Самоукият художник Красимир Тодоров-Индианеца от Кюстендил нарисува 200 икони, огън не ги лови
В Благоевград го наричат Рафе Клинче, поискал да го осинови баба му, за да сбъдне мечтата си да учи в Художествената академия
Самоукият художник Красимир Тодоров, познат като Индианеца в Кюстендил, има нарисувани над 200 икони. Той се влюбва в четката и боите още от 5-годишна възраст, когато негова детска учителка е била Елка Иванова.
Решава да кандидатства в Художествената академия и да изпълни заветната си мечта да стане художник. За подготовка преди кандидатстудентските изпити отива при художника Венко Петров. Подготвя се при него около две седмици, когато учителят му казал: ”Върви си, ти нямаш нужда от уроци по художество, ти си роден художник!”.
След изпита в София много харесват картината, с която се е представил, но не го приемат, защото не е бил син на активен борец. Тогава той решава да го осинови баба му, която била такава, но това не била толкова лесна работа и впоследствие нещата не се случват и той остава извън Художествената академия. Талантливото момче започва да рисува каквото му попадне: икони, огради, каруци, стени, картини, портрети на близки, познати и приятели, карти таро, прави и дърворезби. Използва разнообразни материали, смесени техники, рисува не само върху платно, хартия, кожа, стъкло, керамика, а иконите най-хубави ставали върху изчепено дърво. Нарисувал е над 200 икони с различни изображения.
Красимир завършва техникума по дървообработване с много добър успех. След това се посвещава на рисуването и става толкова известен, че започват да го канят в Банско, в Пловдив, в Раковски, в Благоевград, по морето и къде ли още не. В Благоевград започват да го наричат с името на героя на Димитър Талев – Рафе Клинче от романа „Железният светилник”. Толкова много се засяда в Благоевград, че гражданите са го мислели за местен. До момента в пет черкви е изработил аналоето и притворните врати, които гражданите ги приемат като в някакво чудо. Красимир рисува още в параклиса в двора на МБАЛ „Никола Василев” в Кюстендил, където пресъздава образа на Христос. Специални картини претворява в дома на гастроентеролога д-р Петков. Художникът има две деца от две различни жени, които е обичал, без да минава под венчило. Една от жените му умира преди четири години. Родителите му помагат да се отгледат децата му, като особени грижи са полагали баба Маца Михайлова Пенкова и дядо Александър Митев Пенков. ”Когато рисувам, се успокоявам!”, споделя художникът Красимир Тодоров. Сред неговите картини са „Тайната вечеря на седмаците”, иконите на Света Богородица, свети Архангел Михаил, свети Иван Рилски, света Петка. В родния си град Кюстендил е направил много камини, дърворезби, аналоето в църквата на площада при поп Венци. В Петрич е изобразил върху стени васови сцени по поръчка на частни лица. Ясновидката Гергана Ангелова от Петрич, която си купува къща в Раковски, го вика да й лепи оградата на двора с каменна облицовка. Най-впечатляващ е фактът, че през 2009 г. в Кюстендил в църквата става пожар от инсталацията и до дървеното бюро, където са иконите на Красимир, пожарът секва необяснимо. За Великден той нарисува прекрасни картини върху гърба на магазините във вътрешната част на еврейската сграда „Шалом”, където е и офисът на вестник „Вяра”. Когато минават гражданите покрай тях, им става по-хубаво, особено след дългия работен ден.
Снимките:
1 Красимир Александров – в офиса на вестник „Вяра“
2 Иконите, непосредствено стоящи пред двете жени, се намират в църквата „Успение Богородично“.
3 Картините са нарисувани от него.