Елитното ченге Цветан Сичанов от Самоков разби кандидат за кмет от ГЕРБ Марияна Трохарова, хвана я да купува гласове, обяви:Бат Сали е обещал още 1 500 гласа

Бившият шеф на Икономическа полиция в МВР- Самоков Цветан Сичанов хвана в крачка кандидат за кмет от ГЕРБ да кани съгражданите си на екскурзия с афиши. Действието се развива в самоковкото село Рельово. Кандидат кметицата е Марияна Трохарова, тя  напълнила автобуси и возила земляците си на екскурзия до Ресиловският магазин. Афишите са залепени на всички стълбове в селото, вече два автобуса от Рельово са били в Ресилово на връх празника завчера. Това е форма на купуване на гласове, при това отработен стар номер, но институциите са пас, сигнализира Сичанов „ВЯРА”. Той е кандидат за кмет в Самоков от „Свободен глас”, бивш депутат,  напусна ГЕРБ заради конфликт с местата депутатка Ирена Коцева, която по общо мнение работи за БСП с прочутия и колега и съгражданин Бат Сали.

„Това ФОРМА ЗА ПЕЧЕЛЕНЕ/КУПУВАНЕ/ НА ГЛАСОВЕ. ДНЕС Е РЕСИЛОВСКИЯ МАНАСТИР, А УТРЕ БАТ САЛИ С ОБЕЩАНИТЕ 1500 ГЛАСА.” –написа с големи букви Сичанов.
Ето какво казва Сичанов и за себе си и политиката:

Аз съм Цветан Сичанов. Повечето ми съграждани ме познават. Роден съм в Самоков, израснал съм тук, трудовата ми реализация е свързана с областта, от две години съм се завърнал окончателно към корените си.
През онова време, преди 1989 година, съм се реализирал без помощта на партията майка, никога не съм членувал в БКП, ДС, и каквото има там друго. През 2006 година, подет от вълната за ново управление, по-светло бъдеще и всичките други клишета за които се сетите, се заех с изграждането на структурите на ПП ГЕРБ в Самоков. Бях нахъсан, беше ми интересно, издирвал съм привържениците един по един………….много хора ми се довериха, само защото ме познаваха и вярваха в мен. Смятам тук да спра.
„Минало – заминало”, казват старите хора. „Гледай напред” – чувам от другите, когато си припомня за минали събития… когато преживявам наново всичко, което бих искал да забравя и да оставя зад гърба си, но не става… Аз нося вътре в себе си отпечатъка на спомените, защото всичко, което съм преживял, ме е направило човека, който съм сега. Точно това „минало” ме е изградило като личност, променило ме е, направило ме е друг. Много пъти ми се е искало да върна времето назад и да променя или изживея нещата отново. Е, това с връщането на времето няма как да стане. Гледам напред, създавам си нови емоции и не се връщам назад.
Миналото си е минало, то остава там зад нас и никога няма да стане пак настояще! Взел съм си поуките, взел съм си меда и жилото!
От всичко това разбрах следното: най-великата доблест не е в това никога да не паднеш, а да се изправиш всеки път, когато паднеш. Това, което припознах като идея е, че човек трябва да иска малко, за да може да плати цената.
Китайците казват, че всяко дълго пътуване започва с една единствена стъпка. За мен стъпката се оказа Биляна Очушка, наша съгражданка, която предизвика написаното по-горе и по-долу. Тя ми се обади и провокира тези размисли. Тя ми показа, че има хора, които продължават да вярват в мен.
Бях общински съветник, бях кандидат за кмет и един мандат бях народен представител. Уверявам ви, знам как се правят избори! Този път искам да покажа на всички, че когато си последователен в идеите и целите си, хората продължават да ти се доверяват и да ти вярват. Имам опита, имам самочувствието на човек, който може да промени родния си град. Разбира се, това няма как да стане само от един човек. Довериха ми се хора, които повярваха, че можем да направим избора и изборите сами в живота си, да управляваме сами съдбите си, да живеем свободно, да имаме право на мнение. Първата стъпка към разрухата е безразличието. Втора, просто не ти трябва. Всички си мислим, че когато си малък е много трудно да надигнеш глас. Да защитиш себе си или това, в което вярваш. Да създадеш или да покажеш. За да го направиш, понякога е нужно само някой да повярва в теб. Убеден съм, че има кой да повярва в мен и на хората с мен.
В последните дни ми заявиха, че Сичанов щял да обере „гласове“ от бившите си колеги. Приятели, хубаво е да знаете, че „гласовете“ не са стока за продан. Невинни няма, всички наддават. Но, Щастливи ли са тези, които успяват да продадат гласа си? – а какво да кажат другите, на които няма кой да им купи и гласа? За тези хора няма значение кой управлява – те нямат амбиции да стават началници и директори, нямат бизнес, не усвояват средства по еврофондове, дори и една лафка не могат да отворят. За тези хора животът е ден да мине – друг да дойде. Всички ние и вие, които почиваме/те всяко лято в чужбина, които пращаме/те децата си да учат зад граница, които сме/сте готови да чакаме/те на опашка за новия таблет или iPhone 6, нямаме/те никакво морално право да ги укоряваме/те. Трябва да насочим погледа си към тях. Защото няма оправия за такива хора. Нито бялата лястовица, нито неволята могат да помогнат.
Моята цел е да се обърна към тези хора. На тях им се случват само черни лебеди – как да си платят заема, как да си върнат вересията, как да си платят сметките, как да намерят „връзка“ с властимащия… Те затова продават гласа си.
После „лидерите“ отчитат победи и на гърбовете на напазарувани бедни, отчаяни, докарани до животинско състояние от мизерия хора.
Утре на техния гръб ще лежи управлението, с техния мандат ще се крадат еврофондове, пари от грандомански строежи, обществени поръчки.
Искам да променим това статукво. Искам да се живее спокойно в родния ми град. Не искам да живея в абсурди. Затова и се кандидатирам за кмет. Мисля, че ще успея.

Снимка: Ирена Коцева и кметът от БСП Владимир Георгиев