Ева Паунова е евродепутат от групата на ГЕРБ/ЕНП от 2014 година насам. Тя има дупнишки корен. Член е на Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите (IMCO), както и на делегациите за връзки с Китайската народна република и САЩ. Тя е и единственият български представител в Комисията по икономически и парични въпроси (ECON) и специалната Комисия по данъчни постановления (TAXE), пише фактор.бг. Ева Паунова има бакалавърска степен по „Международни отношения и бизнес администрация“ от aмериканския университет „Джон Кабот“ в Рим, Италия, както и следдипломна специализация по лидерство от Harvard Kennedy School. „Чувствам се поне наполовина дупничанка. Поне 15 години от моя живот са прекарани в Дупница. С моя дядо, когато бях на 4 години, създадох първото си стихотворение. Дупница ме научи на борбеност и креативност”, казва Ева Паунова. Майката й Ева Паунова е една от стоте най-влиятелни жени в света. Зоя Паунова е родена в Дупница и е дългогодишен изпълнителен директор на британско-швейцарската „Астра Зенека България”. Бабата на Ева Паунова живее в Дупница на улица „Кулата” и тя често й гостува.
– Г-жо Паунова, референдумът в Гърция успя ли да охлади страстите на съседите, какви са поуките от експеримента на СИРИЗА?
– Tова беше поредица от лоши ходове на гръцкото правителство. Промяната, която СИРИЗА поиска след изборите, беше невъзможна, абсурдна и в голяма степен нечестна. Тя беше нечестна първо към гърците и после към останалите европейци, които трябваше да я платят. Оттам нататък ние всички абсолютно ненужно извървяхме целия цикъл от пълна загуба на доверие до връщане на добрия тон между Европа и лидерите на гръцкото правителство. За съжаление един нормален демократичен инструмент като референдума беше използван за това и всъщност просто беше употребен. В резултат се загуби много време и някои от пораженията са големи.
– Има ли опасност проблемите на Гърция да заразят и други държави от съюза, в безопасност ли е България?
– Потенциалният ефект за останалите страни – членки на ЕС, e една от причините някои европейски политици да държат по-твърда позиция. В много държави от Южна Европа леви партии спекулират с икономическата криза и Европа. Подобна криза може да има само ако правителствата последователно обръщат глава от реалността и се грижат за това да си купуват обичта на избирателите си. Българите доказахме през последните години, че сме доста по-прагматични и трудно се хващаме на лъжливи обещания. Понякога най-съблазнителните оферти на пазара се оказват най-пагубни и най-фалшиви. Така е в политиката. Затова трябва да се внимава.
– Трябва ли България да се включи в гарантирането на заем към Гърция, въпреки че не сме част от еврозоната? Позициите на политици и финансисти у нас са противоречиви.
– България досега не е дала никакви средства за спасяването на Гърция. Използват се общи фондове, в чието набиране ние не сме участвали. Европа подпомага тези, които имат нужда, а сега България е стабилна държава и ние сами имаме сили да задвижим икономиката си, така че да станем по-богати.
– Какви са настроенията в Брюксел за членството на България в еврозоната и в Шенген?
– Това са два различни процеса. В единия – еврозоната, има ясни и обективни критерии. България сама трябва да избере кога е най-подходящият момент тя да се присъедини. Темата за Шенген е по-различна. Освен технически критерии там се появиха и т.нар. политически. Например министърът по миграцията на Люксембург Жан Аселборн заяви, че България няма да влезе в Шенген по време на люксембургското председателство на съвета. Това обаче не трябва да ни спира и да продължаваме с усилията, а точно обратното. В България има много кръгове, които смятат, че определени нарушения остават незабелязани навън. Това не е така. Всичко, което се случи през онази година и половина между 2013-а и 2014-а, се знае в подробности в Брюксел. Има много хора, които от години следят развитието на страната ни, наясно са с проблемите. Сега всеки ден с политически действия ги убеждаваме, че можем да се справим. Това е пътят към Шенген.
– Наясно ли сме кои са най-големите проблеми на България в контекста на членството й и върху какво трябва да бъдат съсредоточени усилията на настоящото правителство?
– България за последните 7-8 месеца направи първата и най-важна крачка – излезе от международната изолация, в която беше попаднала между 2013-а и 2014-а. Външният министър Даниел Митов показа как една държава може за няколко месеца да стане интересна за останалия свят, без в нея да има конфликт или бедствие. Очаквам ние да продължим да сме интересни с реформите, които правим. Със сигурност най-важната е съдебната, която е ключова за мнението на партньорите ни как се справяме с престъпност и корупция. А това е ключът към Шенген. От друга страна, струва ми се, че ние има какво да очакваме от ЕС по отношение на политика и подкрепа по бежанците. България има нужда от помощ, защото в момента конфликтите около нас изглеждат по-сложни и все по-продължителни.
Снимките:
1 Ева Паунова (в срдата) на среща с ГЕРб младежи от Дупница, влязо е лидерът на ГЕРБ Сапарева баня Калин Гелев.
2 Ивайло Константинов и Ева Паунова в Дупница