Кметът Иван Иванов и театрал №1 Иво Горчев отвориха ритуално вратите на киното в Перник с прожекция на „Козият рог”

Filed under: Перник |

Дъщерята на режисьора Методи Андонов, изиграла малката Мария в култовия филм: Татко наистина отряза косата ми с ножица за овце, не ни жалеше, караше ме да гледам най-тежките сцени

Copy of 87-06-02-Невена Андонова Copy of 87-06-02-откриване кино 2

Кметът Иван Иванов и директорът на театъра Иво Горчев отвориха ритуално вратите на възроденото кино в града. Направиха го стилно и с много вкус, пожелавайки „Добре дошли” в зала „Георги Русев” на хората, чиято отколешна мечта вече е факт. Направиха го с една от емблематичните ленти за българското кино – „Козият рог”. „Театърът, който се възроди след унищожителния пожар през 2004 година. Театърът, който миналата година отбеляза своята 95-а годишнина. След прекъсване от 25 години градът ни отново има своя киносалон, в който ще може да се покаже най-доброто от българското и световно кино. И неслучайно днес отваряме вратите му с „Козият рог”. Защото творческата история на този филм е тясно свързана с Перник. Негов режисьор е нашият земляк, големият Методи Андонов, чиято дъщеря е тази вечер сред нас. В този филм искри неподражаемият талант на актьорите Катя Паскалева и Антон Горчев, професионално свързани с нашия театър и нашия град. Не на последно място, защото във филма са увековечени и нашите сурвакари от Пернишко”, каза Иван Иванов.

Copy of 87-06-02-откриване кино

За почитателите на седмото изкуство бяха изключително интересни спомените на дъщерята на режисьора Невена Андонова, която също е режисьор, изиграла ролята на малката Мария в филма. „Моите спомени за „Козия рог” са може би първите ми съзнателни спомени в живота. Баща ми режисираше живота на екипа от сутрин до вечер не само пред камерата, а и зад нея, навсякъде. Без да ни жали, той взимаше от всички нас всичко, което му върши работа. Не пожали и мен, въпреки че бях дете. Накара ме да бъда свидетел на всички сцени, дори най-тежките, по време на снимките, на скандалите, които вдигаше например на техническите екипи, когато се снимаше епизодът с изнасилването, само и само да изостри сетивата на актьорите, за да ги накара да почувстват с цялото си същество трагедията и именно този кошмарен епизод да бъде заснет само с един дубъл. Отряза наистина косата ми с ножица за стригане на овце. Бях свидетел и част от атмосферата, която за мен, като дете, тогава беше много страшна. Въпреки всичко обаче тя беше и магия, беше невероятна и потвърждаваше постоянното отношение на татко към работата му. Той беше щастлив човек по отношение на нея, щастлив от живота, който страшно обичаше, както страшно обичаше киното, както страшно обичаше театъра.

Когато пораснах, след като той си отиде, вече започнах да научавам и други неща за „Козият рог”. Научавах друга част от истината. Например за него проблемите са започнали от първия миг, в който е решил да прави филма. Не са одобрявали сценария, който той е написал, и се е борил наистина за всеки детайл, всяка дума от него. Борил се е за всеки сантиметър от тази лента.

Истината е, че е започнал да се бори за филма от първия миг, в който баща ми е решил да го прави. Не одобрявали дори избора на актьорите, които участват във филма, дори и на Катя Паскалева. Не са одобрявали музиката. Не са одобрявали монтажа, даже има един протокол, в който мастити културтрегери заявяват, че филмът трябва да започне оттам, откъдето е спрял. „Козият рог” не е допускан до световните кинофестивали, от които е бил искан. Не са пращани кинокопия, когато е бил поискан от американската филмова академия за участие за наградите „Оскар” за чуждоезични филми. Не са дали на татко и цветна лента, на която да бъде заснет „Козият рог”, затова той е черно-бял. Днес си мисля, че това е направило филма по-завършен и по-многоцветен, по-многопластов. И въпреки всичко обструкции, всички трудности, всички страдания, през които е минал баща ми по време на заснемането, той никога не се е предал, не е забравил това, което е искал да направи, не е направил и най-малкият компромис и „Козият рог” е факт. Това, което всъщност искам с тези спомени да ви кажа, е, че никога не бива да се предаваме, че не бива да забравяме какво искаме да направим в този живот!”, сподели с много вълнение дъщерята на големия режисьор пред пернишката публика, която изгледа безмълвно гениалния филм, с гениален режисьор, гениални актьори, с който „проходи” след близо две десетилетния пернишкото кино. А когато светлината от екрана угасна, зрителите дълго не можеха да се отърсят от магията на тази прекрасна лента.

 

Spread the love