Живей смело и уверено, защото Бог е с теб във всяка буря, Исус предупреди Симон Петър за личните бури, които му предстоят, и го успокои: „Но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра…“

Давид пише за верността на Бог: „Когато стъпките на човека се утвърждават от ГОСПОДА, неговия път Му е угоден. Когато падне, няма да бъде повален, защото ГОСПОД подпира ръката му“ (Псалм 37:23-25).

Животът изисква да се научиш да управляваш безопасно бурите, които не можеш да избегнеш. При едно ваканционно пътуване с приятели преживяхме силна морска буря. За да избегне бурята, капитанът се отдалечи от брега, с намерението да плаваме безопасно до следващото пристанище в по-спокойни води.

Ураганът се втурна откъм брега точно на пътя на нашия кораб. Вятърът беше много силен, морето изключително бурно, а пасажерите – уплашени, като някои дори си бяха облекли оранжевите спасителни жилетки, просто за всеки случай. За дългите 36 часа капитанът на кораба трябваше да се изправи срещу това, което се опита да избегне. Понякога в живота се случва точно така – трябва да се изправим срещу нежелани обстоятелства. По практически причини аз бях предпазливо оптимистичен. Вярвах, че капитанът и екипажът са опитни и подготвени да се справят с бурята. Разсъждавах, че корабът е конструиран така, че елементите му да издържат еднакво успешно в добро и лошо време. Предназначението му беше да плава, а не да стои закотвен безопасно на пристанището. Освен това знаех, че бурята е временно отклонение от нормата, а не постоянно състояние. Осъзнаването на истината ще те успокои и окуражи. Животът може да е изпълнен с много турбуленции – лични и професионални. В такива времена убежденията се разклащат, а несигурността избуява. Дните стават неприятни, бъдещето несигурно. Тези, проповядващи мрак и осъждение, както и тези с пожелателно позитивни, но празни успокоения загубват гласа на разума и баланса. Животът е буря, през която трябва да плаваме – не е нито кратко неудобство, нито краят на света. Както корабът е конструиран да издържа и в бурно време, и в тихи води, така твоята вяра е направена за бурно време. Учениците се озоваха сред разярена буря, която ги караше да се страхуват за своята безопасност. „А Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина… И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?“ (Марк 4:35-41). Истинската вяра е за времената, когато идва нечакана болест, когато средствата са оскъдни, когато отношенията са обтегнати, когато въпросите са повече от отговорите или в други ситуации на отчаяние. Исус е с теб във всяка буря. Исус предупреди Симон Петър за личните бури, които му предстоят, но също така го успокои: „Но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра…“ (Лука 22:31, 32). Исус се моли за теб, но ти трябва също да се молиш. Молитвата има огромно значение за твоята вяра. Тя е „котва за твоята душа“ (Евреи 6:17-20). Винаги е време да търсим Бог. Време е да имаме вяра. Време е да се доверяваме и да вярваме. Твоята вяра ще устои на всяка буря, когато се молиш, познаваш и се доверяваш на Божието слово и слушаш гласа на Бог в своето сърце.

Молитвата ми за теб днес е: живей смело и уверено във всяка буря.

Защото има неща, които просто се случват сред рутината на всекидневния живот. Дали тези събития са случайни съвпадения, или божествено провидение? Някои неща се случват като част от живота – ти и аз не сме изключение от това, но Бог ни придружава по всяко време и при всяко обстоятелство (2 Царе 6:13-17). Но има и моменти, които са с божествена цел и назначение. Аз не живея в свят, в който всичко е просто плод на случайност. Аз избирам да вярвам, че такива моменти могат да бъдат от провидението, доказателство за любящата бащина ангажираност и инвестиция в моето и твоето благоденствие. Йов се доверяваше на Бога: „Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми“ (Йов 10:12).

С убеденост Давид пише за верността на Бог: „Когато стъпките на човека се утвърждават от ГОСПОДА, неговия път Му е угоден. Когато падне, няма да бъде повален, защото ГОСПОД подпира ръката му“ (Псалм 37:23-25).
Колко уверено би живял, ако беше убеден в постоянството на Божието благоволение и удовлетворение?

В живота може да се случват ужасяващи неща. Понякога може да имаш повече въпроси, отколкото отговори – смущаващи въпроси, които започват най-вече със „защо”. Колкото повече се бориш да видиш смисъла в необяснимото, толкова по-трудно става това. В такива моменти изглежда, че всеки план, който си направил, се е объркал. Нещата, в които преди си бил убеден, изглеждат несигурни. Животът невинаги тече гладко и утрешният ден рядко ти носи това, което очакваш. Озадачен и разтърсен, може би се питаш: „А сега накъде?“ Когато животът изглежда несигурен, е важно да запазиш емоционално и духовно равновесие.

Почувствай със сърцето си духовната страст на Павел, докато пишеше думите: „За да позная Него и силата на Неговото възкресение“ (Филипяни 3:10). От много отдавна това е „стихът на моя живот“ и моя искрена молитва. Гладен съм да познавам Бога, доколкото възможностите ми и благодатта Му позволяват. Бъди сигурен, че Павел копнееше за почиващо на личния опит познание, което далеч надхвърля всяка информация, която е чисто интелектуална. Когато Павел знаеше за Исус само на интелектуално ниво, той Го намираше за обезпокоителен. По пътя за Дамаск обаче Павел позна Исус Христос като Господ по един трансформиращ и личен начин, какъвто не подозираше, че е възможен (Деяния 9:1-9, 18). Оценявам яснотата, която Библията дава: „Взел съм решение, че целта ми е прогресивно да Го опознавам все по-дълбоко и интимно, като виждам, разпознавам и разбирам чудесата на личността Му по-силно и по-ясно, и по същия начин опознавам силата, идваща от възкресението Му, проявена към вярващите“ (Филипяни 3:10).

Снимката

Животът е буря, през която трябва да плаваме с Бог – не е нито кратко неудобство, нито краят на света.