Полският писател Януш Корчак: Аз съществувам не за да ме обичат и да ми се възхищават, а да обичам и да действам

Януш Корчак е полски писател, педагог и педиатър. Истинското му име е Хенрик Голдшмит. През целия си живот твърди, че принадлежи еднакво на полския и еврейския народ. Той е пионер в областта на защитата на правата на детето. Ръководи сиропиталище за еврейски деца в продължение на 30 години (1912–1942), пише „Лира”. Работи и за „Нашият дом“ – сиропиталище за полски деца. Загива заедно със своите 192-ма възпитаници в газовите камери на нацисткия концлагер в Треблинка през 1942 г. През 2012 г. на български бяха издадени негови съчинения, но тиражът е изчерпан. Представяме ви цитати от Корчак, публикувани в memorablequotations.com.

„Аз съществувам не за да ме обичат и да ми се възхищават, а да обичам и да действам. Тези около мен не са длъжни да ме обичат. По-скоро аз съм длъжен да се вълнувам от света, от хората.“

„Не си давах сметка, че децата могат да си спомнят толкова добре и да чакат толкова търпеливо.“

„Ще продължиш да се объркваш, но само този, който не прави нищо, успява да избегне грешките.“

„Аз съм пеперуда, пияна от живот. Не знам къде да летя, но няма да позволя на живота да ми отреже красивите криле.“

„Животът никога не дава повече от частично освобождение. Постиженията винаги са само фрагменти.“

„Моята най-голяма грешка е, че не съм вече дете.“

„Погледни света и се смей.“

„Защо всички почтени хора, които заемат лидерски позиции, са обречени на гибел?“

„Сто деца са сто индивидуалности, сто човека. Те не са хората на бъдещето, на утрешния ден, а са хора сега, днес“.

„Ако фанатично следиш за морала на своите деца, значи ти самият не си съвсем в ред.“

„Животът хапе като куче“.

„Животът е циркова арена, а някои номера са по-впечатляващи от други“.

„Животите на великите хора са като легендите – трудни, но красиви“.