Дора Кърджилова от експерт в изчислителен център се срива до работничка в горското: Попитах Господ такава съдба ли ми е отредил, в облаците съзрях усмивка и отчаянието ми се изпари

Filed under: Актуално от днес,Перник |

81-08-01

Дора Кърджилова изгони тежестта и умората с божията усмивка. Жената е изтърпяла много, загубила е работата си, върху плещите й се е струпала невероятна умора, но вярата й в Бог я вдига на крака. Ето какво разказа за своето лично чудо Дора:

„Дойде демокрацията, а също и съкращенията. Съкратиха ме. Стоях известно време без работа, но дъщеря ми беше студентка, а синът войник. Потърсих си работа. Започнах да работя като залесител към Горско стопанство в града. Работата беше за мене много трудна, почти непосилна. Есента копаехме тераси по баирите, пролетта засаждахме фиданки, а през лятото ги окопавахме. Понякога тревата беше по-висока от нас, а засаденият дъб едва надничаше от земята на две листенца. Работех там вече четвърта година. Започнах силно да слабея и да губя сили. Един мъглив и студен есенен ден уморена, едва местейки краката си, с тежка раница на гръб, крачех по баира към дома. Мислех си за това къде бях и къде съм сега. Работех в изчислителен център като системен оператор, а сега копая с безработните по горите. Всяка обедна почивка заспивах край огъня от умора, върху снега, постлала под себе си няколко клона и стари дрехи. Мислех за това, което ме чака в бъдеще, и си казах: Господи, това ли е съдбата, която си ми отредил? Това ли е Твоята воля за мен? Какъв е урокът, който трябва да науча тук? Споменавайки името на Бога, неволно погледнах към небето. И там, сред облаците и мъглата, видях как за миг някой ми се усмихна. Погледнах пак – там нямаше нищо. Изведнъж раницата престана да ми тежи, умората изчезна някъде и бодро и весело много бързо изкачих баира и се прибрах у дома, окриляна и обнадеждена. Така и кръстих моята опитност – „Божията усмивка“.

Още докато карах библейския курс, Светият Дух е работил мощно с мен, но аз не съм разбирала. След всеки урок започвах да правя това, което ми казва проповедникът, без, разбира се, да осъзнавам това. След урока за молитвата на сутринта реших, че е добре да се помоля за първи път в живота си: Господи, АКО ТЕ ИМА, моля те опази ни през този ден. В името на Исус, амин!

Обичам да ходя на работа по-рано. Тъкмо подготвях инструментите си за работа и… Не помня да съм чула звук, но повдигнах очите си нагоре и изтръпнах. Една от осветителните тръби се беше откачила и падаше право пред мен на масата. Трябва да ви кажа, че нямам никакво чувство за самосъхранение. Пълни са с инертен газ, гърмят като бомбички и се разпиляват на хиляди малки парченца. Стоях като парализирана. Вече се виждах обезобразена от парченцата стъкло. Но една невидима ръка хвана тръбата – луминисцентна лампа, задържа я за миг във въздуха, дори видях как тръбата се разклати малко и същата тази ръка постави бавно и внимателно тръбата пред мен на масата, без да гръмне, без да се повреди. Имайте предвид, че те са окачени на 7-8 метра над мен. Изпълних се с ужас, после с благодарност. Повече никога не казвам „Господи, ако Те има“. Знам, че е жив и се грижи за мен.

Години по-късно, вече член на църквата, връщайки се към тази случка, разбрах, че колкото и незначителна, малка и невярваща да съм, Бог ме обича и се грижи за мен. Той направи чудо само за мен, за да не се съмнявам в Неговото съществуване”.

 

Снмката

Дора Кърджилова

 

 

Spread the love