Лука 22:26: Лидерът трябва да бъде слуга! Основното качество е личното желание да служи – смирено, честно и жертвоготовно

Истинският водач не събира последователи за собствена полза и печалба. Той вдъхновява хората да бъдат това, което трябва да бъдат, и да правят това, което трябва да правят – за тяхно добро.

Ще се чувстваш по-добре, когато служиш на другите, вместо да губиш време в опити да ги впечатляваш, нека Исус да бъде примерът

Светският и религиозният лидер организират, сплотяват и водят хора в постигането на собствената си цел и амбиция, при което те също получават определени дивиденти и печалба. Истинският духовен лидер организира и сплотява хора около себе си, води ги и им помага в постигането на целта, която е обща и за него, и за тях. Целта е обща. Постиженията и победата са общи. Успехът е на всички. Това е моделът на Божието царство. Когато мислиш за водач, кой е първият човек, който ти идва на ум? Кои са критериите, на които водачът трябва да отговаря, за да има твоето доверие и подкрепа? Възможно е голяма част от това, което си видял досега, да не е добър пример за благонадеждно ръководене – в брака, семейството, бизнеса, църквата или политическия живот. Кембъл Макълпайн с типичния си шотландски хумор обича да казва: „Ако мислиш, че си водач и като се обърнеш никой не те следва – значи не водиш, а просто се разхождаш“.

По отношение на църквата е важно всички да знаем, че лидерите не са поставени от Бог, за да контролират вярващите и да господаруват над тях. В Божието царство лидерът е слуга. Освен това не е нужно истинските апостоли и пророци да бъдат обичани, уважавани и приемани от всички. Те дори и не търсят и не държат на това, а преди всичко да се покорят на Бог и да изпълнят Неговата воля. Да отидат където Бог желае, да говорят и извършат каквото Бог желае и както Бог желае. В много случаи истинските помазаници са и ще са повече презирани и отхвърляни, защото често говорят сурово, изобличавайки греховете, проблемите и отстъпничествата сред църквите и вярващите. Както апостол Павел казва: „Ще си натрупат учители по своите страсти и защото ги сърбят ушите“. Фалшивите са онези, които приятно чешат ушите и насърчават посредственото, религиозно и безметежно съществуване. Призванието на истинските Божии апостоли и пророци е да изявяват Бог и те го правят, защото за тях това е по-голямо удоволствие от всичко друго на света. Със сигурност си виждал и истински водачи – може би родител, учител, приятел, пастир, треньор, бизнесмен, мениджър, ментор, активист или някой, който няма позиция и титла. Човек разпознава водачите веднага щом ги види, дори и да не са това, което той е очаквал. Винаги има хора, които искат да следват такива водачи – не сляпо, а уверено и с радост. Мисля, че качеството, а не количеството на хората, които следват един водач, говорят най-силно за неговите добродетели и умения. Днес почти всеки може да си набави тълпа от последователи, стига да храни егото им и да прави това, което искат, колкото и глупаво или абсурдно да е то, пише jivot.org. Истинският водач не събира последователи за собствена полза и печалба. Той вдъхновява хората да бъдат това, което трябва да бъдат, и да правят това, което трябва да правят – за тяхно добро.

Редица книги са написани по темата за ръководенето. В тях се описват нужните умения и отговорности на водача. Няма да намерим по-добра книга по темата за ръководенето от самата Библия, защото няма по-добър пример благочестиво, ефективно и служещо ръководене от това на Исус. „Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Марк 10:45). Исус ясно каза, че основното качество на водача е личното желание да служи – смирено, честно и жертвоготовно. Това е моделът за ръководене на Исус – води, като служиш! „Стана още и спор помежду им кой от тях се счита за по-голям. А Той им каза: Царете на народите господстват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели. Но вие недейте така; а по-големият между вас нека бъде като по-малкия и който ръководи – като онзи, който слугува“ (Лука 22:24-26).

Бог те е сътворил със стремеж към величие, но величието в Божиите очи не са нещата, които можеш да постигнеш. Величието е в това, което си. Доказателството за него се вижда в живота ти и в благотворното влияние, което имаш върху живота на другите. Има и друго нещо, което моят приятел Кембъл ме научи за ръководенето като слуга: „Ако искаш да знаеш как се справяш като слуга, забележи как реагираш, когато някой се отнася с теб като със слуга“. Думите му още влияят на живота ми – дори и след смъртта му, защото те са в пълен синхрон с удивителния му живот. Надявам се един ден това да бъде казано и за мен. Ще се чувстваш по-добре, когато служиш на другите, вместо да губиш време в опити да ги впечатляваш. Исус да бъде примерът, по който споделяш живота си с другите.

Снимката:

„Царете на народите господстват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели. Но вие недейте така; а по-големият между вас нека бъде като по-малкия и който ръководи – като онзи, който слугува“ (Лука 22:24-26).