Завистта и сравняването с другите е белег за несигурност, осъзнаването, че сме отделни индивиди, е най-ценната истина, която Бог ни дава

Filed under: Глас Свише |

Според светската система най-добре е да бъдеш няколко крачки пред всички, според Библията не може да се постигне мир, докато не се освободим от нуждата да се съревноваваме с другите

55-15-01  -d4s7xr1

„Когато Петър го видя (Йоан), каза на Исус: Господи, а на този какво ще стане? А Исус му каза: Ако искам да остане той (да живее, да оцелее), докато Аз се върна, тебе какво ти е? [Какво ти влиза в работата?] Ти само следвай Мене.“ Йоан 21:21-22

В Йоан, двадесет и първата глава, Господ разговаря с Петър за трудностите, които трябва да понесе, за да служи на Бога и да Го прославя. Веднага след като Исус му казал тези неща, Петър се обърнал, видял Йоан и бързо попитал Господ каква е волята Му за Йоан. Петър искал да бъде сигурен, че след като самият той трябва да премине през такива изпитания, то и Йоан ще преживее подобни. В отговор Исус вежливо му казал, че това не му влиза в работата. Да се бъркаш (да обмисляш) в работата на някой друг, ще те държи вързан в пустинята. Ревността, завистта, сравняването на нашите обстоятелства с тези на другите е пустинен манталитет.

Притчи 14:30 – „Спокойният и кротък ум и сърце са живот и здраве за тялото, а завистта, ревността и гневът разлагат костите.”

Завистта кара хората да се държат грубо и безсърдечно. Точно завистта накарала братята на Йосиф да го продадат в робство. Те го мразели, защото баща им го обичал много силно. Ако в семейството ви има някой, към когото изглежда, че има по-голямо благоволение, отколкото към вас, не мразете този човек. Просто се доверете на Бога! Правете това, което Той иска от вас, вярвайте Му за Неговото благоволение и в крайна сметка ще бъдете точно като Йосиф – невероятно благословени. Тълковният речник на думите в Новия завет на Вайн определя гръцката дума, преведена като завист, като „чувство на недоволство, породено от виждането или чуването за напредъка и благоуспяването на някой друг.“ 1. Ревността е обяснена от Уебстър като „смесени чувства на завист, неспокойство или огорчение“ 2. Аз обяснявам това определение като да бъдеш обезпокоен и изплашен да не загубиш това, което имаш, а да го получи някой друг, огорчение и сдържаност към успеха на някой друг, породени от завист.

НЕ СЕ СРАВНЯВАЙ. НИТО СЕ СЪСТЕЗАВАЙ

„Стана още и препирня помежду им за това кой от тях ще бъде (ще има репутацията на) по-голям. А Исус им каза: Царете на езичниците са като богове над тях и господаруват, владеят ги като императори, богове над тях и тия, които ги владеят, се наричат благодетели и вършещи добри дела. Но между вас не трябва да бъде така; дори напротив, по-големият между вас нека стане като по-малкия, и който началства – като онзи, който слугува.” Лука 22:24-26

Завистта, ревността и непрекъснатото сравняване с другите е често срещан белег на чувството за несигурност. Ако не се чувстваме сигурни в собствената си стойност и цена като отделни индивиди, съвсем естествено е да започнем да се съревноваваме с всеки, който в нашите очи изглежда преуспяващ и се чувства добре. Осъзнаването на факта, че съм отделен индивид (за когото Бог има уникален и личен план за живота), всъщност се оказа една от най-ценните и освобождаващи истини, които Господ ми е открил. И учениците на Исус са се борели със същите неща, с които се сблъскваме и ние. В Лука 22 виждаме учениците да спорят кой от тях ще е по-велик. Отговорът, който Исус им дал, бил, че ще бъде велик този, който е готов да стане слуга на всички или да бъде счетен за най-нищожен. Нашият Господ е прекарал голяма част от времето си, поучавайки Своите ученици, че животът в Царството всъщност е напълно противоположен на това, което казва светът или човешката плът. Той ги учел на неща като: „Мнозина, които са първи, ще станат последни, а последните ще станат първи.“ (Марк 10:31) или „Радвайте се с тези, които са благословени.“ (Лука 15:6,9) или „Молете се за враговете си и благославяйте тези, които ви гонят.“ (Матей 5:44). Светът нарича всичко това глупост, но Исус ни казва, че това е истинска сила.

Галатяни 5:16 – „Да не ставаме тщеславни, погълнати от себе си, предизвикателни, провокиращи, съревноваващи се и дразнещи един друг, като си завиждаме и се ревнуваме един друг.”

Според светската система най-доброто място, на което можеш да бъдеш, е няколко крачки пред всички останали. Популярното мнение е, че трябва на всяка цена да стигнем на върха, без значение кого и колко ще нараним. Но Библията ни показва, че не може да се постигне истински мир и спокойствие, докато не се освободим от нуждата да се съревноваваме с другите хора. Дори и по време на забавни игри духът на съревнование излиза наяве и хората, вместо да си почиват и да имат хубаво време, започват да се карат и да спорят кой е истинският победител на играта, дали са играли честно и т.н. Съвсем естествено е хората да играят не с цел да загубят, а да влагат всичко от себе си, за да се справят добре. Но когато човек не може да се наслаждава на играта, освен ако не печели, то тогава със сигурност има проблем, който е дълбоко вкоренен в него и му създава и множество други неприятности в живота. Определено трябва да правим най-доброто, на което сме способни във всяка работа, която вършим. Няма абсолютно нищо лошо в това да искаш да се справиш добре и да напредваш в професионалната си кариера. Но ви насърчавам да не забравяте, че повишението в живота на вярващия идва от Бога, а не от хората. Не е необходимо да играем светските игри, за да напредваме в живота.

 

 

Снимка

 

Завистта кара хората да са груби, когато човек не може да се наслаждава на играта, освен ако не печели, има проблем, който е дълбоко вкоренен в него.

Spread the love

Коментар за: Завистта и сравняването с другите е белег за несигурност, осъзнаването, че сме отделни индивиди, е най-ценната истина, която Бог ни дава

  1. Преживените трудности са дадените прошки пречистили и обновили същността ми като човек,който продължава напред и живее с ясната и чиста мисъл за постигане на сегашни успехи във властващото персонално представяне за изличане на есенцията от личните ми изяви.

    ЕКА
    2015/март/11 at 18:44 PM