Болни, гладни и дрипави са умирали по гарите в Дупница и Симитли
Депортирани евреи от Беломорска Тракия са настанени в етапните лагери в Горна Джумая и Дупница през март 1943 г., разказа краеведът – изследовател от Дупница гл. ас. Иван Хаджийски. Той подготви интересни данни за този исторически период по повод семинара за Холокоста, проведен в Благоевград под патронажа на кмета д-р Атанас Камбитов. Ето какво още разказа краеведът: „През 1941-1943 г. по настояване на българското правителство депутатите от правителственото мнозинство на ХХV народно събрание приемат пет антиеврейски закона. Приети са и приложени 40 антиеврейски разпоредби. Съгласно наредбата за поданството в освободените през 1941 г. земи, публикувана в „Държавен вестник”, бр. 124 от 10.06.1942 г., евреите са лишени от всякакви права. На 2 март 1943 г. със 127 ПМС се решава в споразумение с германските власти да бъдат изселени 20 000 евреи от новите земи. От 04 до 10.03.1943 г. с лъжата, че ги изселват в старите предели на страната, са вдигнати по тъмно от домовете им с малко ръчен багаж евреите от Беломорска Тракия.
Евреите от градовете Драма, Серес, Кавала, Зиляхово, Правище, Сара Шабан, както и от о-в Тасос са изпратени на временен етапен лагер в Горна Джумая. Депортираните евреи от Ксанти, Гюмюрджина и Деде Агач са настанени на временен лагер в Дупница. За първа медицинска помощ на гарата в Симитли за пристигащите евреи от БЧК са изпратили една медицинска сестра и лекаря евреин д-р Йосиф Конфино. Когато пристигат влаковете, на помощ е привлечен и общинският лекар, който също е евреин. Първата група от Беломорието пристига на гарата в Симитли на 6 март 1943 г. Тя се състои от 945-има души, от които 463-ма от гр. Сяр (Серес) и 482-ма от гр. Драма. Една жена от гр. Сяр е починала на гара Симитли. На 7 март 1943 г. пристига втората група от 1046 души. Третата група пристига на 8 март. Състои се от 951 човека. Четвъртата група пристига на 9 март и се състои от 702-ма евреи, а петата – на 10 март и включва 361 души. През гара Симитли преминават общо 4005 евреи от Беломорието. Евреите от Ксанти, Гюмюрджина и Деде Агач са изпратени за Дупница, а тези от Драма, Серес и Кавала – в гр. Горна Джумая. Пълномощникът на КЕВ за Горна Джумая Иван Тепавски настанява в три помещения (гимназията, стопанското училище и тютюневия склад на Андон Райнов) 2546 евреи.
За евреите са се грижели 6-има лекари, които са били граждански мобилизирани от КЕВ. Буквално всички евреи са били болни от простуда при пътуването. Десет души са починали в Горна Джумая и са погребани в местното еврейско гробище. Това са: Анула Менахем Самоил Русо, Самоил Аврам Аваю, Миру Авра Хаим, по мъж Рубен Аладжем, Сара Саламон Салтиел, по мъж Саламон Хаим, Хаим Йонто Леви, Сара Йосиф Исак по мъж Саламон Пардо, Сара Самоил Леви по мъж Бохор Аврам, Оро Матития Арон – по мъж Оро Ели Арон, Самоил Моше Бевенист и Бакора Елезер Барух, по мъж Хадиби Хаздай.
Охраняващите войници и полицаи не са разрешили на местните евреи и граждани да дават храна и дрехи на задържаните евреи от Беломорието. С две влакови композиции на 18 и 19 март 1943 г. задържаните евреи в етапния лагер в гр. Горна Джумая – 2536 души, са изпратени за гр. Лом. Беломорските евреи получили за по път суха храна, стомни и бъчви с вода, както и канчета и кофи за тоалетни нужди. Те били натоварени общо в 46 товарни вагона, а три вагона били предназначени за охраняващите ги полицаи. Водач на групата е бил полицейският командир Веселин Спасов Стамболов.
На 7.03.1943 г. 879 евреи от гр. Гюмюрджина и 42-ма от Деде Агач, а на 8.03.1943 г. и 538 евреи от гр. Ксанти са превозени до жп гарата в Дупница. Почти всички са били лошо облечени или направо окъсани.
В редица от по 4-ма души – немощни старци, жени с деца, едва пристъпвали пеша от жп гарата до тютюневия склад „Картела”, намиращ се на ул. „Княз Борис” №64, в посока от центъра към горните казарми. Етапният лагер в Дупница е бил организиран от Асен Владимиров Пайташев, който е бил подначалник на КЕВ. Санитарният надзор е изпълняван от местния началник на здравната служба в сътрудничество с лекарите евреи от Дупница д-р Буко Исаков и д-р Моис Карадавид. Храната била в ограничено количество. От изтощение и глад са починали 5-има души, които са погребани в дупнишките еврейски гробища. Починалите евреи в етапния лагер в гр. Дупница са: Яко Елиезер Матриски, Рахел Даниел Казес, Естер Юда Джояс, Джамила Бохор Юда и Джамила Юда Коен.
Депутатът Димитър Николов Икономов е информирал за мерките на правителството спрямо евреите. На 23.03.1943 г. легионери изписват с тебешир и катран еврейски звезди и надписи върху оградата и стените на дома на народния представител като реакция срещу застъпничеството му за евреите. В действителност Димитър Икономов е първият депутат, който започва борбата за спасението на българските евреи. Той е роден на 20.08.1888 г. в гр. Дупница, адвокат и читалищен деец, осъден на смърт от Народния съд в гр. София и убит на 1.02.1945 г.
В ЦДА в София се съхраняват пълните списъци на депортираните евреи от Ксанти и Гюмюрджина. Списъците са на немски и български език и са коригирани в гр. Дупница, където в резултат на категоричното застъпничество на депутата са освободени 18 човека.
Евреите от етапния лагер в гр. Дупница са вдигнати на 19.03.1943 г. и са закарани до гара Лом с 28 товарни вагона и един вагон охрана. Те пристигнали на 20 март 1943 г. Там починали двама евреи на над 70-годишна възраст и имало едно раждане. На 20 и 21 март 1943 г. с 4 парахода евреите от Беломорска Тракия и 158 души от гр. Пирот са изпратени от българските власти през Виена за Полша в концлагера „Освиенцим” („Аушвиц”), където са унищожени”.
Снимките:
1-Иван Хаджийски
2-8 март 1943 г. последното посещение на цар Борис ІІІ в Рилския манастир след лов. Царят е наблюдавал на 7 и 8 март с бинокъл преминаващите влакове с 879 евреи от гр. Гюмюрджина, 42-ма от Дедеагач и 538 от гр. Ксанти, депортирани в етапния лагер в гр. Дупница