Дори да се объркаш, да загубиш малко вярата си, да се отчаеш – Бог ще ти подаде ръка и ще те намери навсякъде! Не се заблуждавайте, че Той е само в църквата, навсякъде може да се опрете на Него – в спалнята, в колата, в кухнята 

Filed under: Глас Свише |

140-15-01

Нашето всекидневие не ни пречи да почувстваме Господа, стига само да имаме чиста и тиха съвест, мир в сърцето, да имаме Христовото благословение във всекидневния живот, в това, което правим. И ти, който си почтен човек, почтена майка, която работиш вкъщи или в офиса или каквато и да е работа, която всеки ден готвиш, чистиш пода, миеш, метеш, ти не си онеправдана от Бога. Господ, който минава през затворени врати, няма никакво затруднение да те намери там, където се намираш, в кухнята, в дрехите, които переш, плетеш, чистиш, пазаруваш, и там се движи Христос, между нас, в нашето всекидневие. Хората, които имат деца, които работят с почтеност и искреност, очакват нещо по-добро, които не знаят какво е това по-добро, очакват да почувстват нещо хубаво и подсъзнателно търсят Христос, Който удовлетворява всички благородни желания на честния човек. Тези хора в даден момент също могат да почувстват Христос и това е уникално и прави значим нашия живот. Този живот има ценност, когато почувстваме малко Христос, познаем Го и Го усетим. Архим. Софроний Сахаров, ученикът на св. Силуан Атонски, неговият житиеписец, казва, че когато бил в руския манастир „Св. Пантелеймон“ в Света гора, неговият духовник му казал да научи гръцкия език, за да отговаря на кореспонденцията от гръцкото правителството, от други гърци, които пишели до манастира, защото там всички говорили на руски език. О. Софроний обичал много молитвата, чувствал Господа, усещал Го и казал на духовника си:
– Отче, ако трябва да уча гръцкия език, ще трябва да имам речници, да чета, да уча граматика, но това е отвличане на вниманието и се страхувам, че ще загубя молитвата, ще загубя Христос заради това, което ми казвате да правя. Ако е възможно да го избегна?

– Не, детето ми – му отговорил неговият духовник – ще направиш това, което ти казвам. Ще научиш гръцкия език и ще видиш, че ако го правиш със смирение, любов, послушание и доверие, както казва св. ап. Павел- сякаш го правиш за Господа, сякаш го правиш за Самия Христос, тогава ще почувстваш Христос в това, което правиш. Архим. Софроний проявил послушание и спрял да чете книгите на Добротолюбието, да се моли постоянно с броеницата, както правил досега, и започнал да чете книги, да учи глаголи, да прави упражнения по синтаксис, граматика, и докато очаквал, че няма да почувства Христос и ще загуби това хубаво чувство, което имал в душата си, почувствал точно обратното – душата му се изпълнила с още по-голяма любов към Христос и чувствал много силно Господ до себе си, разказва архим. Андрей Конанос. И тъй, всекидневието не е пречка за Христос да влезе в твоя живот, не пречи, че си ученик, студент, трудещ се, работиш в супермаркет, в магазин, навсякъде, дори да има външни дразнители, нищо не те затруднява, това, което слушаш, са звуци, шумове, коли, движение. В душата ти обаче има тайнствено пространство, много тихо, много безшумно, където не може да стигне нито един звук от този свят, а само силният вятър на Утешителя Светий Дух, този глас на Светия Дух, който можеш да чуеш дори да си в крайно шумен град- в душата ти има едно пространство, което е само за Христос и ако Христос те види готов, смирен, да се трудиш почтено там, където си, Той ще дойде и ще те намери. Дори да не вършиш неща, които са чисто духовни – това е много голяма заблуда, която определени пъти властва в нашия християнски живот- да мислим, че нашият Господ е близо до нас само в духовните въпроси. Господ не присъства в нашия живот само в определени моменти, нима има само една духовна част в нашия живот, а другата какво е? И какво ще рече духовен живот?- това е животът, който е облагодатен от Светия Дух. Тоест, извинявай, Светият Дух облагодатява твоя живот само в редки моменти? Ти си парцелирал твоя живот? Разделил си живота си на части? И казваш- тази част принадлежи на Бога, тази на работата, тази на яденето, тази на съня, тази на чистенето. Грешка е, ако не вярваш, че Христос може да влезе в мястото, където спортуваш, там, където играеш с твоите приятели, там, където работиш, навсякъде където си, в спалнята на живота ти, в кухнята, където и да е. Можеш ли да си представиш Господ да отсъства дори за момент от твоя личен живот, нима вярваш в един Христос, Който не влиза в живота ти, там, където е твоето всекидневие, там, където си с децата си, със съпруга си, каквото и да правиш? Когато детето ти играе, Бог го покрива, и това движение на детето, което е игра, е духовно движение, то е в благодатта на Светия Дух. Молитвата е пряка връзка с Бога, и каквото и да правиш, има в себе си Божията благодат. Когато шофираш, това не е ли духовно действие? Защото го правиш със страх Божий – не просто за да занесеш пари на своите у дома – това не е ли любов, не е ли смирение, и там, където има смирение, нима не се привлича Божията благодат? Всичко е облагодатено и осветено.
Също така нека в даден момент престанем да раздвояваме живота си и да казваме – сега принадлежа на Христос, а сега на светския живот. Това е грешка. Някои хора се връщат от църква, събличат неделните дрехи, слагат другите, мият колата, започват друг живот и мислят, че понеже е свършила св. Литургия, сега мога да псувам, да говоря по светски, да казвам мръсни шеги, да говоря без благоговението и уважение, които имах преди, защото тук не е Църква! Обаче. Църква може да стане и твоят дом, и твоят автомобил, и твоята стая, и каквото и да правиш. Как аз мога да разбера Бога, как моят ограничен ум може да схване неограничения Бог, как душата ми може да почувства Христос, Който е над всички тези неща, които мислим и правим. Първото движение е Негово. Той ни е възлюбил, Той пръв направи това движение спрямо нас да ни обикне, но за да направи това движение, Той трябва да намери място в душата ни, автентично търсене, дори автентично съмнение, автентично преследване от наша страна, за да намерим Бога. Преследвайте Бога, Той ни отбягва, Бог ни отбягва, за да Го потърсим по-автентично, Бог ни отбягва, защото това е динамично, а не статично състояние, Бог е Личност, Която избягва от човеците, които са се научили на лесното, удобното, научили са се да търсят Бога в своята греховност. Ако имаш истинска искреност и копнеж да видиш Господа, Той ще те намери, дори да се объркаш, дори да се разколебаеш, дори да загубиш малко вярата си, ще дойде момент, в който Христос ще те намери.

 

Spread the love