Футболният съдия и голям ресторантьор Страхил Шурков: Футболът е в кръвта ми – родил съм се с него, живея с него, спечелих и много приятели
Без добра материална база, без сплотяване на целия бизнес елит и подкрепата на общината няма как да има напредък както в ДЮШ, така и в представителния тим на клуба
За испанците ние не играем футбол, а някакъв друг вид игра – на мач като отидеш, все едно си на забавление, което е абсурдно да стане у нас
Страхил Живков Шурков е роден на 16.09.1970 година в Петрич. Със спорт се занимава от 10-годишен, тогава стъпва на терена при треньора Стоян Кочев-Теко в подготвителната група на ДЮШ на „Беласица”. По-късно е при треньорите Илия Карадалиев и Димитър Димитров-Джими на поста десен защитник до ляв краен нападател във всички възрастови групи до мъжете. Като войник служи в жп войски и е насочен да тренира в отбора на „Локомотив” (София) при треньора Ангел Колев. След отбиване на военната служба се завръща в „Беласица”, но заболява от хепатит и прекратява с активна състезателна дейност. След възстановяване започва да играе в аматьорски отбори – „Орел Кромидово-Капатово”, по-късно „Подгорец” (Коларово), където е едновременно и президент, и спонсор на клуба. Отдава се на ресторантьорство като професия и футболно съдийство от 1994 година до момента. Бил е втори в ранглистата на Югозападната група като главен съдия. На професионалното поприще е бил управител на ресторант „Яворите” в Петрич, управител на механа „Обецанова къща” в Банско и управител на елитно заведение в София, всички собственост на бившия президент на ФК „Беласица” Костадин Петров-Лялето. От 2000 година развива собствен бизнес – механа „Орехчето” край Петрич, ”Елада” в Петрич, механа „Касапинова къща” в Банско и пицария „Порто Рико” в Китен. В Испания е от м. юни 2003 до м. август 2009 година. След като усъвършенства езика там, става старши сервитьор в елитно заведение в Мадрид. Там е участвал в отбора на „Балкан”, изграден от българи имигранти, треньор е на отбор в първенство на футбол 07 в два сезона, който достига до върха. Участник е и на световно първенство за имигранти в Мадрид през 2006 година. За съжаление обаче българският отбор още на старта губи от Боливия с 1:0 и по системата на елиминирането отпада от турнира. Две години е треньор по футзал на кадети – испански ученици до 14 години. Неговият отбор заема трето място през първата година и първо място през втората година. След 2009 година е отново в България, продължава с ресторантския бизнес и футболното съдийство. В кариерата си е ръководил над 500 футболни срещи. Първа от тях е дербито между отборите на Градешница и Сливница, последна – между отборите на „Огражденец” (Кърналово) и „Ураган” (Михнево). Зачетен бе по невероятен начин по повод приключването със съдийството. Подаръкът от футболистите на „Огражденец” бе икона на света Богородица и юбилейна фланелка с подписите на футболистите на „Ураган”. Фланелка от Шампионска лига с емблемата на ФИФА с надпис „Шурков-№1” му бе връчена от името на общинската съдийска колегия в Петрич от бившия председател на СК на БФС, сега зам.-председател на ДК на БФС Георги Камишев на тържествената вечеря след посредния, ръководен от Страхил Шурков, мач. Тогава Камишев даде изключително висока оценка за работата на Страхил Шурков с думите „Никой не разбира фуболния правилник повече от него”. Специално за вестник „Вяра” Страхил Шурков се съгласи да даде обширно интервю, засягайки много въпроси от своя живот като цяло.
– Доволен ли си от участието в различни футболни отбори като състезател, какво успя и какво не?
– Преди 10 ноември, когато футболът беше държавна политика, ни бяха предоставени много добри условия за тренировки и официални мачове. Чувствах как от ден на ден израствам като футболист. Футболът е в кръвта ми. Заключван съм бил от родителите си, но намирах начин да прескоча оградата и пак да отида на тренировка или мач. Преломът във футболната ми кариера бе заболяването от хепатит, което ме накара да приключа с активна състезателна дейност.
– С кои футболисти тренираше и кои от тях по-късно заиграха в елитни отбори?
– Всички от отбора ни бяха много добри – имахме супер колектив. Най-известните от тях са Димитър Ангелов Карадалиев, който достигна до „Литекс”, Костадин Кърпачев- „Славия”, Николай Димитров-Джайч – „Литекс”, Георги Георгиев-Валяка капитан на отбора на „Беласица” и други.
– Кой те насочи в съдийството?
– Първоначално ме насочиха Атанас Божинов, Димитър Шавалов и Стоян Мировалиев – тогава председател на съдийската колегия в Петрич. Започнахме заедно с Емил Вангелов, който сега е асистент-съдия в „А” група.
– Какво не ти достигна да влезеш в ранглистата на елитните съдии?
– Заетостта в частния ресторантски бизнеса, който тогава цъфтеше, и малко несериозното отношение от моя страна, въпреки че имах много висока оценка от всички шефове в СК на БФС. Изказвам своята лична благодарност на Георги Камишев за това.
– Кои арбитри от Петрич и извън града са гордост за България според теб?
– От Петрич от по-старото поколение, които аз помня и от които съм се учил – Стоян Мировалиев, от сегашните Ивайло Стоянов, от когото трябва да се учат всички по-млади, също и Емил Вангелов, асистент в „А” група.
От българските – Антон Генов ми е харесвал винаги, но над всички са братята Любе Спасов и Любен Ангелов, които прославиха България в Европа и света.
– Имало ли е опити за решаване на официални срещи с нефутболни средства?
– 3-4 пъти са се опитвали да се решават мачове по втория начин, но никога нищо не ме е съблазнявало. Винаги нещата на терена са решавани с асистентите ми съгласно правилника на футболната игра.
– С кои колеги се чувстваше най-добре на срещите от различен характер?
– Със сегашния асистент в „А” група Емил Вангелов, който през изминалото първенство бе класиран втори, и от по-младите – Илия Илиев, Панде Стоименов и Христо Божков. Последният расте с дни и това момче, ако продължава така, ще отиде много нагоре в съдийството.
– Смяташ ли да продължиш да работиш в областта на футбола?
– Родил съм се с футбол, живея с него, спечелих много приятели, бях футболист, треньор в България и Испания. С две думи – футболът ми е в кръвта. Ако преценят ОблС на БФС-Благоевград, че мога да им бъда полезен, докато мога, ще помагам, но вече като делегат, а по-късно и при късмет и оценка от длъжностните лица на БФС и съдийски наблюдател.
– Би ли казал няколко думи като човек, преминал всички нива в областта на футбола, за случващото се в ОФК „Беласица”?
– Без материална база и сплотяване на целия бизнес елит и подкрепата на общината няма как да има напредък както в ДЮШ, така и в представителния тим на клуба.
– Оценката ти за новия Управителен съвет и председателя д-р Христо Мазнейков?
– Твърде рано е да правя генерални изводи, защото от две седмици се случи нещо ново в ОФК „Беласица”. Мога да кажа, че сегашният ръководител е един много интелигентен, възпитан и кадърен човек и специалист в професията си. Той е на „ти” с футбола, защото беше голям талант като състезател във всички възрастови групи на клуба. В момента помага и в сдружението „ЦСКА завинаги”, защото е върл привърженик на „червените” и иска децата да тренират при прекрасни условия. В този УС на ОФК „Беласица” влязоха и кадърни хора като например дългогодишния състезател и шампион на България през 2004 година с фланелката на „Локо” (Пловдив) Георги Петров, който беше и участник в А-отбора на страната. Уверен съм, че д-р Христо Мазнейков ще направи прелом в ОФК „Беласица”, ще изгради добра футболна школа и най-добро здравно обслужване в страната. Не умаловажавам и останалите членове на УС, които са заявили, че ще помагат с каквото могат. Стане ли това и изпълнят ли обещанията си известните бизнесмени в града, то нещата ще дойдат на мястото си и „Беласица” ще се върне в йерархията на футбола, където й е мястото. Най-напред трябва да се направи всичко възможно да се изгради добра материална база и представителният тим да играе на „Цар Самуил”, където петричките футболисти постигнаха най-големите си успехи в историята.
– А сега да се върнем към твоя личен живот. Какво те принуди да напуснеш България и се озовеш в Испания?
– След 2002 година започна кризата в ресторантьорството, трудно беше да се работи в тази област и имах и кредит от банката, който не можех да погасявам с приходите си в България, и това ме принуди да се откъсна от семейство и близки и да се озова в Мадрид, Испания. Намериха се добри българи, които ми помогнаха да започна работа.
– Какво развитие претърпя там в професионален аспект, разкажи нещо и за другите области от живота там?
– Испания тогава беше в разцвета на туристическата си дейност. Много подредена държава, всеки си знае и задълженията, и правата, независимо от националност, раса и възраст. Оценяват те по делата. Получавах първоначално 770 евро, достигнах до 1600. На всеки шести месец там възнаграждението е двойно, или годишно получаваш по 14 заплати. С най-ниската си заплата успявах да погасявам задълженията си към банката в България, дори и започнах да си позволявам да правя екскурзии за опознаване на Испания. Отношенията между колегите са чистосърдечни и приятелски, лоялен ли си и работиш ли – нямаш никакви проблеми нито с работодателите, нито с колегите. Много българи с по-дълъг стаж в Испания работеха на най-възлови места в този бизнес и бяха на особена почит, което говори, че българинът е работлив, стига да му е дадена правилна оценка за труда.
– Нещо за чистотата там?
– Транспортът и комуналните услуги са много добре организирани, което дори и в сънищата си не съм виждал. Всички улици се чистят всяка нощ, а централните улици се чистят постоянно с техника.
Работи се в петък до 14 часа, след това над 70% от населението излиза извън Мадрид в посока островите на уикенд. В почивните дни остават в града само ангажираните и туристите. Също и по време на религиозните празници Мадрид е празен.
– Защо след като си работил при такива прекрасни условия за работа и заплащане, се завърна отново в Петрич?
– Можех да работя и до днес, но носталгията по семейство, приятелите и футбола ме накараха да се завърна в България. Освен това ме налегнаха годините, вече имам и внук и усещам, че мястото ми е в родината. Пожелавам на всеки един човек да види поне половината от това, което съм видял за престоя си там. С хиляди пъти в повече са приятните спомени от неприятните.
– Поддържаш ли връзки с твои колеги, които работят в Испания?
– Да, с приятели от Колумбия, близки българи, които са ми помогнали и сме работили заедно, и с испански приятелски семейства, и с бившия капитан на „Райо Валекано” Антонио Амайя, бивш централен защитник на „Бетис”, „Райо Валекано”, английския „Уигън”, отново „Бетис”, в момента отново в „Райо Валекано”. Чуваме се често с него, няма езикова бариера между нас, даже на шега го каня да дойде да играе в България.
– Оценката ти за качеството на футбола в Испания и България – условия от материален характер, и съдийството.
– Там има много добри условия за всички, които желаят да се занимават. Има много пясъчни терени, на които се играе футбол и се развиват ДЮШ. Всеки голям отбор има филиал в училищата или по футзал, или по футбол 07 и има мениджъри, които наблюдават състезателите. Това е вид бизнес в полза на подрастващото поколение. Бюрокрация и шуробаджанащина в спорта там няма. За кадърния винаги има средства, финансирането е от големи компании, медии, футболен съюз и родители.
Разликата в качеството на футбола е огромно. За испанците ние не играем футбол, а някакъв друг вид игра. На мач като отидеш, все едно си на забавление, което е абсурдно да стане в нашата страна. Имах щастието да бъда 7-8 пъти на „Сантяго Бернабеу” и над 10 пъти на „Висенте Калдерон”, от един летен турнир гледах мач между „Севиля” и „Ювентус”. Много пъти съм бил на „Райо Валекано”, защото имах безплатна карта с място на официалната трибуна до президентката на клуба Тереза, която карта ми подари приятелят ми Антонио Амайя.
Както навсякъде по света, и там има мачове с известен край, черно тото, тенденциозно съдийство, но всичко се приема по друг начин, не като тук фатално.
– За какво си мечтаеш?
– Първо – здраве на мен и цялата фамилия. Дано вече почнат повече да са белите дни за нашия трудолюбив народ, за което в момента пречи водената политика от държавата. Нека има повече средства за здравеопазване, образование и спорт, за който най-много ме боли. Не може най-будният в миналото спортен град Петрич сега да няма дори и една стая за двама човека да изиграят партия шах, какво да кажем за колективните спортове ханбал, баскетбол, волейбол и футбол, също борба и лека атлетика. Дано с откриването на спортната зала тези проблеми се решат.
– Девизът ти в живота?
– Стъпка по стъпка – само напред.
Снимки:
1 Страхил Шурков в Мадрид – на „Сантяго Бернабеу”
2 На мач в Испания
3 Със семейството си
4 Отборът, който ръководи в Испания.
5 След последния мач на Страхил Шурков – подаръци за професионализма му
6 С колегите си Ангел Карадалиев и Кирил Шумантов