Наeмателят на дупнишкия лекар Пламен Соколов – Евгени Радойски-Дуньо, от затвора в Бобов дол: Шефът Александър Апостолов назначи пенсионираната милиционерка Радкова да ни лекува, в администрацията тънат в разкош, а ние пием вода по график

37-годишният затворник Евгени Радойски-Дуньо от Кюстендил, който бе наемател на дупнишкия д-р Пламен Соколов, обвини шефа на бобовдолския затвор Александър Апостолов в шуробаджанащина и корупционни схеми в писмо, адресирано до редакцията на в. „Вяра”. Дуньо влезе в затвора през февруари заради кражба от хранителен магазин в Кюстендил. Ето какво пише в писмото си

Евгени Илиев Радойски:

„Корупционни схеми, търговия с наркотици, шуробаджанащина са  ежедневие в затвора тук, както и към култа на личността, изграден от началника на затвора – „бившия“ милиционер  Александър Апостолов, който е превърнал затвора в своя частна губерния. Като лишени от сводоба сме с отнети граждански права. Но де факто спрямо нас се извършва геноцид, който нарушава и уронва престижа и човешкото ни достойнство. Да започна с питейната вода. В продължение на пет дни нямаше нито капка такава, дори за пиене.

Бяхме принудени да пием вода от  ръждясала водоноска. Липсата на вода е на път да превърне затвора в инкубатор на заразни болести, туберкулоза, хепатит и т.н. С присъщия си цинизъм Апостолов е изготвил „график“ за водата, при което се получава парадоксът график на нещо, което изобщо го няма. Не се спазват  установените порциони, а продуктите са с изтекъл срок на годност, но по документи са напълно изрядни и се снабдяват на баснословни цени от фирми, чиито собственици са в близки отношения с Апостолов.

Битовите условия са отвратителни, а Апостолов лаконично заявява „Няма пари за ремонт“. В същото време в сградата на администрацията цари пълен лукс: климатик във всяка стая, последни модели лаптопи и др. всевъзможни екстри. По отношение на здравеопазването – понятия като медицинска етика и Хипократова клетва тук са илюзорни понятия. Нещо повече – на длъжност лекар е назначена пенсионираната отрядна ръководителка Радкова, която може и да има диплома, но практика като лекар едва ли. Едно е сигурно –  Радкова е в близки отношения с Апостолов. Тук Апостолов прокарва новаторска идея – пенсионирани милиционери се събуждат лекари. С това проблемът с недостига на лекари е решен! Но това са само капки в морето. По-съществен проблем е търговията с наркотици, която тук е процъфтяваща. Изградена е добре организирана структура от наркодилъри, които работят съвместно със служители от надзорно-охранителния състав. Тези „дилъри“ са известни на всички. Няма друго логично обяснение на факта, че в затвора по всяко време може да се закупи хероин, метадон, амфетамини и канабис, най-различни видове психотропни хапчета. Администрацията на затвора е формирана от догматични хора, които виждат нещата и явленията  в две краски – черно и бяло. С присъщото си раболепие и пълна вярност към Апостолов тези двулични невестулки изграждат култ към личността на своя генсек – „великият мозъчен корифей“ – др. Апостолов. Апостолов е на път да превърне затвора в последния бастион на комунизма. Казармен ред и сляпо подчинение – дотук стигат представите на Апостолов за „образцов“ затвор. Никой не осмелява да говори тези истини – страхът е обзел всички. С тези писания целя само едно – истината да възтържествува и обществото да разбере, че култът към личността не е архаизъм, а реален факт в този концлагер тук. Несъмнено ще обера всички негативи от това, че „дръзнах“ да напиша истината, но ако не друго, то поне ще получа морално удовлетворение от действията си. Именно затова пиша до вас като вестник, отразяващ истината, и се надявам писмото ми да бъде публикувано на страниците на изданието. „Победата зависи от доблестта на легионите“ е казал Гай Юлий Цезар“, пише в писмото си Евгени Радойски.

Името на затворника нашумя около дупнишкия д-р Пламен Соколов.  През ноември медикът пусна в жилището си в кв. „Байкал“ на ул. „Поп Харитон“ като наемател Дуньо, който бе излязъл седмица по-рано от бобовдолския затвор. Още на втория ден докторът установил, че в жилището постоянно влизат и излизат десетки хора. Със съпругата си д-р Кармелита Кацарска изпаднали в недоумение и решили лично да проверят какво се случва. За по-сигурно взели още двама свои приятели. Когато отворили вратата, с изненада установили, че освен наемателя вътре имало още 30 души. Сред тях бил и Владимир Ангелов-Стъклето и доста момичета. Докторското семейство Пламен и Кармелита останали с впечатлението, че жилището им се превръща в публичен дом.
Двамата били категорични, че наемателят Евгени Радойски още на следващия ден трябва да освободи апартамента. Договор с него още не бил подписан. Минути след като се разпоредили да опразнят жилището, Пламен Соколов и Владимир Ангелов се засекли с колите си на старата автогара. Пламен Соколов му казал: „Да не си посмял да стъпиш в мой имот”. Владимир Ангелов реагирал и вместо с думи нападнал доктора с юмруци, повалил го на земята със свирепи удари. Докторът изпаднал в безпомощно състояние. По-късно и настанен в болница с повишен сърдечен ритъм и главоболие.

Кюстендилецът Евгени Радойски наел жилището на доктора с още двама души, след като изтърпя присъда за кражба и незаконно притежание на оръжие от 1 година и 3 месеца. Той не отрече, че се познава със Стъклето, но разказа, че приятелят му бил предизвикан от доктора и дори го изкара потърпевш. Евгени Радойски каза още, че не е превръщал апартамента на Пламен Соколов в бардак, бил сам с момиче, с което си пили „Самърсби“.

Сега Евгени Радойски е в затвора след кражби от хранителни магазини в Кюстендил през февруари.

Ръководителят на администрацията на бобовдолския затвор Александър Апостолов запазва правото си на отговор.

Снимките:

1 Евгени Радойски

2 Пламен Соколов

3 Владимир Ангелов-Стъклето

4 Александър Апостолов