Бог казва: Искам да те науча как да се отнасяш с тежките характери – покажи по-широко сърце! Проблемен е той, проблемен си и ти! Никому не са нужни изблици на нерви, викове, кавги… Прости на другия!
Имай вяра. Вярата е велико нещо. Тя е живо доверие в Христос, в Неговата сила, в Неговия премъдър промисъл и план за нас, в Неговата любов за нас, за тебе. Бог те обича изключително много. Макар че аз съм много недостоен да ти го кажа, защото не подобава да го чуеш от мен. Това трябва да ти го каже някой по много убедителен начин, защото е много истинно. Бог те обича изключително много, мисли за теб ден и нощ, за твоите въпроси, мъки, желания, скришни мисли, агония. Почувствай, че си в Божиите ръце. Той се грижи за теб, нищо не е случайно в живота и всичко става за твое добро. Бог всичко ще доведе докрай, не само накрая, а и по пътя ще виждаш това. Един мъдър план се плете за твоето съществуване, който те води към зрялост, вяра, мъдрост, сила, святост, красота, вътрешно умиление на душата…
Много от нещата, които ти се случват, са отговори на твоята молитва. Например ти искаш да станеш свят човек, свята жена, нали? Е, как ще станеш свята, просто ей така? Бог ти преподава урок по святост и те пита: искаш ли да се осветиш? Приеми тогава на работа човека, който утре ще те иронизира леко, приеми чистачката на блока, която завчера ти наговори безумни неща. Приеми, моля те, и прости на съседката, която те притеснява, защото я дразни, че в блока няма добра изолация и постоянно ти прави забележки: „Тишина, тишина! Не издържам!”. А ти възразяваш: „Ама, извинявайте, часът е 11 сутринта, не може ли да говорим?”. Какви ли не неща ти се налага да слушаш. Но Бог казва: „Да, но и това е урок, урок по святост, прошка, разбиране на другия, състрадание”. Има проблем този, който се дразни – ти нямаш, но въпросът е ти как се отнасяш към проблемните хора? Добре, да речем, че другият е виновен. Бог казва – искам да те науча на още нещо, как да се отнасяш и издържаш тези, които са виновни и имат тежки характери. Ти покажи по-широко сърце, не бъди и ти такъв. Проблемен е той, проблемен си и ти и след това започват изблиците на нерви, викове, кавги. Прости на другия! Въобще помоли се за всички хора, за себе си, за детето си, за жена си, за мъжа си, за теб и за мене, и аз за тебе и за всички хора.
Не съществува човек, който да не е получавал удари в този живот. Всички в даден момент са изпитали болка и терзание. Няма напълно щастливи семейства и напълно щастлив живот. Не познавам някой, в чийто живот всичко да е в розово и съвършено. Всички минаваме през различни неща. Въпросът е да можем да ги осмислим, да ги обсъждаме, да гледаме очи в очи проблемите си, да не ги крием и скриваме под черджето, както казват, а да ги гледаме, да признаваме, че се чувствам по еди-какъв си начин – изплашен, несигурен, предаден, самичък, безпомощен, уплашен за бъдещето. Всичко това го казвай и обсъждай в твоята молитва към Бога, доверявай го на твоя духовен изповедник, който те ръководи в живота, който също води своята лична борба, и така продължаваме напред. И тъй, не съществува човек, който да не минава през някакъв проблем – малък или голям. Поне аз така мисля. Не ти казвам това, за да те отпусна и за да ти дам лъжовни надежди, просто такива са нещата. Във всеки случай думата „отпускам” е много важна: да правиш нещо отпуснато и спокойно, а не под голям натиск. Нека ти дам пример: един младеж дойде и ми каза: „Сега пуша три цигари на ден, а преди пушех по три кутии. Постепенно ги спирам, мъча се, опитвам се с Божия помощ!”. Аз му казах: „Браво! Продължи така!”. „Какво да правя?”. „Да продължиш! Пуши три цигари на ден!”. Някой друг ме чу и каза: „Какво говориш? Трябва да спре и трите!”. Аз му казах: „Пушил е три кутии на ден! Ако искаш ти му кажи този съвет!”. И когато той му го каза, те се скараха и този, който пушеше, се разсърди и сега не му говори. Аз го попитах: „Е, сега какво постигна? Сякаш аз не можех да му кажа да спре и трите цигари. Въпросът обаче е да спечелиш душата му и да не му убиеш желанието. Знаеш ли три кутии колко цигари имат? Колко са? Трябва да са много. А теб те подразниха трите цигари в сравнение със стотината, които са в трите кутии?”. Понеже мислех, че аз съм снизходителен, рекох да видя какво казват светците, как са се отнасяли към това и намерих подобни истории. Патерикът ме утешава и ми дава много поводи за мисъл и искрено оглеждане – оглеждам себе си и виждам и моята пастирска грижа, т. е. как се отнасям към хората. Казвайки пастирска дейност, се сещам за един светец, който се казвал Авва Пимен (в превод Пастир). Той наистина имал пастирско отношение към хората. Един монах отишъл при него и му казал:
– Отче, един монах дойде да вземе съвет от тебе.
Авва Пимен попитал дошлия монах:
– С какво се занимаваш? Как я караш?
– Сея си нива, основно с ниви се занимавам, харесва ми да го правя и това, което събера, го давам на бедните като милостиня.
– Браво! Добре правиш! Продължавай така! – му казал авва Пимен и със зрението на душата виждал неговото сърце и разбирал много неща.
Друг монах научил това и казал на авва Пимен:
– Добре де, отче, не те ли е срам? Не се ли боиш от Бога? Дойде монах да те пита за съвет, а ти му казваш: „Добре правиш, че се занимаваш с ниви”? Това не е съвет! Така го отклоняваш!
Авва Пимен имал тактика да мълчи пред такива хора. Мълчание. След няколко дена авва Пимен отново извикал монаха, който се занимавал с нивите. Наблизо бил и другият, който преди му направил забележка. Пред него авва Пимен казал на монаха:
– Отче, слушай! Какво ми каза преди няколко дена – че се занимаваш с нивите?
– Да, отче, казах ти, че обработвам нивата си.
– А, отче, грешен съвет ти дадох. Знаеш ли, мислех, че ми говориш за твоя мирски брат, че той има ниви. Ти си монах, не трябва да имаш ниви и да се занимаваш с тях. Ти трябва да вършиш духовен труд, а това, което правиш, не подобава да го правят монаси. Разбра ли ме? Много те моля, спри го!
И скришно казал на другия монах:
– Отче, всичко наред ли е? Поправих ли го? Доволен ли си?
– Разбира се! – отвърнал той. – Сега му даде правилен съвет. Какво му говореше преди за ниви! Сега му каза точно каквото трябва, той е калугер и не му е позволено да прави такива неща.
– Чуй сега – му казал авва Пимен – и отговорът, който ще ни даде този наш събрат.
– И тъй, отче, какво смяташ? Ще спреш да се занимаваш с нивите, нали?
А той, милият, казал:
– Слушай, отче! Прощавай, аз не мога нищо друго да правя. Това зная да правя, това ми харесва и не мога да го спра! Не мога да се вслушам в съвета ти. И те моля, ще продължа и не знам кога ще дойда да те видя отново. Не се чувствам добре така.
Той си тръгнал изключително притеснен и разочарован, с отрязани криле, като затворил вратата.
И другият, който се правил на супераскет, суперправославен, казал:
– Отче, прости ми! Направих грешка, че ти казах да го поправиш. Прости ми!
Авва Пимен му отговорил:
– Отче мой, това, което ми каза, и аз го мога: да проповядвам и да се правя на учител, да „порежа” всички и да им казвам: „Спри това, то е забранено”! Знаех, че нивите не са дело на монаха, но му говорих съобразно неговото равнище, помисъл, мисъл, приспособих се и най-вече го подтикнах да се подвизава. Това беше моята цел. И знаеш ли още? Този монах има ниви, но знаеш ли какво ни каза? „Каквото събера, го давам като милостиня на бедните”. Аз се целих в любовта. Сега обаче знаеш ли какво постигнахме? И наскърбен си тръгна, наскърбих го с това, което казах, т.е. ти да се зарадваш: и сега отново ще прави същото. Ние обаче отнехме неговата радост и спокойствие, които чувстваше в своята дякония. Смутихме го без причина.
Това си пати този, когато тръгва да съветва човека без разсъдителност, любов, просветление от Бога, без – да кажа и другото – без дръзновение към Бога. Защото, за да кажеш това, трябва да си дръзновен. Авва Пимен не го интересувало какво ще кажат хората за него, а му казал браво! Занимавай се с нивите! Той си казвал: ако го накарам да се моли сто часа, той не е за сто часа молитва. Посветен е на Бога, но може да покаже своята любов към Бога и по друг начин чрез неговата дякония. Това докосва повече неговата душа. Всеки, който работи с хора, координира хора и носи отговорност, е пастир, ръководи, пастирства, помага, координира, подкрепя. Видя ли какво казва авва Пимен: аз ли не зная за строгостта, аз ли не зная какво е акривия в духовния живот? Можех да му кажа: това е забранено! Аз също не можех ли да кажа на младежа с цигарите, че цигарите са много вредни за здравето, че това е грях. Добре, можех да го кажа, но знаех, че така ще загубя контакта с него, щях да загубя тази душа, щях да го разочаровам, щях да го „порежа” и това е по-лошо.