Проповедникът Коста Ганотис: Без да помислим за Бог, без да се прекръстим, скачаме в колата и потегляме… много хора не осъзнават, че така попадат в арена с диви зверове, а като се случи злото, питат: Боже, защо го допусна?

Когато ставаме сутрин, не си даваме сметка, че именно Бог ни е събудил, че сънят е половин смърт…

Един човек отишъл при стареца Сампсон и му казал: „Чета Псалтира и не разбирам какво пише!“, а старецът отговорил: „Не прéчи! Дяволът го разбира!“. Когато се молим, да знаете, че около нас става война – от едната страна са демоните, а също така и ежедневните грижи. Затова не е случайно, че в Херувимската песен не се молим да ни оставят изкушенията, трудностите, проблемите, а житейските грижи. Защо? Защото изкушенията и трудностите можем да оставим в ъгъла, но в онзи час изкусителят върши своето коварно дело, като пред нас изправя всички онези ежедневни задачи, които имаме да вършим – трябва да готвим, да вършим друга къщна работа… това не са лоши неща сами по себе си, но и затова в този случай са коварни – ако човек има лоша мисъл, той по-лесно изобличава себе си и не позволява лесно на ума си да се рее. Но нашите eжедневни дела са най-удобният час на изкусителя, защото той ни хваща и буквално ни диктува: „Ще направиш и това, и онова, ще отидеш и в болницата да видиш болния, това са Божии дела!”. Така дяволът постига това, което иска: не те оставя дори за миг да се помолиш и да намериш мир в душата си и в Бога. Св. Йоан Златоуст казва: „Молитвата е велико оръжие, ако се върши с разположението, с което подобава. Тя е голямо оръжие, ако човек го използва по начина, който подобава”. Молитвата е голямо оръжие и утеха, тя е съкровище, пристанище, свещено и неприкосновено място. Проповедникът Коста Ганотис казва нещо много хубаво: „Когато тръгваме сутрин за работа, дори не се прекръстваме, нито целуваме иконите, нито казваме „Отче наш”, нито „Царю Небесний”, нищо. Влизаме в колата и сякаш попадаме на арена, на която сме заобиколени от диви зверове. Заставаме на арената невъоръжени, голи, а имаме претенцията нищо да не ни се случи, да не ни се случи някакво зло, а ако ни се случи, казваме: „Боже, защо го допусна?“. А ти как се въоръжи, как се укрепи? Молитвата е непобедимо оръжие, както и кръстът, който носим върху себе си. Те са помнене на Бога. Кръстът не е украшение, не е бижу, което стои на врата ни, а е съзнателна вяра и по-точно свръзката с нашата вяра. Когато ставаме сутрин, не си даваме сметка, че именно Бог ни е събудил, че сънят е половин смърт. Всеки път, когато се подготвяме за сън, трябва да мислим, че утрешният ден може и да не ни завари и е добре да се запитаме какво сме направили досега, какви „отворени” сметки имаме – това ни казват нашите светци. Затова, когато свърши Повечерието, отците правят поклон един на друг – защото не знаят дали Бог ще им даде да видят утрешния ден.

Колко важно нещо е да се молим! Свети апостол Павел, както и нашият Господ говорят за непрестанната молитва, за постоянната молитва. Как ще стане това? Като живеем в постоянно помнене на Бога. Трябва винаги да помним Бога, дори и особено в ежедневните занимания. Докато например миете чинии, можете да слушате църковни песнопения. Докато например чистите къщата си, казвайте си Иисусовата молитва. Постоянно. Така дяволът не намира място в нас. Защото умът на човека, както казва старецът Паисий, е като фабрика – каквото му дадеш като основен материал, това произвежда. Тоест ако от сутринта сме сменили всички телевизионни канали, чули сме клюките, предвидимо е умът ни да „роди” мисли, с които е бил нахранен. Злото е „заразно”, то „прилепва”, както ако човек отиде на някое вонящо място – и той ще поеме от тази воня. Същото става и в духовния живот. Затова е изключително важно да напояваме нивата на нашия ум с добри помисли и естествено с молитвата. Св. Йоан Златоуст продължава: „Молитвата е прибежище, Господ е станал Прибежище за бедния и нещастния. Нищо не може да се сравни с молитвата, с това прибежище и откъм леснота, и откъм сигурност”. Св. Йоан казва, че осъждането е най-лесният грях, който може да се извърши, защото за да извърши други грехове, човек трябва да обходи земята, да се качи на върха на планината и къде ли още не, а за осъждането не е нужно много – само език и целият свят е мъртъв. За молитвата обаче е нужна искра на сърцето. Св. Исаак Сириец също дава отговор на въпроса какво е молитвата: „Тя е езикът на ангелите, делото на ангелите е славословието на Бога, молитвата. Затова монасите се наричат равноангелни, защото тяхното дело е постоянното славословие на Бога, техният живот е подражание на ангелите.” „Молитвата е стена, оръжие, средство за очистване на душата. Тя измива нашата душа, тя е избавление от греховете, тя е извор на безброй блага, тя не е нищо друго освен диалог с Бога и събеседване с Него. Кой би могъл да бъде по-щастлив от човека, който говори с Бога? Молитвата е голямо благо, защото, ако някой говори с някой добродетелен човек, придобива голяма полза от него, но този, който се удостоява да говори с Бога, на колко повече блага ще се наслади, след като молитвата е разговор с Него?!… Молитвата е лекарство, но ако не знаем как да го използваме, няма да имаме полза от него”. Молитвата е много необходима и за начинаещите в духовния живот, но и за хората, които са напреднали в него. В живота на светците не можем да намерим някого, който да не е бил човек на молитвата. Тъй като казваме, че молитвата е диалог с Бога, някой може да попита: „Как се постига този диалог, след като само аз Му говоря, а Той не ми отговаря?”. В молитвата ще чуем Бога в нашето сърце. Когато приключиш молитвата, чувстваш, че Бог ти е говорил. Може да не си чул глас или Бог да е изпратил Свой ангел, но в сърцето си чувстваш, че си получил вест от небето, че не си се молил „на вятъра”, а на живия Бог. Важно е това, което казва един старец в своя книга за постигането на този диалог: „Мисля, че този диалог се постига така: ние говорим на Бога чрез молитвата, а Той ни говори чрез духовното четене”. Колко много пъти сме получавали отговори на важни духовни, но и ежедневни въпроси, когато сме прочели някоя духовна книга или светото Писание?! Неслучайно в молитвата и във всекидневното правило на много монаси, особено руски (например св. Серафим Саровски), но и светогорски, е включено четенето на Четириевангелието или на Псалтира. Духовното четене се превръщало в молитва – човек се молил, четейки Псалтира, но и четейки Псалитра, се молел.

Снимките:

Не забравяйте Бог, когато сядате зад волана.