Министър Танева: Земеделските производители ще си поделят 949 млн. лв., отваряме мерките за модернизиране на стопанствата и за младия фермер

Директните плащания ще донесат на земеделските производители над 1,4 млрд. лева. Добрата новина дойде преди няколко дни от земеделския министър Десислава Танева. Агенция ПИК потърси министър Танева за повече подробности по горещата тема. Разговаряме с министър Танева по телефона от Брюксел, където тя участва активно в заседание на Съвета по земеделие и рибарство на Европейския съюз.

– Г-жо Танева, по какъв начин ще бъдат разпределени директните плащания на земеделските производители, които възлизат на над 1 млрд. лева? 

– Това е сума за директните плащания към земеделските производители. В началото на месеца на среща при премиера Борисов бе поет ангажимент към тях, който сега е изпълнен. Сумата е общо 949 млн. лева и ще отиде при земеделските производители, които са кандидатствали за единно плащане на площ от кампания 2014 г. От миналата година за първи път се приложи схемата за преразпределителното плащане. Парите ще бъдат преведени до края на март т.г. след съответните изчисления и проверка за наличие на изкуствено разделяне на кандидати, за да се включат в това ограничение до 30 хектара, защото преразпределителното плащане е за малки стопанства. Ставката на декар по това плащане е 270.51 лева на хектар, при условие че ставката по СЕП на заявените площи е 300.96 лева на хектар, защото заявените за подпомагане площи са малки – над 3.8 млн. хектара, а заявените в ЕС преди определянето на пакетите, е 3.49 млн. хектара. Затова ставката е малко по-ниска. През пролетта след съответното представяне на документи ще се извърши доплащането, което е минимално.

След изчистване на спорните моменти предстои да бъдат разплатени още около 100 млн. лева. В края на ноември и началото на декември м.г. животновъдите получиха средствата от националното си доплащане, а днес ще им бъде наредена останалата сума от 30%. Общият бюджет по това плащане е 35 млн. лева.

– Очаквате ли и други големи суми да бъдат отпуснати от Европа на българските земеделски производители и животновъди?

– Да, разбира се. Най-важното за нас е, че очакваме да стартира програмата за развитие на селските райони, за да няма отново нулева година за земеделските производители. Финализираме детайлите по този въпрос с Европейската комисия. Изпратили сме нашите отговори на 426-те забележки. Провели сме срещи с еврокомисаря по земеделие. Имаме неофициално одобрение и на риск на държавата ще отворим двете мерки, които представляват най-голям интерес за земеделските производители.

– Кои са тези мерки?

– Първата мярка е 41, или старата 121. Тя е за модернизиране на селските стопанства. След това ще стартираме и програмата за младия фермер. Това е планът, по който работи нашия екип.

– Насочват ли се повече млади хора със земеделие?

– Да. Интересът към земеделието е все по-голям. Много млади хора се научиха как се кандидатства за средства по европейските програми. Повиши се и административният капацитет.

– Смятате ли, че България отново ще бъде фактор в Европа по отношение на земеделието?

– Смятам, че вече може да се каже, че България е фактор в някои от секторите, свързани със земеделие, и че е конкурентоспособна. В последните години особено много се разви зърнопроизводството. И по повод начина на подпомагане, и по повод на това, че разходите на декар в сравнение с другите видове производства са по-малко. Имаме дадени стопанства, които пробиват на европейските пазари. Надявам се, че с политиките и инструментите на подкрепа в новия програмен период, които ще приложим, ще направим и другите производства конкурентоспособни. Това е наша дългосрочна задача, тъй като няма смисъл от популистки изказвания, че това ще се случи за година или две. Винаги съм казвала, че ликвидацията е лесен процес. Но създаването и развитието са дълги процеси.