Краевед-изследователят гл. ас. Иван Хаджийски: 1 000 000 лв. отпускат за строежа на Беговия мост в Дупница през 1924 г., дупничани го наричат Наков и в чест на д-р Кирил Наков
Общинският съветник Александър Новаков остро критикува строежа, смята, че мостът се прави в услуга на Яким Ковача и собственици на Бобошевската къща
Гл. ас. Иван Хаджийски издирва името на пазения в тайна предприемач – Йордан. А. Самарджиев, Общинскитят съвет му отпуска още 716 000 лв.
Паметната плоча на д-р Кирил Наков ще бъде официално открита на 2 септември от 11,00 часа в Дупница. Тя е поставена в кв. “Развесена върба“ на мястото, където се е намирала неговата къща. Решението за поставяне на паметната плоча бе взето от Общинския съвет, а докладната бе внесена от кмета на Дупница инж. Методи Чимев. На официалното откриване ще присъства и дъщерята на д-р Наков доц. д-р Анастасия Накова. По този повод краевед-изследователят гл. ас. Иван Хаджийски изпрати до в. „Вяра” писмо, в което проследява историята на Наковия мост в Дупница.
Настоящата статия е резултат от задълбочените ми изследвания, реализирани със съдействието на служители от Държавен архив, град Кюстендил, Исторически музей – град Дупница, главен читалищен библиотекар при библиотеката на Народно читалище „Зора” 1858 – Валентина Алексиева и колегата Борислав Йорданов Дичев – автор на три научни монографии, който по мое настояване извърши необходимите справки в Национална библиотека „Свети свети Кирил и Методий” – град София.
Благодарен съм и на Явор Василев Тодоров, който на 03.06.2014 г. ми подари книгата на Никола Лазарков (1857-1930г.) „Спомени отпреди и след Освобождението”. На страница 154-та, в третото издание на горецитираната книга, Никола Лазарков дава сведения за Абдул бег и неговият син Мехмед бег. Абдул бег е построил голям двуетажен хан, около средата на 19-и век, в близост до днешната Гимназия „Христо Ботев”, в центъра на Дупница. След неговата смърт синът му Мехмед бег е настанил през месец май 1876 г. Кел Хасан паша, който е предвождал редовна турска войска, участваща в потушаване на Априлското въстание. Мехмед бег, наред с Бекир ефенди Зулфикяр се е ползвал с уважението на признателни дупничани, защото същите са защитили българското население от убийства и палежи през месец май 1876г.
След 01.07.1878 г., до края на 1880г., в Дупница действа Околийска комисия, която е възстановила имотите на турското население. През 1929 г. Градският общински съвет наименува улица на името на Бекир ефенди, която на 06.03.1992 г. бе преименувана на улица „Благодарност”. До освобождението на Дупница от османско владичество на 02.01.1878г. в града е имало двадесет и седем хана и тринадесет джамии. До Освобождението Дупница е имало около 7000 души население, от които 2/3 са били турци, 1/3 българи, около 200 души евреи, около 100 души цигани и около 20 семейства цинцари и гърци.
През 1881 г. в Дупница, наред с българските училища, функционират едно турско училище с 205 турски къщи и едно еврейско училище. Българското население е концентрирано в местността Кулата и над река Джерман е построен дървен мост, наречен в знак на признателност от българите Беговия мост.
През 1880 г. Захари Иванов Шопов е закупил от Мехмед бег двуетажния хан. За него и за братята Спас и Димитър Накови намираме сведения в „Български алманах за 1892г.”, „Български алманах за 1893г.”, „Български алманах за 1896г.” и „Български алманах за 1902-1903г.” Захари Шопов е бил хотелджия (ханджия), а братята Спас и Димитър Накови като богати дупничани са се занимавали с изкупуване и продажба на тютюни. Димитър Наков Ташков и Анастия Сакелариева са имали десет деца, като първите пет деца (момчета) умират на възраст 2-3 години от шарка, простудни заболявания и др. От останалите живи пет деца три са момчета и две момичета. Спас Димитров Наков е загинал на 04.01.1944 г. при англо-американската бомбардировка на град Дупница, мобилизиран по това време и отговарял за Основно училище „Евлоги Георгиев”.
На 12 ноември 1924 г. по инициатива на кмета на Дупница Александър Иванов дупнишкият Градски общински съвет е взел решение за построяването на железобетонен мост над река Джерман, наречен Беговия мост (Държавен архив град Кюстендил, фонд 6к, опис 1, архивна единица № 21, лист 18-23). В. „Народно дело” в брой 33 от 15.11.1924г. в рубриката си „Из града и околията” / Дупница – из Общинският съвет”) съобщава, че в заседание от 12.11.1924г. Общинският съвет на град Дупница приема плановете и тръжните книжа за постояването на Беговия мост. Построяването му се отдава на търг и строежът започва в началото на 1925 г. Същият вестник в бр. 20 от 09.08.1924 г. съобщава, че за строежа на моста са отпуснати 1 000 000 лева. В критична публикация от 18 юли 1925г., в брой 88, под рубриката „Дописка”, общинският съветник, собственик и издател на вестник „Народно дело” – Александър Новаков, разкрива някои пропуски и грешки при строежа на моста. В публикацията се сочи, че мостът не е сводов, не е избрана оптималната посока, от дома на д-р Андрей Даскалов, към Девическата гимназия, строи се навътре в река Джерман, което налага изменението на коритото й. От същата дописка става ясно, че строежът е даден на предприемач, но не е посочено името му. В друга публикация от 1 август 1925 г., брой 70 на вестник „Народно дело”, под рубриката „Из града и околията”, с подзаглавие „Пак за Беговия мост”, общинският съветник Александър Новаков отново посочва някои грешки относно избора на мястото за строеж на моста. Според Новаков строежът на моста се прави така, че да се осигури пряк път на Яким Ковача и собственици на Бобошевската къща към центъра на града.
По метода на засичане на фактите издирих името на предприемача, организирал и извършил построяването на Беговия мост. В „Български индустриално-занаятчийски албум” за 1926г. намираме сведения за стопанския живот в град Дупница и околията. Йордан. А. Самарджиев е бил голям предприемач строител, фирмата му е основана през 1910 г. и се е намирала в квартал „Борисовото отделение”. Самарджиев участва в държавни, обществени и частни предприятия за построяване на сгради, мостове, пътища и др. Същият е изучил строителния занаят при прочутите майстори Димитър Сотиров и Начо Величков, които са извършили крупни строежи в страната. Като предприемач строител Йордан Самарджиев е построил казармените помещения на 14-и пехотен ,,македонски” полк в град Дупница, гарнизонния лазарет, навеси и кантони за 7-а интендантска дружина в град Дупница, шесткласната прогимназия в село Стоб, тютюнев склад на Дружество „Лист” в град Дупница, основите на читалището в град Дупница от 01.11.1923г. до 1924 г., черквата в село Дяково, митница в село Логодаж (Горноджумайско), моста над река Рилска при село Стоб, камбанарията на църквата „Свети Никола” в град Дупница, тютюнев склад на Панайот Райнов в град Горна Джумая, построен в 1925 г., както и множество частни здания в градовете Дупница и Горна Джумая (от 05.05.1950г. Благоевград). Йордан Самарджиев от град Дупница и Гено Ст. Дупавски от село Кочериново са били най-изтъкнатите предприемачи строители през 20-те години на 20-и век. На 22 януари 1926г. на заседание дупнишкият Градски общински съвет след задълбочено обсъждане на доклада на градския инженер Иван Петров взема решение вместо железобетонни парапети на Беговия мост да бъдат монтирани метални парапети от ковано желязо (ДА, град Кюстендил, ф. 6к, оп. 1, а.е. 24, л.24-27). Общинските съветници, в заседанието си от 18.08.1926г., са утвърдили сумата от 716 000 лева за изплащане на дължимите суми на предприемачите за строителните работи на Беговия мост. Кметът на община Дупница Димитър Динков, избран на 26.05.1926г. и преизбран за кмет, поради възражения от група съветници на 26 юли с.г., е предложил сумата от 1 020 000 лева за окончателното завършване на Беговия мост. Отпуснати са 120 000 лева за изграждане на подпорни стени на река Джерман, от Беговия мост в посока нагоре, към Старите гробища (Пак там л. 141). След голямото наводнение в град Дупница на 25-26 юни 1926г. Беговия мост е почти отнесен от река Джерман и хората са преминавали на срещулежащите страни със значителни затруднения (вестник „Подем”, брой 20 от 03.07.1926г. и брой 21 от 10.07.1926г.). По това време над Югозападна България е имало проливни дъждове, в резултат на което са отнесени (разрушени) много мостове. Най-големи са били пораженията в Радомирска околия, в Кюстендилско и най-слаби в Дупнишко. Изграждането на подпорните стени от каменни блокове е възложено и е извършено от строителния предприемач от град Дупница Христо Йосифов Треклянски (Пак там л. 22).
Беговия мост е устоял на наводненията през 1949 г. и при наводнението на 4 декември 2010г. (събота). В знак на дълбока признателност към д-р Кирил Димитров Наков (04.11.1900г. – 18.07.1963г.) дупничани са нарекли Беговия мост – Наковия мост. През последните петдесет години, произнасяйки неговото име, дупничани го възвръщаме към живот. Определено можем да кажем, че Наковия мост се превърна в един от символите на град Дупница. Архивните снимки доказват, че двата изградени парапета на моста, състоящи се от по осем елемента, всеки от ковано желязо, доставяха истинско удоволствие на хората до неговата реконструкция, извършена през лятото на 2009 г.
На 01.09.2009г. кметът инж. Атанас Янев откри реконструирания Наков мост. Бяха похарчени 600 000 лева за разширяване парапетите на Наковия мост от фирма „Пътно строителство” – град Дупница. Ръководителят на фирмата инж. Александър Пешев е посочил, че изисканият парапет от ковано желязо е подменен два дни преди откриването на реконструирания Наков мост. Инженер Пешев е посочил, че инвестицията за реконструкцията на моста и почистването на река Джерман около него, с монтирано художествено осветление и положена пътна маркировка, е със стойност в размер на 400 000 лева. Общата стойност на този проект е била над 600 000 лева и включва интегриране на реките Бистрица, Отовица и Джубрена в туристическия и икономически облик на община Дупница и почистване на четири километра от речните корите на реките Джерман и Бистрица. По това време жителите на квартала, живеещи в района около Наковия мост, са силно възмутени от неговия излишен ремонт. Наковия мост почти с нищо не е променен след извършената реконструкция, освен че е сменена асфалтовата настилка и са разширени тротоарите от двете му страни (статия на журналиста Лидия Павлова в регионалния ежедневник „Струма” от 02.09.2009г.).
По инициатива на кмета на община Дупница инж. Методи Христов Чимев и в изпълнение на Решение № 248 от 19.12.2014г. от заседание на Общински съвет – град Дупница бе поставена паметна плоча на д-р Кирил Димитров Наков, находяща се на улица „Николаевска”, в градинката пред дванадесететажния жилищен блок, където от 1922 г. до 1980 г. съществуваше бащината му къща. Тази жилищна кооперация се намира в непосредствена близост до Наковия мост.
Автор: Гл. ас. Иван Хаджийски, краевед-изследовател.
Снимки:
1 Гл. ас. Иван Хаджийски
2 Беговия мост през 1927г.
4 Полковник д-р Кирил Нако