Марков, както и с по-младите Мирослав Максимов, Кирил Шумантов и Велислав Миленков.
– Кои са твоите идоли в съдийската професия в България и света?
– Нямам идоли и не се старая да подражавам на никого. Уча се и примемам съвети от всеки, но се старая да имам свой стил.
– Имало ли е опит за натиск върху теб от страна на външни фактори за предварително решаване изхода на дадена среща?
– Не, никога, за което съм благодарен на всички. Искам да кажа, че може да не съм кой знае колко добър съдия, но в отношение на честността съм безкомпромисен и това е качеството ми, с което се гордея. Мога да гледам всички право в очите.
– Мнението ти за черното тото.
– Като извънземните. Всички сме чували за тях, но никой не ги е виждал.
– Беше един от талантите като футболист заедно с твоя приятел Иван Точев в ДЮШ на „Беласица”. Какви бяха причините да не навлезеш в големия футбол?
– Може би не съм имал достатъчно качества да играя на високо ниво. Не се сърдя на никого, въпреки че шансовете ми за изява не бяха много.
– Кой те забеляза и подтикна към съдийското поприще?
– Бившият председател на съдийската комисия на БФС Георги Камишев, в момента заместник-председател на дисциплинарната комисия, е наблюдавал внимателно мое ръководство на мач от областната група и ми каза, че ме чака голямо бъдеще.
– Към какво се стреми Ивайло Стоянов като футболен съдия за в бъдеще?
– Да запази добро ниво и да намалява грешките, защото сега отговорността е по-голяма.
– Чувстваш ли сили да ръководиш срещи от ШЛ, ЕП и СП?
– Това не зависи само от мен. Трябва да получа шанс и тогава всички ще видят дали ставам, или не за това ниво. Все още има някаква надежда за това и ще се надявам до последно.
– Спомняш ли си първия ти мач, в който облече съдийския екип?
– Да, беше един селски мач в с. Струмяни и чувството беше невероятно.
– Оценката ти за отиващата си 2014 г. в личен и служебен аспект?
– В личен план съм доволен, всичко е ОК. Получих много добри новини от много близки до мен хора, за които се молех през цялата година и очаквам с нетърпение предстоящите сватби и кръщенки. Що се отнася до професионално, мога да кажа, че в България съм доволен, а в чужбина не.
– С какви надежди ще посрещнеш коледните и новогодишни празници?
– С надежда за много здраве, щастие и късмет за всички мои близки и за всички българи.
* * *
Колеги за качествата на топ рефера на България за 2014 г.:
Любо Славчев, зам.-председател на СК на БФС: „Напълно заслужен приз. Дерби срещите, които му поверихме, ги ръководи по блестящ начин. Ако продължава така и за в бъдеще, го очакват още по-големи успехи и на международните терени.”
Георги Кабаков: „Безспорно това беше най-големият и успешен сезон в кариерата на Ивайло Стоянов. В България се доказа, време е вече това да се случи и в турнирите на УЕФА. Пожелавам му през 2015 г. да се изкачи една група по-нагоре, където му е мястото.”
Георги Игнатов: „Беше на ниво през цялата 2014 г. Нямаше спад във формата му и затова изкара отлично и дерби мачовете между грандовете в българското първенство. Заслужен приз, браво, Иво! Пожелавам му в най-скоро време да пробие в ШЛ, а защо не и на ЕП и СП? Упорит е, можещ е, млад е. Смятам, че ще успее и му го пожелавам от все сърце.”
Емил Вангелов, дългогодишен негов асистент-съдия и съгражданин: „Гордея се с моя колега и приятел. Той е гордост и за община Петрич. Пожелавам му много здраве и успехи най-вече на международните терени, защото в България вече се доказа.”
Никола Марков, дългогодишен асистент-съдия: „Заслужен приз за Ивайло Стоянов! Отличен на дерби мачовете на „Лудогорец” – ЦСКА, „Литекс” – „Левски”, „Левски” – ЦСКА. В доста мачове му асистирах. Разчита на целия колектив, голям приятел и точен във взаимоотношенията, с две думи – супер професионалист. Пожелавам му пробив и в ШЛ.”
Снимки:
1 Ивайло Стоянов на футболния терен
2 Министърът на спорта Красен_Кралев награждава Ивайло Стоянов за съдия №1 на България.
3 На сватбата на сестра си Дани и зет си Ивайло Хаджигаев със съпругата си Фотка (вляво) и чаровния си син Иван