На вниманието на социалния министър Ивайло Калфин: Безработица тормози младите хора в Благоевград, Галина Петрова: Завърших ЮЗУ с отличие, детската ми мечта е да съм учителка, а сега се лутам без успех от училище на училище

Filed under: Актуално от днес,Благоевград |

Психолози: Голяма част от самоубийствата се дължат на факта, че хората са на улицата без пари

15-06-01  namalqvat-broq-na-biurata-po-truda-56364

Младите хора в Благоевград все по-често попадат в капана на безработицата. Стотици са търсещите работа и независимо от ценза и образованието си, което имат, те са категорични, че са без претенции за това какво ще работят. Галина Петрова по образвание е педагог. Тя е родом от Силистра, но преди седем години завършва висшето си образование в ЮЗУ „Неофит Рилски” в Благоевград. В града като студентка тя среща голямата си любов и след продължителна връзка двамата се женят.

 

15-06-01  Галина Петрова

Към днешна дата Галя е омъжена, с едно дете на почти 3 годинки, все още млада, начетена, но безработна. Пред наш репортер тя разказва, че това да бъде учителка е детската й мечта. „Нямате си представа колко щастлива бях, когато ме приеха студентка в университета в Благоевград. Винаги съм искла да бъда учителка, да се грижа за децата, да ги уча и възпитавам. Завърших ЮЗУ с отличие, в дипломата си имам само една петица. Когато се дипломирах, си казах: „Ето, мечтата ми се сбъдна, оттук нататък ще работя това, което искам”, споделя тя. И тогава за Галя започва ходенето по мъките – в продължение на повече от три години тя се лута от училище в училище, от датска градина в детска градина с идеята да започне работа. Явява са на десетки конкурси и интервюта за работа, но безрезултатно. „Много бързо, след като завърших, намерих работа в едно училище, но за съжаление мястото ми там бе временно, тъй като бях по заместване. Колежката се върна на работа, а аз останах на улицата – с диплома на отличничка и безработна”, споделя още Галя. „Няма и ден, в който да не съм питала някой някъде за работа, подала съм стотици СV-та навсякъде, където съм видяла пусната обява, но нищо. Вече се отказах да търся работа като педагог, сега искам просто да работя, каковто и да е, хигиенистка, барманка, сервитьорка, нама значение. Само със заплатата на съпруга ми не можем да се оправим”, казва още тя. Подобна е и историята на 46-годишния електронен специалист от Благоевград Мирослав Тончев. От година той не може да намери работа в сферата, която иска, и затова днес търси каквото и да е само за да преживява.  „Не е като да не съм опитвал. Преди време ходих на интервю дори за работа като търговец и ми предложиха договор, но когато видях условията, реших да откажа. Нямаше дори основно заплащане, само комисиони и ми се стори, че ще ми струва пари дори само за да отида на работа“, спомня си той. „Дори вече търся работа в супермаркет, за да изкарам някакви пари“, категоричен е Мирослав. И докато експертите от Бюрото по труда в Благоевград отчитат намаляване на равнището на безработицата в региона, положението на улицата остава тежко и страшно за хората без работа. Психолозите пък са категорични, че зачестилите напоследък самоубийства сред младите в повечето случаи се дължи именно на факта, че са без работа, без пари и без каквито и да било средства за препитание.

Снимките:

1 Мирослав Тончев

2 Галина Петрова,

 

Spread the love