Ядреният физик Георги Касчиев: Казват ни да не се страхуваме от радиацията в Чернобил, за да няма паника, но опасност има

Filed under: Здраве |

153-13-01 Geor_Kaschi03

Георги Касчиев е ядрен физик. Доскоро работеше в Института за изследване на риска към Виенския университет. Бил е научен ръководител на пуска на Пети блок на АЕЦ „Козлодуй“ в периода 1972-1989 г. Преподавал е в Техническия университет и е бил част от американската компания „Уестингхаус“. „Всеки ден“ потърси експертното му мнение за пожара, който възникна на 29 юни в района на атомната централа „Чернобил“ в Украйна и който все още не може да бъде овладян. Касчиев обясни каква е опасността за нас и за другите страни и какво трябва да се направи в момента.

 

– Г-н Касчиев, преди десетина дни пламна пожар в горите от забранената зона около чернобилската АЕЦ, доколко опасно е случилото се?

– Когато избухне пожар на радиоактивно огнище, без съмнение това е много опасно. При пожар на тези гори и тревисти места, които са силно замърсени, се вдига висока температура и в атмосферата се изхвърлят частици, които съдържат радиоактивни материали, образуват се аерозоли. По този начин във въздуха попадат радиоактивни материали. Лошото е, че не може да се каже какво количество радиация точно е попаднало. Това може да се каже едва след като Украйна излезе с информация колко замърсена е била тази гора, за да се изчисли каква е опасността. При всички положения радиация в атмосферата има. Трябва обаче да се знае, че избълваната радиация сега е много пъти по-малко от тази, която полетя във въздуха през 1986 г., когато се случи аварията в централата. Понеже не съществуват точни данни за случилото се миналата седмица, трябва да се говори условно, но трябва да се говори, защото хората не знаят и се страхуват. Най-вероятно тази опасна активност от инцидента ще се уталожи в районите около чернобилската централа. Тоест ще бъдат засегнати Украйна и страните около нея.

– А до България може ли да стигне радиацията?

– Всичко зависи от времето. Вятърът е този, който разнася опасните частици. Дъждът също може да пренася замърсени въздушни маси. Все пак е малко вероятно да ни засегне нас. Но опасност има. По-лошото е, че няма как да се оцени. Съобщенията, които се дават от държавните институции, са успокояващи. Казват ни, че няма от какво да се страхуваме. Националната система за гама-мониторинг не е отчела нищо. Това е добре, но това не гарантира нищо. Защо? Защото има радиоактивни елементи, които не излъчват гама-лъчи, които се мерят от тези станции. Например стронцият е такъв – той излъчва само бета-частици. Това не го прави безобиден. Но ако го има около нас, ние няма да разберем, защото нашите станции не го засичат. За да има пълна гаранция, че няма замърсяване, трябва да се направи измерване на активността на въздуха. Това е много трудоемка работа, но е добре да бъде извършена. Не знам дали нашите държавни институции получават от Украйна информация дали там са правени такива анализи. Другият вариант е да се проверят водоемите. Трябва да се вземат проби от почвата и водоемите за наличие на радиоактивни елементи. Това е лесно. Трябва да има такива анализи, за да се каже има ли опасност за нашата страна, има ли радиация и така нататък. Трябва да се дава повече информация на хората. Като се каже само „Няма страшно, няма опасност“, това не успокоява населението, напротив. Липсата на информация кара хората да се паникьосват. Нашите институции трябва да го разберат и да говорят повече. Държавните органи не само тук, но и в другите европейски страни, не дават информация за състоянието, за да не предизвикват паника. Но ефектът е обратен. Хората, когато знаят какво точно се случва, са по-спокойни.

– Още повече българите сме много чувствителни на тема „Чернобил“.

– Това е съвсем нормално, като се има предвид колко сме пострадали от трагедията през 86-а година. Но не сме само ние. Австрийците също настръхват, като чуят за Чернобил. Даже там ефектът е много по-силен. Голяма част от страната беше замърсена. Нормално е и те, и ние, както и други страни да сме чувствителни на тази тема. Защото последиците от тази авария ще траят още десетилетия.

– Тоест продължаваме и ще продължаваме да страдаме от аварията?

– Естествено тази радиация не може да изчезне току-така. Даже имаше преди около две години смешна случка, когато митничари в Англия спряха на границата наши гъби, защото са намерени радиоактивни елементи. Тогава шеф на агенцията по храните беше Пламен Моллов, който всячески се опитваше да каже, че това не е вярно. Даже се стигна дотам, че твърдеше, че гъбите били замърсени от уранови мини, което беше още по-смешно. Тогава Моллов трябваше да се допита до специалисти, които да му обяснят, че от урана няма как да се добият елементи като цезий, стронций и т.н. и че те могат да бъдат изпуснати само при аварии като тези в „Чернобил” и „Фукушима”. По всичко личеше, че въпросните гъби са били с радиация от Чернобил. Горчивата истина е, че Родопите са най-пострадали вследствие на инцидента в атомната централа преди години и ние трябва да сме наясно с това. Така че предупреждавам хората да не ходят за гъби там и да избягват консумацията на плодове и зеленчуци, отглеждани в този район. Не бива да отричаме съществуващата опасност, а да я знаем и приемем.

– Лекари твърдят, че случаите на страшни болести като рак например са зачестили вследствие не аварията. Така ли е?

– До нищо друго не може да доведе една пренесена радиация от това да има облъчване на хората. И все пак не навсякъде и всички хора страдат от радиацията. Някои райони са по-замърсени от други. И въпреки че далече не само радиацията е виновна за болестите, тя до голяма степен е отговорна за зачестилите случаи на ракови заболявания. За мен като човек, който е запознат с подобни отровни елементи и замърсявания, е ясно, че именно аварията през 1986 година е виновна за много от страшните болести. Затова казвам, че колкото по-осведомени са хората, толкова по-добре могат да се пазят от последиците от радиацията.

 

Spread the love