Дупничанинът Васил Велидолски, бивш директор на един от заводите на Христо Ковачки в Сърбия: В САЩ ми харесва, че хората пазят себе си един друг! Ако съседи видят някой да влиза в имота ти, моментално ще се обадят в полицията

Filed under: Искам думата |

 Отзвукът с подслушването отвъд Океана е много слаб, защото американците са учудени, че се подслушват само лошите

130-09-01 VASIL VELIDOLSKI  copy

Дупничанинът Васил Велидолски, който е бивш директор на един от заводите на Христо Ковачки в Сърбия, изпрати до в. „Вяра” писмо, в което пита подслушват ли ни, като разказва интересни случаи от свои преживелищи в Америка. Велидолски е живял дълго време в чужбина, не само в Сърбия, но и в САЩ, и във Великобритания. Той е бивш генерален директор на завод ,,Застава-Метал”, гр. Ресавица, Република Сърбия, който бе приватизиран от Христо Ковачки, но впоследствие отнет от енергийния бос от съседната държава. Преди това Велидолски е завеждал вътрешноведомствен и финансов контрол при Мини ,,Бобов дол” – гр. Бобов дол. Работил е и в САЩ, предимно в ресторанти и хотелиерски бизнес, бил шофьор и др. В трудовата му биография фигурират и длъжности като кредитен инспектор и валутен дилър, зам.-директор по икономическите въпроси и началник ,,Планов отдел” в СК ,,Горска техника” – Дупница.

Ето какво пише Велидолски в писмото си: 

 

Когато стана аферата с Едуард Сноудън, моите колеги, приятели и познати ме питаха: :Как е в САЩ, ти беше там 8 години?” Не се притеснявайте, там подслушват всеки, който заслужава това в пряк и в преносен смисъл… Трябва да ви дам няколко примера, а вие ще си направите сами извода.

Имах един приятел, доколкото може да се нарече така. Той беше заместник-шериф на град колкото гр. Симитли и разговаряхме често на различни теми. По това време президентът на САЩ даде зелени карти на около 50 000 босненци. Те бяха мюсюлмани. Та този шериф ме попита дали и аз съм такъв… Аз казах НЕ, но кореспондирам с тях. Той каза: ,Ние ви хвърляме по едно око”. Поне така звучеше на български език. А на въпроса ми това включва ли подслушване, той не отговори пряко, но каза: „Нашите служби веднага получават разрешение за подслушване, когато става въпрос за тероризъм, наркотици или углавно престъпление и други, а за кои други – не се уточнява. В същото време има страхопочитание и уважение към Secret Service, охраната на президента, която е над всички – ФБР, ЦРУ и т.н.  Те го правят когато искат и където искат, без да казват на никого. Преди десет години те вече масово монтираха камери навсякаде и имат ефект. В съда видеоматериалите се признават за доказателство и престъпниците изгарят още на първо четене .

Шерифът каза: „Какво се притесняваш за това, че подслушват някого, нали не правиш нищо в разрез със законите на страната, в която пребиваваш! По мое лично мнение голям процент от хората, когато започнат нещо незаконно, очакват да бъдат следени и подслушвани. Всеки знае, че голяма част от престъпленията са разкрити чрез подслушване и следене. Има хора с немалки заплати да правят това успешно”.

Неслучайно отзвукът в САЩ беше слаб. Защото хората там са убедени, че само лошите са подслушвани.

Другото, което ми харесва там, е, че самите граждани пазят себе си един друг. Ако съседи видят някой да влиза в имота ти, ще ти се обадят или ще звънят в полицията. На това учат и децата си в училището, в черквата. Аз имах такъв случай – един американец се удари в моя автомобил, но нямаше щети. Аз му взех номера на застраховката и се разделихме, без да викаме полиция. Изминах едва 500 метра и ме застигна полицейска кола, провери ми всички документи и ме пита защо не съм в полицията за ПТП, аз му обясних случая и ме пусна. Аз го попитах кой се е обадил, след като ние не сме. Той се усмихна и каза: „Едно момче”. И си тръгна. Затова всеки, който наруши закона и се укрие, чака да го привикат рано или късно.

 

Снимката

Васил Велидолски

Spread the love