103-годишната Тодора Шикова събра най-близките си на парти за ЧРД в Дупница, призна: Дълголетието ми е дар от Господ

Filed under: Дупница,Оживление,Сапарева баня |

Останах сираче, после вдовица, било ми е много трудно, но лоша дума не съм казала на никого, а мен са ме нагрубявали, сподели дупничанката

На празника й гостуваха внуците Николай, Ваня и Борислав, правнуците Васил, Ралица и Николай и праправнуците Дженифър и Иван

P1350637

103-годишната дупничанка Тодора Шикова събра на рожден ден най-близките си хора в събота. Столетницата празнува заедно с дъщеря си Василка Говедарска, внуците си Николай и Иванка (Ваня), правнука Васил, известен като майстора от Овчарци, който извайва фигури на животни с моторна резачка, неговата съпруга Мони и сина им Иван.

P1350639

На рождения ден бяха и дъщерята и зетят на Ваня – Николай и Ралица, праправнучката Дженифър, както и съпругът на Ваня Борислав – бивш пътен полицай към РПУ-Дупница. Бабата получи поздравления от сина и снахата на Ваня – Станислав и Росица, техния син Боби и малката му сестричка Иванина, които заради ангажименти не успяха да дойдат на тържеството.

P1350641

От 25 г. баба Тодора живее в дома на дъщеря си Василка на ул. „Отовица” в квартал „Спартак” (Горна махала). „За годините е чудна, сама се обслужва. Сама се къпе, сама си ходи на тоалетна. Това е злато, чудо. Яде всичко, всяка сутрин закусва прясно млекце. Няма нещо, което да не яде. Обича повече да е сготвено с месце, но яде и боб, и леща. Здрава е, пие само лекарства за кръвно. Него го качва често, но иначе си е здраве, не боледува и нищо не я боли. Чудна си е за годините”, каза Василка, която е на 80 г.

„Никога не съм мислила, че ще живея толкова. Не знам как изкарах тия години, много лошо съм живяла”, каза с огромно вълнение най-възрастната жена в бившата Дупнишка околия. Тя приема дълголетието като подарък от Господ. „Това е подарък от Господ. Господ много ми помага и много вярвам в него. От дете съм си ходила на църква, дарове съм носила на света Богородица. Винаги съм се отнасяла добре с хората. Лоша дума не съм казала на някого, а мен са ме нагрубявали. Така сме възпитани ние – да се държим добре с другите. И сестрите ми, и брат ми бяха златни хора”, обясни рожденичката.

Столетницата е родена в отдавна несъществуващото село Бозовая, което се е намирало над град Рила. Баба Тодора не помни баща си – бил убит в Балканската война, докато тя била малка, и останала сираче. Няколко години по-късно майка й се омъжила повторно и малката Тодора била осиновена от леля си в Рила. Още от дете започнала да работи на полето, отглеждала тютюн. Няколко години след като се омъжила, останала вдовица. На 26 г. Тодора сама поела грижите за двете си момичета, останали сирачета, Василка и Дафина. След смъртта на Дафина, при която Тодора живяла в Перник, столетницата идва в Дупница.

Тодора не е първата столетница в рода, разказаха близките й. Нейната майка – Магда, е живяла до 105 г. До миналата година сред живите била и сестрата на Тодора, която е с 3 години по-възрастна от нея. Тя е в Благоевградско, но сме загубили връзката с близките й и нямаме никаква информация за нея, сподели внучката Ваня.

Снимките:

1  Баба Тодора с праправнучетата Джени и Ванката, правнуците Ралица (вляво) и Васил и неговата съпруга Мони

2 103-годишната дупничанка със своите близки, дошли на рождения й ден.

3  Баба Тодора духна свещичките на празничната торта.

 

Spread the love