Сдобиваме се с нозе като на елените, кагато ходим, не като стоим в ужаса си, лесно е да се откажеш, нужна е вяра, за да продължиш

Когато сме обстрелвани от съмнения и страхове, трябва твърдо да заявим: „Никога няма да се предам! Бог е на моя страна!” 

Завладей отново територията, която дяволът ти е откраднал. Ако е необходимо, възвръщай си я дори сантиметър по сантиметър, но винаги се облягай на Божията благодат, а не на твоята способност да постигнеш желаните резултати.

В Галатяни 6:9 апостол Павел просто ни насърчава да продължаваме, без да се отказваме. Не се предавай! Не спирай! Не позволявай да те контролира този „предаващ“ се дух. Бог търси хора, които са готови да вървят с Него до край!

Галатяни 6:9 – „Нека не ни дотяга и никога не се уморяваме или отегчаваме да постъпваме благородно и да вършим добро, защото в точното време и в определения сезон ще пожънем, ако не се отпускаме, ако не се обезсърчаваме и ако не се отказваме.“

Исая 43:2 – „Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, и през реките – те не ще те потопят; когато минаваш през огъня, няма да се изгориш или опариш и пламъкът не ще се разпали над теб.”

Каквото и да преживяваш и през каквото и да преминаваш сега в живота си, насърчавам те да го довършиш докрай, без да се предаваш. Авакум 3:19 казва, че начинът, по който придобиваме нозе като на елените (животни, които без проблеми изкачват височини и хълмисти терени), е като ходим, не като стоим в ужаса си, а като вървим и напредваме духовно по височините си от неприятности, страдания и отговорности. Господ ни помага да напредваме духовно, като върви редом с нас и ни укрепява и насърчава да „продължаваме, без да спираме“ в трудните моменти. Лесно е да се откажеш. Необходима е вяра, за да продължиш докрай. ИЗБОРЪТ Е ТВОЙ!

Второзаконие 30:19 – „Днес призовавам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословенията и проклятията; затова избери живота, за да живееш ти и потомството ти.”

Хиляди по хиляди мисли идват до нас всеки ден. Умът трябва да се обновява, за да може да следва това, което е от Духа, а не от плътта. Нашият плътски (светски) ум толкова добре се е упражнявал в своеволното мислене, че не е необходимо да полагаме каквито и да било усилия, за да имаме погрешни мисли. Затова трябва умишлено да си поставим за цел да имаме правилно мислене. След като вземем решение да придобиваме Божия ум, ще трябва да избираме и да продължим да избираме правилните мисли.

Точно когато започнем да мислим, че битката в ума е твърде трудна и не можем да я спечелим, тогава трябва да сме в състояние да съборим подобно мислене и да изберем да мислим, че ще успеем! Не само ще трябва да изберем да мислим, че ще успеем, но също така трябва и да вземем решение да не се отказваме. Когато сме обстрелвани от съмнения и страхове, трябва твърдо да заявим: „Никога няма да се предам! Бог е на моя страна! Той ме обича и ми помага!“ В живота си ще трябва да взимаме множество решения. Във Второзаконие 30:19 Господ казва на Своя народ, че е поставил пред тях живота и смъртта и ги предизвиква да изберат живота. В Притчи 18:21 ни се казва, че има смърт и живот в силата на езика и онези, които го обичат, ще ядат плодовете му…

Нашите мисли се изявяват в думите ни. Затова е изключително важно да изберем да имаме животворни мисли. Тогава и думите ни ще бъдат подобаващи. Когато битката изглежда безконечна и смяташ, че не можеш да се справиш, спомни си, че твоята задача е да препрограмираш един изцяло плътски, светски ум да започне да мисли така, както Бог мисли. Помислете си само, Бог е на ваша страна. Аз вярвам, че Той е най-добрият „компютърен програмист“, който е на разположение. (Умът е като компютър, пълен с доживотни вируси и „боклуци“.) Бог работи дори и в теб, за да го изчисти, ако, разбира се, си Му позволил да поеме контрол над твоите мисли. Той препрограмира ума ти. Продължавай да Му съдействаш и не се предавай! Определено това ще отнеме време и няма да е никак лесно, но ако изберете Божия начин на мислене, значи вървите в правилната посока. Това време ще е заето с вършене на нещо – защо тогава това нещо да не е вървене напред вместо затъване в една и съща тиня до края на живота ви.

Второзаконие 1:6-8 – „Господ, нашият Бог, ни говори на Хорив, казвайки: Достатъчно сте седели на тази планина. Обърнете се, тръгнете на път и идете в планинската страна на аморейците… Ето, Аз поставям тази земя пред вас; влезте и завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраам, Исаак и Яков, че ще я даде на тях и на потомството им след тях.”

Във Второзаконие 1:2 Мойсей посочва на израилтяните, че пътуването до границите на Ханаан (Обещаната земя) трае само единадесет дни, но се оказва, че на тях са им били необходими цели четиридесет години да стигнат до там. После в 6-и стих им казва: „Господ ни говори, казвайки: Достатъчно дълго сте седели на тази планина.”

Ти застоял ли си се прекалено дълго на една и съща планина? Дали си прекарал четиридесет години в опит да преминеш единадесетдневен маршрут?

Бог ми показа, че израилтяните останаха в пустинята, защото имаха „пустинен“ манталитет – начин на погрешно мислене, който ги държеше в плен. За това ще говорим по-късно, но сега искам да ви насърча да вземете качествено решение, че ще обновявате ума си и внимателно ще подбирате своите мисли. Настройте се на вълната на победата, не спирайте, докато не спечелите битката изцяло и не завладеете напълно вашето наследство.

Снимка:  Каквото и да преживяваш и през каквото и да преминаваш сега в живота си, довърши го докрай, без да се предаваш.